Д-р Иван Добринов: От 3 години съм единствен лекар в отделение с 60 легла!

<em>През последните дни в публичното пространство избухна поредният скандал на тема здраве. Оказа се, че 12-те психиатрични клиники в България са на ръба на оцеляването - и във финансово, и в организационно, и в кадрово, и... във всяко едно отношение. Освен директорите на някои от тези болници, освен специалисти, в полемиката се включи и здравният министър Десислава Атанасова. Тя сподели, че познава проблемите, някои от които са доста шокиращи. Според нея до тук се е стигнало, защото години наред психиатричните болници разчитат на едни и същи делегирани бюджети, определяни всяка година със Закона за бюджета. Освен че обеща от първи октомври да повиши заплатите на работещите в тези наистина специфични лечебни заведения, здравният министър изрази надежда нещата да тръгнат да се променят, като начало поне в материалната сфера. Тя се позова на факта, че министерството е кандидатствало по норвежки механизъм за проект на стойност около 13 милиона лева и очаква финансиране. Г-жа Атанасова подчерта още, че една от областите, където ще бъде насочено това финансиране, е психиатричната помощ, т.е. държавните психиатрични болници и центровете за психично здраве ще могат да кандидатстват с проекти.<br /> <br /> Още по тази гореща тема разговаряме с д-р Иван Добринов - лекар-психиатър в Държавната психиатрична болница - град Раднево. Той е началник на шесто мъжко отделение, а пациентите му са хора с оформена зависимост към алкохол и наркотици. Д-р Добринов е консултант към Сдружение &ldquo;Майки срещу дрогата&rdquo; - Пловдив и член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация &ldquo;Избор&rdquo; - Стара Загора. Нека припомним, че именно д-р Добринов &ldquo;повдигна завесата&rdquo; на проблемите. Ето какво сподели той специално пред репортер на в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> <br /> </em><strong>- Д-р Добринов, вашето име се появи по повод скандалните разкрития за психиатричната клиника в Раднево. Вие ли сте поредният специалист в тази болница, който не издържа, но вместо да напусне, реши да се бори?<br /> </strong>- В случая просто нямах избор. Не е възможно да продължим да работим по този начин. Всичко си има граници. Вече два пъти съм подавал молба за напускане на работа, но все получавам обещания от отговорни фигури и оставам. Обещанията, естествено, не се изпълняват. От около три години съм единствен лекар в отделение с 60 легла, налага ми се в момента да изпълнявам ролите на началник отделение, ординатор, интернист, психотерапевт, технически сътрудник, охранител и какво ли не още... Реших този път да променя тактиката. Мисля, че рискът при подобна активност е голям, в един момент усетих, че вече нямам никакъв контрол върху посоката на събитията...<br /> <br /> <strong>- Реакцията беше мигновена - здравният министър обеща увеличаване заплатите на персонала в 12-те психиатрични клиники още от 1 октомври. Но става ясно, че в края на август директорите на тези болници са изпратили официално писмо до здравното министерство по този повод. Значи докато не се вдигне &ldquo;пара&rdquo;, няма резултат. Така излиза. Как ще коментирате?<br /> </strong>- Огромен проблем в съсловието е точно организираната дейност. Повечето колеги предпочитат да напуснат работа, разочаровани или обидени, но не предприемат заедно нищо. У хората има много страх. Ако всички психиатри и психолози, които напуснаха работа през последните 5 години, се бяха обединили около единна позиция, много от проблемите щяха отдавна да са решени. Важно е активността ни да не остане на принципа &ldquo;всяко чудо за три дни&rdquo;, както вече се е случвало многократно. <br /> <strong><br /> - Откога работите в психиатричната болница в Раднево? С каква нагласа започнахте работа там в началото?<br /> </strong>- Започнах работа като млад лекар в ДПБ-Раднево през 1997 г. Бил съм ординатор около 4 години в Първо мъжко отделение, след това - ординатор, а по-късно завеждащ на Шесто мъжко. Като студент имах интерес към психиатрията и все още много си харесвам специалността. В тази работа ежедневно се срещам с нестандартни ситуации, запознавам се с изключително колоритни хора, притиснат съм от обстоятелствата постоянно да научавам нови неща.<br /> <br /> <strong>- До какви лични изводи стигнахте за този период на вашата практика? И относно грижата за такива болни, и относно резултатите?<br /> </strong>- Личните ми изводи, които не са само мои, са, че спешно е необходима много сериозна реформа в тази сфера. Срамно е, че сме толкова изостанали точно в грижите си към най-уязвимите хора. <br /> <u><br /> Контрол, подкрепа, санкции, адекватни обществени нагласи към болните... <br /> </u><br /> Това са само част от нещата, които липсват в българските психиатрични клиники.<br /> <strong><br /> - На кого &ldquo;не му пука&rdquo; за тези болни - на ръководството, на държавата или на обществото?<br /> </strong>- Срещам всякакви хора на всички нива. Това не е до длъжност и звание, а до характер. Имам една любима сентенция, не помня автора: &ldquo;Има хора, които се чудят как нещата стават, има хора, които гледат как нещата стават, има хора, които правят нещата да стават.&rdquo; Трудното е да се обединят ангажираните хора и да осигурят необходимия натиск там, където е нужно.<br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че единствено и само липсата на средства води до тази тежка ситуация не само във вашата болница, а и в останалите 11?<br /> </strong>- Липсата на средства е един от важните фактори. Но не достигат още много неща: контрол, подкрепа, възможности за обучение на персонала, програми за рехабилитация и ресоциализация на пациентите.<br /> <br /> <strong>- Вероятно затова напускат специалисти - било то лекари, медицински сестри, санитари? Страшничко ли е да се работи в такова лечебно заведение?<br /> </strong>- Не смятам, че работата в такова заведение е страшна. Самата професия е много интересна. Страшни са най-вече безизходните ситуации, в които периодично сме поставени: рискът за живота и здравето ни, липсата на необходими медикаменти, на елементарно уважение към усилията ни, на помощ и подкрепа в критични ситуации. Точно тези фактори ни карат да се чувстваме неудовлетворени и използвани.<br /> <br /> <strong>- Колко болни на този етап се лекуват в болницата в Раднево? Има ли сред тях такива с криминални прояви? <br /> </strong>- В болницата има обикновено между 400 и 500 пациенти в деветте отделения, отделно има такива, настанени в защитени жилища. Много от тях са с криминални прояви, най-вече извършени по болестни причини. При нас често се настаняват болни на задължително или принудително лечение с решение на съда, пращат се и такива за освидетелстване.<br /> <u><br /> циничното в случая е, че в нашата болница &ldquo;процъфтява&rdquo; единствено лечението с експериментални лекарства <br /> </u><br /> <strong>- Пак по повод скандала стана ясно, че се прилагат експериментални лекарства за лечение на някои от тях? Това лошо ли е? <br /> </strong>- Смятам, че клиничните наблюдения и проучвания имат своето място. Важно е това да става под много строг контрол, при минимален риск за пациента и с максимална прозрачност. Убеден съм, че фармацевтичната индустрия не би поела излишни рискове и законовите изисквания са изцяло спазени. <br /> <br /> <strong>- Защо побързаха да обвинят ръководството на вашата болница, че лекуват шизофреници с експериментални лекарства, без да са ги питали? Как би трябвало да ги лекуват? <br /> </strong>- Не мога да коментирам мотивите за обвинението. Доколкото ми е известно, всички пациенти в проучванията са дали съгласието си. Аз не участвам в подобни проучвания, не съм запознат в детайли с регламента и не мога да дам експертно мнение. Вероятно темата има голям обществен отзвук, затова бе избутана напред. <br /> За мен най-важно е да се изгради лечебна система за обхват на пациентите, която да им осигурява нужните грижи на всеки един етап.<br /> <strong><br /> - Колко време средно един болен остава в лечебното заведение? Или и това е строго индивидуално?