12 октомври, 14:36

Доц. Георги Георгиев на 66 г.: Българинът не е мотивиран да работи, ако няма личен интерес

Доцент д-р Георги Георгиев е роден през 1946 г., завършил висше икономическо образование в София. Глава на щастливо четиричленно семейство, нарастващо с по един член на няколко години.
прочитания: 733 | коментари: 5
Доц. Георги Георгиев

Съпругата му Красимира Скординова – Георгиева след пенсионирането си преди две години като главен експерт в Националната агенция за оценяване и акредитация, продължава да преподава български език на чуждестранните студенти от Медицинска академия и Националната спортна академия в София. Гордост са им двамата синове – Иво, известен футболист и голмайстор от епохата на „Пеневата” чета, и Руди, на отговорна позиция в голяма международна застрахователна компания с клон в България. От по-големия син Иво имат един внук – Георги, на 10 години, а от по-малкия Руди очакват да се роди през октомври т.г.

Георги Георгиев е преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград с над 40-годишна преподавателска и ръководна практика. Интересите му са в областта на икономиката, финансите и социалните проблеми, свързани със заетостта и заплащането на труда.

- Доцент Георгиев, материята, с която се занимавате, е много актуална в наше време и, бих казала, болезнена за много хора в днешно време, в условия на криза. За вас като учен какво са трудът и работната заплата?

- Работната заплата е възнаграждението, което всеки следва да получи за труда, който полага, като нейният размер следва да се ориентира към необходимите средства за живот, осигуряващи нормално човешко съществуване. Става ясно, че главното условие за получаване на нормална заплата представлява оценката за вложения труд по количество и качество. Във водещите и развити индустриални страни тази оценка е поставена на обективна и аналитична основа, която изключва всякаква субективна намеса. Именно тук за нашата страна това правило не важи. При нас оценката в повечето случаи е поставяна на субективна основа в зависимост от вижданията и разбиранията на отделния работодател. Възможностите за прецизиране и привеждане на тази дейност към най-добрите практики в света не успяха да се осъществят, независимо от участието на синдикатите и воденето на колективни трудови преговори. Именно този момент е един от факторите, който не дава възможност за определяне на справедлива и достойна работна заплата.

Другият фактор, който считам за много важен, е системата на държавното регулиране в икономиката. Това много ясно проличава особено в действията на сегашното правителство, което чрез системата на данъчното облагане облагодетелства предприемачите и работодателите, като оставя една значителна част от създадения доход в техните фирми и предприятия. При тази възможност, която правителството предоставя с ниското данъчно облагане, фирмите реализират значителни печалби, но те не се използват по социално най-справедлив начин. За българския предприемач и работодател наличието на по-висока печалба се използва за паразитно потребление - за купуване на къщи, автомобили последен модел и осъществяване на други престижни дейности, но не и за отделяне на средства за материално стимулиране и увеличение на работната заплата. Това води до все по-голямо разслоение в българското общество със забогатяването на малка част и обедняването на огромна част от обществото. За западните предприемачи наличието на печалба е предпоставка за влагане на инвестиции, за техническо развитие, за постигане на икономически просперитет.

- Оптимист ли сте?

- Много ми допада сентенцията „По- добре недоволен човек, отколкото доволна свиня”. В България обаче тази поговорка е криворазбрана и всички недоволстват от това, което получават, а не от това, което дават. Поради липса на инициатива, поради некомпетентност и незаинтересованост малцина знаят за какво отиват усилията им, за какво и колко получават. Тоест в труда на българина липсва мотивация, ако не се свързва с личния интерес. Независимо че хората осезателно усещат и чувстват влошеното си материално положение, мога да кажа, че малка част от тях имат възможно най-пълна представа за реалната ситуация в страната. Може да се каже, че без да има вина, обикновеният човек, редовият българин трябваше да понесе такива жестоки удари, като чувствително нарастване на смъртността, пълно обедняване и стопяване на материалното богатство на хората, да не говорим за емигрирането на повече от един милион млади българи, тръгнали да търсят препитание в чужбина. И всичко това се завоалира с терминологията „преход към пазарна икономика”. Огромната безработица и чувствителното увеличение на криминалната и политическа престъпност, смъкването на доходите между два и три пъти в рамките на едно поколение са белезите на още по-неясното бъдеще. Ако трябва да го формулираме, поляризацията в него ще се свързва с наличието на огромни маси бедни хора и шепа „избраници” на съдбата, които ще ръководят съдбините им.

- До каква степен се изкривява буквата на закона или наредбата в прилагането им на практика?
- Свидетел съм и на практиката за отклоняване на вниманието от тях. В приемното ми време обикновено ме посещаваха хора, които недоволстваха от определените им заплати, от начина за оценка на техния принос в труда, както и такива случаи, при които работната заплата се определяше за „нашия човек”. Става ясно, че работната заплата е материя, от която малцина разбират, а договарянето между работодатели, синдикати и работници е пазарлък, който скрива предварителни уговорки и обещания.


Дора ВУЧКОВА
Добави в Facebook



5 коментара

Напиши коментар