10 октомври, 12:41

Ивена Димитрова: Възпитаник на АОНСУ съхраняваше в хладилната си камера кървавите сърца... на враговете си

Академията беше школа за диктатори
прочитания: 2507 | коментари: 5
Лектор в курс за ръководни работници в столичния печат, организиран от ЦК на БКП и АОНСУ - юни 1973-а година

Единствено репортер на “Над 55” успя да проникне в строго охраняваната “кухня” на тогавашното АОНСУ. Пикантериите от соцакадемията будят шок и ужас, смях и тъга и още нещо...

Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) към ЦК на БКП в продължение на десетилетия е ковачница за кадри не само за родни бъдещи партайгеносе, но и за хора от така наречените страни от Третия свят. Араби, африканци и какви ли не още чернилки пристигат в софийското школо за богоизбраници в кв. “Овча купел” на ул. “Пионерски път”, сега бул. “Монтевидео”.

Директно от палмите в джунглата, колибите или от пустинното номадско племе попадат в модерен оазис със собствена инфраструктура – с библиотеки, с електронноизчислителен център, със зали за обучение с аудио- и видеотехника по американски образец, ресторант, поща, стол, хотел с камериерки, самостоятелна поликлиника… За да изучават марксизма-ленинизма и тънките хватки как да управляват едно общество под ръководната роля на партията държава.

Директивата е спусната от Москва в края на 40-те години на миналия век, където се намира “майката” АОН – Академия общественних наук. “Пролетарии от всички страни, съединявайте се”, гласеше допреди двайсетина години висшият лозунг на всяка компартия. И в АОНСУ се

“заобединяват” идеологически европейският и балканският елит с “примати” от Азия и Африка

Мнозина от “черните другари” впоследствие стават диктатори в страните си и по призива на Владимир Илич Ленин... избиват до крак противниците си. Други пък се женят за красиви бели българки, превръщайки ги в робини. През цялото това време генсекът Тодор Живков нюха кой от идващите у нас държавни глави се е изучил на “четмо и писмо” в България, напомня му за благородния жест и гледа как да го издои.

Ето какво разказа пред нашия репортер Ивена Димитрова, работила от 1981 г. до 1989 г. в информационно-издателския център към АОНСУ.

Имахме един Недал, ливанец. Той вече не е между живите. По време на войната между Ливан и Палестина бомба избухва от лявата му страна и цялата му лява половина “дава заето”. Окото му - изкуствено, ръката също. Разказваше, че окото и протезата му били изработени в елитна френска клиника, но много-много не му вярвахме. Арабеските лъжеха на поразия, за да не попаднем на дирите им. Конспирация! Дори идваха в България с чужди имена, имаха и партизански прякори… Съвсем легитимни.

Недал бил изпратен в България от ливанската компартия, за да го подготвят за ръководен кадър. Независимо че си служил с една втора от тялото. Тъй като бил доста богат, а и надарен - шрапнелът “запазил” оная му работа, - част от нежния обслужващ АОНСУ кадър се лепва за него(вия). Родните “политкомисарки” го обслужват тотално и

се надпреварват коя да бъде първа в постелята му, изпокарват се

Ливанецът се дипломира с едно мижаво “три”, връща се в родината си, оглавява една от опозиционните фракции, но следващата бомба вече тотално го разфасова и отпраща в небитието.

“Веднъж гледам как се разминават един арабин и един негър в двора на академията. Лято, жега... Арабинът вика: “Хей, здравей, какво прави!? Къде отива?”, а черния толкова го мързи да продума, че само си вдига дясната ръка и сочи устата си. Все едно банан има в нея – “Отива да го яде”, е безмълвният му отговор...

Всички бяха невероятни чешити, вечни майтапчии, целунати от всичките богове на земята. Никой не ни забраняваше да имаме достъп до тях. Напротив, ръководството на АОНСУ ни насърчаваше да контактуваме с тях, да ги приобщаваме към “развитото ни социалистическо общество”. Влизаме в ресторанта на академията, идва сервитьорът и пита наш студент какво ще пие. “Една грозна ракия!”, отговаря номадът. Вместо “въпреки” казваха “бъбреки”, спомня си пък Евгения Петрова.

За “обслужващия” персонал на АОНСУ и за нерегламентираните му контакти със студенти от т. нар. Трети свят цялата истина едва ли някога ще лъсне

Но единствено ние се докоснахме до шикозната история с преводачката в соцакадемията Елиза З. Владеещата няколко езика бяла и бая надарена мадама, родена на жълтите софийски павета, се залюбва със… сина на африкански вожд. По-чер и от катран. През целия курс на обучението – цуни, гуни и прочее подробности от пейзажа. Стандартът на Елито, чийто език навярно не е бил само полиглотски, изведнъж скача с октави. От Пепеляшка се превръща в принцеса. Но “африканското кранче” изведнъж секва – негрото се прибира в джунглата. Елиза страда, та чак се скъсва от мъка по “златната си мина”. След време идва студент от родината на възлюбления й.