<br /> </strong>- Това зависи изцяло от протичането на болестта. Ако говорим за овладяване на остро състояние, то престоят може да бъде сравнително кратък. Ако обаче имаме хронична болест, обикновено първо се овладява обострянето, после е необходима продължителна психосоциална рехабилитация. Например при зависимите детоксикацията трае средно около 2 седмици, но рехабилитацията е добре да продължи поне 3 месеца. Има и група инвалидизирани болни, които трябва да бъдат насочени към домове или защитени жилища, тъй като пълното им възстановяване на практика е невъзможно.<br /> <br /> <u>Липсата на система често има зловещи последствия<br /> </u><strong><br /> - Какво става с тези хора, когато ги изпишете? Те са в ремисия, излизат навън и после?... <br /> </strong>- Поради липсата на структури за ресоциализация огромен брой от зависимите подновяват употребата и отново се връщат при нас след известно време. Така те циклират между болницата и общността, често по време на лечението са адекватни, а навън бързо изпадат в нов пристъп.<br /> <br /> <strong>- Да се върнем пак за кратко на материалната база - наистина ли е толкова тежка ситуацията? Само държавата ли субсидира болницата? <br /> </strong>- Болницата ни е на бюджет към МЗ. Така че разчитаме изцяло на държавата. Получавали сме помощи, но това става много рядко и изобщо не може да подобри съществено условията в здравното заведение.<br /> <br /> <strong>- Д-р Добринов, вашето име се появи по повод скандалните разкрития за психиатричната клиника в Раднево. Вие ли сте поредният специалист в тази болница, който не издържа, но вместо да напусне, реши да се бори?<br /> </strong>- В случая просто нямах избор. Не е възможно да продължим да работим по този начин. Всичко си има граници. Вече два пъти съм подавал молба за напускане на работа, но все получавам обещания от отговорни фигури и оставам. Обещанията, естествено, не се изпълняват. От около три години съм единствен лекар в отделение с 60 легла, налага ми се в момента да изпълнявам ролите на началник отделение, ординатор, интернист, психотерапевт, технически сътрудник, охранител и какво ли не още... Реших този път да променя тактиката. Мисля, че рискът при подобна активност е голям, в един момент усетих, че вече нямам никакъв контрол върху посоката на събитията...<br /> <br /> <strong>- Реакцията беше мигновена - здравният министър обеща увеличаване заплатите на персонала в 12-те психиатрични клиники още от 1 октомври. Но става ясно, че в края на август директорите на тези болници са изпратили официално писмо до здравното министерство по този повод. Значи докато не се вдигне &ldquo;пара&rdquo;, няма резултат. Така излиза. Как ще коментирате?<br /> </strong>- Огромен проблем в съсловието е точно организираната дейност. Повечето колеги предпочитат да напуснат работа, разочаровани или обидени, но не предприемат заедно нищо. У хората има много страх. Ако всички психиатри и психолози, които напуснаха работа през последните 5 години, се бяха обединили около единна позиция, много от проблемите щяха отдавна да са решени. Важно е активността ни да не остане на принципа &ldquo;всяко чудо за три дни&rdquo;, както вече се е случвало многократно. <br /> <br /> <strong>- Откога работите в психиатричната болница в Раднево? С каква нагласа започнахте работа там в началото?<br /> </strong>- Започнах работа като млад лекар в ДПБ-Раднево през 1997 г. Бил съм ординатор около 4 години в Първо мъжко отделение, след това - ординатор, а по-късно завеждащ на Шесто мъжко. Като студент имах интерес към психиатрията и все още много си харесвам специалността. В тази работа ежедневно се срещам с нестандартни ситуации, запознавам се с изключително колоритни хора, притиснат съм от обстоятелствата постоянно да научавам нови неща.<br /> <strong><br /> - До какви лични изводи стигнахте за този период на вашата практика? И относно грижата за такива болни, и относно резултатите?<br /> </strong>- Личните ми изводи, които не са само мои, са, че спешно е необходима много сериозна реформа в тази сфера. Срамно е, че сме толкова изостанали точно в грижите си към най-уязвимите хора. <br /> <u><br /> Контрол, подкрепа, санкции, адекватни обществени нагласи към болните...</u> <br /> <br /> Това са само част от нещата, които липсват в българските психиатрични клиники.<br /> <strong><br /> - На кого &ldquo;не му пука&rdquo; за тези болни - на ръководството, на държавата или на обществото?<br /> </strong>- Срещам всякакви хора на всички нива. Това не е до длъжност и звание, а до характер. Имам една любима сентенция, не помня автора: &ldquo;Има хора, които се чудят как нещата стават, има хора, които гледат как нещата стават, има хора, които правят нещата да стават.&rdquo; Трудното е да се обединят ангажираните хора и да осигурят необходимия натиск там, където е нужно.<br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че единствено и само липсата на средства води до тази тежка ситуация не само във вашата болница, а и в останалите 11?<br /> </strong>- Липсата на средства е един от важните фактори. Но не достигат още много неща: контрол, подкрепа, възможности за обучение на персонала, програми за рехабилитация и ресоциализация на пациентите.<br /> <strong><br /> - Вероятно затова напускат специалисти - било то лекари, медицински сестри, санитари? Страшничко ли е да се работи в такова лечебно заведение?<br /> </strong>- Не смятам, че работата в такова заведение е страшна. Самата професия е много интересна. Страшни са най-вече безизходните ситуации, в които периодично сме поставени: рискът за живота и здравето ни, липсата на необходими медикаменти, на елементарно уважение към усилията ни, на помощ и подкрепа в критични ситуации. Точно тези фактори ни карат да се чувстваме неудовлетворени и използвани.<br /> <strong><br /> - Колко болни на този етап се лекуват в болницата в Раднево? Има ли сред тях такива с криминални прояви? <br /> </strong>- В болницата има обикновено между 400 и 500 пациенти в деветте отделения, отделно има такива, настанени в защитени жилища. Много от тях са с криминални прояви, най-вече извършени по болестни причини. При нас често се настаняват болни на задължително или принудително лечение с решение на съда, пращат се и такива за освидетелстване.<br /> <br /> <u>Циничното в случая е, че в нашата болница &ldquo;процъфтява&rdquo; единствено лечението с експериментални лекарства <br /> </u><br /> <strong>- Пак по повод скандала стана ясно, че се прилагат експериментални лекарства за лечение на някои от тях? Това лошо ли е? <br /> </strong>- Смятам, че клиничните наблюдения и проучвания имат своето място. Важно е това да става под много строг контрол, при минимален риск за пациента и с максимална прозрачност. Убеден съм, че фармацевтичната индустрия не би поела излишни рискове и законовите изисквания са изцяло спазени. <br /> <br /> <strong>- Защо побързаха да обвинят ръководството на вашата болница, че лекуват шизофреници с експериментални лекарства, без да са ги питали? Как би трябвало да ги лекуват? <br /> </strong>- Не мога да коментирам мотивите за обвинението. Доколкото ми е известно, всички пациенти в проучванията са дали съгласието си. Аз не участвам в подобни проучвания, не съм запознат в детайли с регламента и не мога да дам експертно мнение. Вероятно темата има голям обществен отзвук, затова бе избутана напред. <br /> <br /> За мен най-важно е да се изгради лечебна система за обхват на пациентите, която да им осигурява нужните грижи на всеки един етап.<br /> <br /> <strong>- Колко време средно един болен остава в лечебното заведение? Или и това е строго индивидуално?<br /> </strong>- Това зависи изцяло от протичането на болестта. Ако говорим за овладяване на остро състояние, то престоят може да бъде сравнително кратък. Ако обаче имаме хронична болест, обикновено първо се овладява обострянето, после е необходима продължителна психосоциална рехабилитация. Например при зависимите детоксикацията трае средно около 2 седмици, но рехабилитацията е добре да продължи поне 3 месеца. Има и група инвалидизирани болни, които трябва да бъдат насочени към домове или защитени жилища, тъй като пълното им възстановяване на практика е невъзможно.