Голямата любов на певеца е една много известна манекенка
<!--[if gte mso 9]><xml> <w:WordDocument> <w:View>Normal</w:View> <w:Zoom>0</w:Zoom> <w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone> <w:Compatibility> <w:BreakWrappedTables/> <w:SnapToGridInCell/> <w:WrapTextWithPunct/> <w:UseAsianBreakRules/> </w:Compatibility> <w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel> </w:WordDocument> </xml><![endif]--> <p class="MsoNormal"><span style="font-size: small;"><em>Пепа Димитрова-Мити е вдовицата на единия от синовете на факира Мити - Юлиан. Певецът Емил Димитров е неин девер. Всъщност Пепа е последната, която носи фамилията Мити. Тя пази ревниво спомените на семейството и след дълго мълчание по темата се съгласи да даде ексклузивно интервю за &bdquo;ШОУ&rdquo;. </em></span><em><span style="font-size:14.0pt"> <br /> <br /> </span></em></p> <!--[if gte mso 10]> <style> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman";} </style> <![endif]--><hr /> <strong>- Пепа, не обичаш да даваш интервюта. Направи изключение единствено за &ldquo;ШОУ&rdquo;...</strong><br /> - Напатих се, Еми! Такива неща са излизали, че да се чудиш откъде им е хрумвало на разни журналисти така да злепоставят фамилията. Буквално са ме разболявали разни писания. Добре че племенникът ми Емко (Емил Димитров-младши &ndash; бел. ред.) ме познава като човек и винаги е казвал: &ldquo;Стринко, знам, че не си давала интервю, не се притеснявай!&rdquo;. <br /> Абе, Еми - каква е тая фамилия, която е приела снаха, дето да отрови свекърва си, бе?! - И това съм чела за себе си! Аз обожавах мадам Сизи! Тя беше невероятна жена - изтънчена, деликатна, с една величествена осанка. Беше едра жена, като свекър ми. Едра, не пълна, а с една ренесансова хубост - с кръстче, с хубав бюст, с едни зелени очи с трептящи мигли... Невероятна жена беше! И на външен вид, и като поведение - тя никога не влизаше в скандали и спорове. <br /> <br /> <strong>- Разкажи повече за нея...</strong><br /> - Името й беше Анастасия, а беше позната в София като мадам Сизи - име първо за сцената, което остава така и в живота. Тя е родена в Плевен, в семейство с три момичета, и като малка са й викали Сийка, а тя много мразеше това име. Като се роди дъщеря ми, свекърва ми беше толкова щастлива, че най-накрая има момиче в рода, че аз исках да я кръстим на нея: &bdquo;Не-е-е, моля ти се, вика - ще й викат Сийке, пък аз го мразя това име!&rdquo; - и махаше така с две ръце. И така кръстихме дъщеря ми Сюзан, понеже свекърва ми беше завършила френската девическа гимназия. Баща й е бил висш офицер на мадам Сизи - полковник, началник на плевенския гарнизон. <br /> <br /> <strong>- Дъщеря ти се казва Сюзан Юлиан Димитрова - как ви разрешиха да я кръстите с такова име и презиме през 70-а, когато при родилките отиваха с един списък с български имена?</strong><br /> - Ние нямахме проблеми - фамилията беше толкова известна, че никой не направи въпрос за името. Въпреки че сега като ме питаш, се замислих - на Емил май не му позволиха да кръсти сина си с бащино име Емил, ами Емко се води Емил Емилов Димитров. А помня, че Мариета искаше да бъде Емил Емил Димитров.<br /> <br /> <strong>- Всъщност кога разкриха на Емил Димитров - легендарния певец, че е син на факира Мити?</strong><br /> - Ама какво има да се &bdquo;разкрива&rdquo;!?... Емил и Юлиан са двама синове от едни родители - от една майка и един баща - факира Мити и мадам Сизи. Кръвни братя от едни родители. <br /> <br /> <strong>- А се говореше, че Емил Димитров е незаконен син на факира Мити и &bdquo;най-лошият му фокус&rdquo;...</strong><br /> - Това тръгна двусмислено - от едно съдбовно &bdquo;разминаване&rdquo;, което Бог така е решил. Защо: Емил е с художествена гимназия и Мити много се е надявал, че точно той ще поеме от него илюзионното изкуство, а пък той става певец. И обратно - Юлиан завършва музикална гимназия, свиреше на виолончело, а не става нито музикант, нито певец - наследява професията на баща си. Но моят мъж - Юлиан, беше малко онеправдан от страна на славата в сравнение с брат си. Емил Димитров беше звезда. Най-ярката в семейството, макар че всички те бяха звезди. Но те бяха толкова благородни, че се оставяха да бъдат в сянката на Емил. Даже когато трябваше един от двамата да стане заслужил артист - Емил или свекър ми - имаше такова предложение от Министерството на културата, Мити сам се отказа: &ldquo;Не, нека да са младите!&rdquo; - каза. Бащинското в него изобщо не се &bdquo;замисли&rdquo; при избора и Мити великодушно се отказа от това признание от обич към сина си Емил пък, като отиде да работи в Париж, сякаш върна този жест на баща си и брат си, като ги покани там и там ги титулуваха с &bdquo;Метр Маджистие&rdquo; на илюзионното изкуство - станаха първите българи, получили този приз във Франция. <br /> <br /> <strong>- А вървеше в обществото, че факира Мити се е срамувал от Емил, след като плъзнаха слухове за неговата сексуалност...</strong><br /> - Не е вярно! Това за Емил се говореше под сурдинка и свекърва ми много се дразнеше от тези приказки, защото и двамата - и Сизи, и Мити обожаваха Емил. Свекърва ми си къташе много негови картини от ученическите години и обичаше да ги разглежда. Беше й тежко за приказките. Но, виж, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Емил никога не е бил истински гей! Той е имал интимни връзки с много жени</strong></span><br /> <br /> Най-голямата му любов е била една манекенка - от свекърва си го научих. Няма да й кажа името, но Емил е бил много, много влюбен в тази жена!<br /> Освен това Емил беше един невероятен човек. Ако някой може да каже една лоша негова черта, сигурно ще кажат... пиянството. Аз не смятам това за лоша черта. Това беше порок, който Емил го придоби във времето. Лошото е това, че много хора се опитваха да разказват за него неща, които... Някой път искам да застана очи в очи с тези хора и да ги попитам: &ldquo;Наистина ли обичахте Емил, щом сте говорили по този начин за него?!&rdquo; Беше знаменитост и около него кръжаха какви ли не хора.<br /> <br /> <strong>- Какъв беше бракът на Емил с Мариета?</strong><br /> - Сватбата им е била много красива. Аз не съм присъствала, защото ние с Юлиан се женим по-късно. Емил и Мариета се женят декември 1968-а, а ние - няколко месеца по-късно - на 20 февруари 69-а. Мариета беше едно красиво младо създание, което след това... Не ми се говори, защото ме боли!.. Тази хубава жена... защото ето това беше наистина хубава жена! Невероятно красива беше Мариета! Но... живот!...<br /> <br /> <strong>- Вторият им брак с Емил що за приумица беше? Говори се, че Богдана Карадочева ги е събрала... </strong><br /> - Да, така беше. Буба с добро чувство го направи - да се съберат и да се гледат на старини, но те не можаха да си променят навиците. И двамата. Буба мислеше, че Мариета, завърнала се отново в дома си, ще бъде ангажирана и ще се стегне, ще се промени и ще се грижи за Емил. А той имаше нужда. <br /> <br /> <strong>- Мнозина мислеха, че Мариета сигурно го прави, за да го наследи... </strong><br /> - Не, Мариета не може да е имала такива съображения, защото тя знаеше, че малкият Емил - синът им, е обожаван от баща си. Емил изпитваше страхотна отговорност към това дете. Между родители и деца винаги има проблеми - това го има във всяко семейство, но Емил винаги и много държеше на сина си<br /> <br /> <strong>- Но е бил разочарован от Мариета. Публична тайна е, че тя го е ограбила при развода им...</strong><br /> - Това е коментирано многократно, но аз нямам право да кажа повече от това, че тогава Емил се напи... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Много му беше мъчно - той направо се срина тогава<br /> </strong></span><br /> И мисля, че всъщност оттогава Емил започна да пие така, че да се напива. Той страдаше, защото не можеше да проумее: защо?!... Мариета имаше всичко, за нея бяха отворени всички врати. Тя беше жената на Емил Димитров! От нейна гледна точка пък нещата сигурно са били различни. Помниш ли един френски филм &bdquo;Един мъж и една жена&rdquo;? Там едни и същи събития се виждаха по антиподен начин от мъжа и от жената поотделно.<br /> Но Емил намери сили да преболедува случилото се и после великодушно го преглътна - той беше такъв човек. Цялата фамилия Мити бяха добри хора. Искам по никакъв начин да не се петни образът на тая фамилия. Емил беше много обичан и продължава да е обичан от хората. Аз уважавах и Васил Андреев страшно много. Васил много се грижеше за Емил - между тях имаше преди всичко приятелство, човешка топлота. Васил много помагаше на Емил. Емил тежко преживя смъртта му. <br /> <br /> <strong>- А как прие смъртта на брат си, на родителите си Емил Димитров?</strong><br /> - Преди два дни гледах снимките от погребението на мадам Сизи. Емил понесе смъртта на майка си много тежко. Тя почина 4 месеца след смъртта на брат му - моя мъж. Юлиан издъхна през септември 1984-та, Сизи - януари 85-а. Тя не можа да прежали Юлиан.<br /> Той почина много млад - на 39 години, от рак на панкреаса. Откриха рака през май, почина септември. Имаше стара язва, заради която аз му готвех такава храна, че да е здравословно, но... Като откриха рака, страхотни грижи положиха във Военна болница, но не успяха да го спасят. А имаха такова желание хората! <br /> И ето още една непростима лъжа във вестниците. Написаха: &ldquo;Емил уби брат си!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Как така?!</strong><br /> - Ами, така. А то какво беше. Вторична операция трябваше да се направи на Юлиан, защото той получи перитонит. Искаха незабавна операция, но заради отслабената му имунна система трябваше моето разрешение - аз да се подпиша за операцията. Беше съдбоносно и аз не намирах сили да го направя. Извиках семейството. Бяха и свекърът ми, и свекървата, и Емил, и Мариета. Един прекрасен хирург и човек - доц. Отчев, им обясни какво е състоянието на Юлиан. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Емил се подписа<br /> </strong></span><br /> Това беше последната възможност да спаси брат си Юлиан. А вестниците писаха, че е &bdquo;убил брат си&rdquo;... Жестоко е това нещо! Емил всъщност прояви повече смелост от мен - аз не можех да сложа подписа си, но той намери кураж. Надяваше се, че по този начин дава шанс за живот на брат си. В онзи момент беше толкова страшно - никой от нас не беше сигурен кое е правилното, как трябва да се постъпи...<br /> <br /> <strong>- Каза, че мадам Сизи не е могла да преживее сина си...</strong><br /> - Сизи не можа да го преживее. Ние не бяхме на себе си на погребението на мъжа ми. А дойдоха толкова колеги, с които сме работили - от Слънчев бряг, от Златни пясъци, от Плевен, от цялата страна, с огромни венци... Всички оставиха колите на входа на гробищата и пожелаха да вървят пеш, за да го изпратят. Осем човека носеха ковчега на ръце и се сменяха. И след като погребахме Юлиан, Сизи се затвори в себе си, стана друг човек... Повече мълчеше и тайничко плачеше. И аз се затворих. Тя само след 4 месеца почина, а аз не можах да преживея да ги няма и двамата. Много ми дойде. От стреса съм почнала да показвам някакви странни признаци на объркване. Попитала съм Бригита Чолакова: &ldquo;Ти коя си?&rdquo;. Тя първа забелязва, че не съм добре - ние бяхме близки с тази невероятна жена. Получила съм амнезия. Три месеца лежах във Военна болница в това състояние. С мен се занимаваха специалисти - все едно отново научих азбуката, цифрите, и след време постепенно започнаха да се връщат спомените ми. Около мен непрестанно бяха Бригита и други приятелки, психолог, дъщеря ми Сюзан, която тогава бе едва 14-годишна. <br /> <br /> <strong>- А когато Емил получи инсулта?...