Пеех си разни шлагерчета, пеех в църковния хор на пансиона към училище „Санта Мария“, където учех. А влезех ли в банята, започваше голямото пеене, спомня си прочутата певица
<em>Юлия Винер (1929-2010 г.) прави своя дебют в Софийската опера, когато е на 23 години, с ролята на Леонора в операта &bdquo;Трубадур&ldquo; от Верди. Била толкова щастлива, че вече възрастна обичала да повтаря: &ldquo;Ще дам душата си на Мефистофел, за да пея отново в &ldquo;Трубадур&rdquo;. Защото онова време на младостта не може да се върне&rdquo;. <br /> <br /> </em>Следват звездни години на впечатляващи успехи. Всяка година тя се явява на сцената с нови роли: през 1955 г. - тя е смелата и всеотдайна Ярославна от &bdquo;Княз Игор&ldquo;, през следващата година е великолепна Аида. От 1957 до 1963 г. в репертоара на Юлия Винер влизат: Лиза от &bdquo;Дама Пика&ldquo;, Дездемона от &bdquo;Отело&ldquo;, тя е Сента в &bdquo;Летящият холандец&ldquo;, тя е забележителна Елизабет в &bdquo;Дон Карлос&ldquo; - на сцената е неповторимо царствена и красива, тя е Виолета в &bdquo;Травиата&ldquo;, блестяща Тоска и Дона Анна в &bdquo;Дон Жуан&ldquo; и т.н.<br /> Юлия Винер е била постоянен гост-солист на Берлинската Щатсопера цели 12 години от 1961 г. Там и публиката, и критиката я обсипват с аплодисменти. Не е случайно, че Юлия Винер е удостоена с почетното звание на Берлинската Щатсопера - &bdquo;Камерзингерин&ldquo;! В немскоговорещите страни Винер пее Верди на немски, тя отлично владее езика. <br /> <br /> В Рим и Неапол публиката я боготвори заради нейния темперамент, заради красивия глас, но и заради очарователния италиански на Примадоната. Всъщност голяма част от лирико-драматичния сопранов репертоар на Юлия Винер е на три езика. Факт, който със сигурност отваря за Юлия още по-широки врати към успеха и славата на световна оперна звезда.<br /> <em><strong><br /> Откъде е фамилията Винер?<br /> <br /> </strong></em>Навремето Петър Първи канел в Русия талантливи чужденци, за да придадат европейски блясък на империята му, от Виена пристигат и архитектите Винер. Операта в Петербург е строена от Винер. С годините те се разделят на два клана - едните се женят за единоверци (те са евреи), а другите се женят за рускини. От вторите е кланът Норберт Винер, създателят на кибернетиката. Целият род са прочути математици. <br /> <br /> Дядото на Юлия е бил професор по висша математика в Университета в Екатеринослав, но след революцията се изселва със семейството си в България. Бащата на Юлия завършва Икономическия институт в София и е един от основателите на застрахователното дело в България.<br /> <em><strong><br /> Гласът ми е от българския ген!<br /> </strong></em><br /> Според Юлия Винер гласа си е наследила от баба си по майчина линия. Тя е от заможно шуменско семейство. Баба Хаджийка била много гласовита. Викат й Хаджийка, защото е ходила до Божи гроб. Нейният брат Добри Ганчев е бил учител на Фердинанд по български език.<br /> <br /> Едно откровение на Юлия: &bdquo;Мечтата ми беше да стана балерина. От 5 до 13 години ходех на балет при Петровска и много ми вървеше, даже и на палци играех. Но аз съм си пухкавичка. Учителката казала на майка ми: &bdquo;Госпожо Винер, къде сте тръгнали с това дете с тези дебели крачета, какъв балет?!&ldquo; И на 13 спрях балета - фатално число за мен. <br /> <em><strong><br /> И започнах пиано при известния тогава Ото Либих. Но ме мързеше! <br /> </strong></em><br /> Щом изсвиреха нещо, аз го запомнях, но не исках да свиря. Добре че Либих казваше на майка ми: &ldquo;Много талантливо дете! Обаче има слаба китка! Юлия винаги ще бъде една добра пианистка за Шопен, но няма да може да направи кариера!&ldquo;. Като го чух, казах: &bdquo;Слава тебе, Господи!&ldquo;. Защото аз свирех, но предпочитах да пея. Пеех си разни шлагерчета, пеех в църковния хор на пансиона към училище &bdquo;Санта Мария&ldquo;, където учех. А влезех ли в банята, започваше голямото пеене&ldquo;.<br /> <br /> Тя е на 16 години, когато се явява на приемните изпити в Музикалната академия. А трябва да е на 17. Затова в документите й &bdquo;добавили&ldquo; една година. Приели я в класа по пеене на проф. Елена Ангелова-Урукин, във втори курс с нея работи прочутият педагог и бас Димитър Кожухаров. Той е много предан учител. До края на живота си присъства на всеки спектакъл и й помага да се разпее. Голяма роля и влияние има съпругът й, режисьорът Димитър Ченишев. Той е втората голяма любов на оперната примадона, нейният режисьор и в живота й. Първата й любов, разбира се, е пеенето!!!<br /> <em><strong><br /> Младият оперен режисьор Ченишев първо чува гласа й, изкачвайки се по стълбите към сцената на Софийската опера <br /> <br /> </strong></em>Гласът му е непознат и го заинтересува не толкова колоритът, а това, че ухото му долавя в чудесното сопрано и един вълшебен живец. В този съдбовен ден Димитър Ченишев се завръща от двегодишна специализация в &bdquo;Ла Скала&ldquo; и критериите му били високи. Но когато видял новата певица в Операта, бил очарован от нейната хубост. Режисьорът Димитър Ченишев започнал да работи с Юлия. След две години се женят. Така Юлия Винер, Димитър Ченишев и Операта сключили неповторим любовен триъгълник! Плодовете на тази съвършена любов донасят световна слава и специално място за Юлия в &bdquo;Златните страници&ldquo; на оперното изкуство.<br /> <br /> &bdquo;Ще дам душата си на Мефистофел, за да пея отново в Трубадур!&ldquo;<br /> <em><strong><br /> <br /> Чавдар СТОЙЧЕВСКИ</strong></em>