<br /> <br /> <u>Липсата на система често има зловещи последствия<br /> </u><br /> <strong>- Какво става с тези хора, когато ги изпишете? Те са в ремисия, излизат навън и после?... <br /> </strong>- Поради липсата на структури за ресоциализация огромен брой от зависимите подновяват употребата и отново се връщат при нас след известно време. Така те циклират между болницата и общността, често по време на лечението са адекватни, а навън бързо изпадат в нов пристъп.<br /> <br /> <strong>- Да се върнем пак за кратко на материалната база - наистина ли е толкова тежка ситуацията? Само държавата ли субсидира болницата? <br /> </strong>- Болницата ни е на бюджет към МЗ. Така че разчитаме изцяло на държавата. Получавали сме помощи, но това става много рядко и изобщо не може да подобри съществено условията в здравното заведение.<br /> <br /> <strong>- Моля да ме извините, някъде прочетох, че в отделението на зависимите се извършва търговия с наркотици? Кажете ми, че това не е така!<br /> </strong>- Вътре в отделението - не. Обаче периодично сме имали случаи на избягали пациенти, които успяват да се снабдят; случвало се е дилъри на наркотици да обикалят около болницата. Многократно се е налагало да викаме полиция по такива поводи. Поради липсата на охрана единственият механизъм за контрол на употребата са уринните тестове.<br /> <strong><br /> - В предишното ни интервю разказахте за добрите традиции на вашата болница и по-специално в лечението на алкохолната зависимост. Какво бихте заимствали от едно време, както се казва? Възможно ли е това? <br /> </strong>- Преди 20-30 години ДПБ-Раднево е била една от най-добрите психиатрични болници в Европа. Тук са изградени първите в България вътреболнични терапевтични общности по чешки модел, създаден е първият у нас социотерапевтичен клуб за зависими, изградена е била завършена система за рехабилитация: психотерапия, трудотерапия, арттерапия, спорт и много други дейности. През годините за съжаление повечето от тези структури са се разпаднали. Искрено се надявам, че е възможно поне някои да бъдат възстановени, както и да се изградят нови, съобразени с последните постижения на психиатрията.<br /> <br /> <strong>- Ясно е, че реформата във вашия сектор не се случи. Вие лично какво бихте предложили така, че тя поне да започне? <br /> </strong>- Българо-германска инициатива, в която участвам, дава конкретното предложение, технология и възможност поне за един пилотен модел с всички необходими етапи за терапия на зависими. Мисля, че чуждият опит, до който имаме достъп, може да бъде адаптиран успешно при нас.<br /> <br /> <strong>- Да ви помоля да приключим нашия разговор поне с доза позитивизъм... Кои са добрите новини? <br /> </strong>- Имаме и добри новини, разбира се. Те са преди всичко около Превантивния информационен център по зависимости в Стара Загора. Центърът бе открит на 20 септември 2011 г. Тогава Стара Загора беше единственият областен град, в който нямаше превантивен център. За година успяхме да свършим огромно количество работа и затова тази година точно този център е обявен за най-активен в страната. Ръководител е г-жа Радост Овагимян. На нея дължим този напредък. Тя получи широка подкрепа от обществеността заради активната си позиция и пословичната си упоритост. Имахме множество срещи с ученици, с деца в домове, с педагози, с местната Комисия по противообществени прояви, с родителски сдружения, с лишени от свобода и други. Организирани бяха дискусии, артателие, кръгли маси, много медийни изяви, анкети, консултации на засегнати и техните близки. Заради получената висока оценка гр. Стара Загора е определена за домакин на Шестата национална конференция по зависимости на 30 и 31 октомври 2012 година. Идеята ни е община Стара Загора чрез Превантивния център по зависимости да се включи в нашия пилотен модел за система. Ще се борим да организираме и структура за ресоциализация на болни, които вече са стабилизирани и имат нужда от подкрепа. Имаме реалната възможност да осигурим всички основни терапевтични етапи и плавен преход към тях, така че да се получи един пълен цикъл.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong></em>