</strong><br /> - Аз бях в Италия. Сюзан ми се обади безумно уплашена за чичо си. Можеш да си представиш след онова, което беше преживяла с баща си, да види сега и чичо си на системи. Каза ми, че Лили Иванова веднага отишла в Правителствена. И аз се чух с Лили - успокои ме, че всичко, каквото е трябвало да се направи, е направено. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Лили е добър човек - </strong></span><br /> <br /> жалко, че много българи не я познават, не искат да я опознаят... но това е друга тема. Казах на дъщеря ми Сюзан: &ldquo;Знаеш какво трябва да направиш за чичо си Емил, нали?! Един пикап цветя!&rdquo; - Емил обожаваше цветята. От разстояние можех да направя само това за него - да го накарам да живне, като види живот около себе си. И наистина - като отваря очи и вижда толкова цветя наоколо, взел да си обръща главата, за да огледа цялата тая пъстра красота... <br /> <br /> <strong>- Кажи ми за твоя брак с Юлиан Мити...</strong><br /> - Аз 14 години и половина съм имала най-хубавия брак, който човек може да си представи. Вкъщи постоянно след работа имахме гости. Аз се връщах първа и правех една голяма баница - много сръчна бях, а Юлиан докарваше колегите. И почвахме карти, видео гледахме - тогава беше много модерно - у нас беше постоянен купон. Ние много се събирахме - дуо Астор, дуо Люба и Васил Орфи, имаше едно друго дуо Харди - с една красива Красимира - това бяхме авангардът на илюзионистите. Работехме в по-изявените заведения. Японския като го откриха, първо дуо Орфи започнаха в програмата на вариетето, а после и ние с Юлиан. Работихме толкова много години там, че по едно време му казах: &ldquo;Боже-е-е, не им ли омръзнахме на хората?!&rdquo; Но хората ни обичаха. <br /> <br /> <strong>- Каза, че свекърва ти Сизи те е приела в къщата си като равна...</strong><br /> - Свекърва ми още в началото на брака ни с Юлиан, въпреки че готвеше много хубаво, се &bdquo;предаде&rdquo; и ми предостави кухнята - аз готвех. Каза ми следното, помня: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Няма архитект, който да е създал кухня за свекърва и снаха едновременно!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Такава беше тя - благородна. И като изказ, и като маниер беше истинска дама. И тя като мен и Юлиан беше лъвица. Като се запознах с родителите на Юлиан, тя ме попита: &ldquo;Ти, момиче, коя зодия си?&rdquo; И като й казах Лъв, тя рече: &ldquo;Ау, колко лъвове станахме!&rdquo;. Мадам Сизи беше хиромантка и много се интересуваше от езотерика. Сряда следобед идваха нейни приятелки на кафенце и все някоя подаваше ръка. Няма да забравя веднъж и аз й подадох ръката си да я погледне. Погледна ми тя ръката, огледа я съсредоточено и ми каза: &bdquo;Не, няма да ти гледам!&rdquo;...<br /> <strong><br /> - Дали не е видяла, че ще останеш млада вдовица?</strong><br /> - Не знам... Никога повече не я помолих да ми гледа на ръка. За мен беше закон каквото каже тя, да го уважа. <br /> Свекърва ми почина в ИСУЛ. Аз и дъщеря ми ходехме всеки ден. Един ден ме хвана за ръката и ми каза: &bdquo;Пепа, моля ти се, намери си мъж и се ожени. Детето ще порасне и ти ще останеш сама...&rdquo;. Аз се учудих: &ldquo;Сизи, става въпрос за сина ти!&rdquo;. &bdquo;Знам - отвърна ми тя - но животът е тежък - не оставай сама!&rdquo;. Толкова благородна е била! <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Аз обаче никога повече не се омъжих</strong></span><br /> <br /> Разказвам ти го, за да видиш що за невероятна жена беше тя. В хубавото време... Канеха ни навсякъде на партита. Тръгвахме с две коли, че ако с Юлиан решим да останем по до късно на купон, да сме самостоятелни. Преди да тръгнем за някъде заедно, Сизи ме оглеждаше от глава до пети - как съм облечена. Държеше да съм с елегантна рокля, с кожите, и винаги ми казваше: &bdquo;И, моля те, не на много високи обувки, `щото трябва да ходиш елегантно - походката е много важна!&rdquo;. Така ходех по премиери. От нея съм научила толкова много - мадам Сизи беше истинска дама! Аз никога не съм се намирала за красавица, но бях толкова величествена и атрактивна на сцената, че ми викаха Хубавата Пепа. На млади години бях много дива. Какви ли не нарушения правех с колата - влизах в забранени улици, абе - какви ли не щуротии, а Юлиан все се шегуваше с мен: &ldquo;Поне не си давай книжката, че после ми излиза солено да те спасявам!&rdquo;... <br /> Когато за пръв път престъпих прага на тази невероятна фамилия, не знаех как да ги наричам - &ldquo;мамо&rdquo; и &ldquo;татко&rdquo; някакси не можех - имах си мои родители, а да им викам Сизи и Мити, изпитвах неудобство. Все гледах да обърна изречението така, че да няма обръщение. Един ден свекър ми сам се сети да ме подпомогне и ми каза: &bdquo; Снахо, не се чуди как да ни викаш - аз съм Мити, тя е Сизи!&rdquo;. Ето сред такива прекрасни хора живях!<br /> <br /> <strong>- Къде са погребани?</strong><br /> - Те са погребани така: в Малашевските съпругът ми е в гроб, а свекър ми и свекърва ми - в урни. Емил е в Централните софийски гробища в Алеята на звездите. И сега аз имам голямото желание да преместя всички горе в Бояна - в парцела за звезди. Ако ми разрешат, да събера цялото семейство - Сизи, Мити, Юлиан и Емил. Аз съм убедена, че те там, Горе, са заедно, но искам и тук да бъдат така. Преживях в живота си тежки неща, които на никого не пожелавам - загуба на памет, тежка операция, за която не искам да си спомням..., но имах и голямото щастие в този живот да бъда снаха в една невероятна фамилия, в едно чудесно семейство. <br /> <br /> <strong>- А как се запознахте с Юлиан?</strong><br /> - Аз бях манекенка в Пловдив - в ДИП &bdquo;България&rdquo; - на щат, и ходех на ревюта - по 12 лева даваха на дефиле - добри пари, като се има предвид, че по онова време майка ми взимаше заплата 69 лева. Едно от момичетата ни - много красива беше - Вили - висока, светлокоса, абе - по-красива от мен, Юлиан й е бил гадже. И на едно от ревютата се появява. А той тогава си беше купил първото &ldquo;Рено алпин&rdquo; от Пловдивския панаир. И ние всички гледаме - ще дойде гаджето на Вили. Мина ревюто, те двамата си тръгнаха заедно. Обаче на второто ревю въпросният Юлиан пак се появява и ме заговаря. И месец и половина след това ми предложи брак. Без да сме имали секс! Влязохме в леглото след сватбата, ако щеш ми вярвай. Това беше обич за обич. Любов една друга дума. Юлиан ме обичаше повече, отколкото аз го обичах. Неговата обич беше всеобхватна - какво ми трябва, добре ли съм, какво чувствам - всичко, свързано с моя живот беше важно за него!...<br /> <strong><br /> - Как се издържаше след смъртта му?</strong><br /> - Аз още приживе на Юлиан направих един илюзионен дует с нашата асистентка Цветанка Зеленкова. Тя беше като член от семейството, но имаше голям респект от Юлиан. И като й предложих да направим дует, тя първо ми рече: &ldquo;Како, какво говориш?! Пита ли вуйчо?!&rdquo; - тя така ни викаше. Довечера викам, на масата ще му кажа какво сме решили. И действително вечерта казах пред всички: &bdquo;Юлиане, наумила съм нещо, и недей да ме спираш, `щото знаеш, че ще направя каквото съм решила!&rdquo; И какво си решила, бе, Муци - попита ме той. Ами, викам, ще правим женски дует двете с Цветанка и ще ви тръшнем в земята всички мъже. И действително го направихме. За два дни направихме номера и си взехме наградата. И така придобих самочувствието, че, освен като асистентка, мога да работя и самостоятелно. След смъртта на Юлиан работех самостоятелно като илюзионист. Явих се на прекатегоризация и взех най-високата - извънредна. Справих се, напук на съдбата. И по чужбина работих, и пенсия взех... <br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong><br /> <br />