След първия семестър, при който държи изпит при нея, тя пише дълго и прочувствено писмо до екзотичната си любов. Даскалицата получава необичаен отговор – изгората й се заженил за… шести път, а като компенсация й изпраща диамант, с който да оправи дереджето си до 99-о коляно. Но българката, нали си е от стара коза яре, така щуро изчуква “емисаря” от Африка, та чак му прекършва оная работа. Възмургавият студент не помисля и за втори семестър, директно се качва отново на клона…

В АОНСУ най-кадърните кадри от Азия, Африка и Латинска Америка една година изучават български. После се захващат със сложните политически науки, като философия, марксизъм-ленинизъм, история на КПСС, БКП...

За да се започне работа в “школата за лидери и диктатори”, се минава през конкурс и жестока партийна цедка

Житието - битието на всеки кандидат е проучено до девето коляно. Режимът е особено затегнат, след като начело на академията застава низвергнатият от Тодор Живков Александър Лилов, спряган за интимен приятел на Людмила Живкова.

Преди аз да постъпя в АОНСУ, там работеше Панайот Гиндев, баща на актрисата Виолета Гиндева, след това дойде Станиш Бонев, беше ректор - спомня си Ивена. - Питаш ме каква е била атмосферата? – Ами желязна, като в елитен партиен институт.

След време се разбира обаче, че много от “елитните” възпитаници на “дзержинската” ни академия, закърмени в непоклатимия марксистко-ленински дух, акостират с гръм и трясък в родината си. И първата им работа е да спретнат як “революционен” преврат. Повечето от тях избиват до крак опозицията. Кърваво - показно на площади и къде ли не. Други, като един от последните угандийски диктатори, съхраняват наравно с американското си уиски в хладилната си камера… сърцата на враговете си.

Що за “български” студенти са били тези бъдещи сатрапи на народа си?!

“Никой не би могъл да разбере какво дреме в душата на човека. Дали ще стане тиранин или нормален ръководител на държавата си?! При нас всички бяха нормални. Шегуваха се, живееше им се, пиеха и ебеха на поразия. Впоследствие, прибирайки се в родината си, се изживяваха на недосегаеми. Колят и бесят! За радост, това бяха единици. Други станаха преподаватели, журналисти. Меллах например стана преподавател в Дамаск, после се върна отново в България, завърши аспирантура. Те вече не бяха обикновени хора - могат да анализират събитията, наясно са с това как протичат обществените процеси”, твърди бивш професор в академията.

Други обаче са на мнение, че АОНСУ е била… “школа за диктатори”. “Твърде често не успявахме да преценим националните особености на дадена държава, в която, примерно, доминира племенният съвет. Как на една такава бананова република, която е още в робовладелския строй, ще й сложиш “вожд, учител и ръководител” и ще я тласнеш към светлите социалистически бъднини?!Това означаваше да прескочат няколко етапа от развитието си. Абсурд на абсурдите!!!

АОНСУ беше закрита в 1989 г. Защо досега никой от нашите историци, политици, анализатори, социолози и прочее “ози” не разровиха архивите на академията и не направиха един солиден анализ, от който да се види

какви глобални поражения сме нанесли на страните от Третия свят от изфабрикуваните на конвейер при нас ръководни кадри?!,

пита се Ивена Димитрова. В продължение на десетилетия една школа, за която са похарчени милиарди народна пара, се оказва “мъртва” школа. Стратегът Лилов си трае за “ отрочето си”, нито едно изявление не е направил досега каква пагубна роля е изиграла АОНСУ не в регионален, а в световен мащаб.



АОНСУ е наследница на ВПШ – Висшата партийна школа “Станке Димитров” при ЦК на БКП, създадена през 1957 г. През 1969 г. получава новото си име. Просъществува до 1990 г. В нея работят професионални философи, обединени в Институт по марксизъм-ленинизъм, Център за теория и управление на идеологическия процес и др. През 1968 г. се конституира и Институт за съвременни социални теории (ИССТ) на Александър Лилов, който е на двойно подчинение – на ЦК на БКП и на Президиума на БАН, като работи в тясно взаимодействие с АОНСУ.


Георги АНДОНОВ
Добави в Facebook



5 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара