Обгрижвах Кейти Холмс след развода й с Том Круз, разкрива ексклузивно пред "ШОУ" живеещият в Париж bg-бохем
<em>Александър Градинаров е уникален и мултифункионален образ. Писател, автор на пет книги, между които &ldquo;Мръсни разкази от Париж&rdquo;, &ldquo;Архетип&rdquo;, &ldquo;Сатирична история на българския народ&rdquo;. <br /> <br /> Като главен редактор на българския вестник &ldquo;Парижки вести&rdquo; той е имал шанса да се срещне с хора, които не можеш да видиш всеки ден по улиците. Изявява се и като сценарист, пътешественик, консултант за изкуство, бизнес, политика, мода и... жени. <br /> <br /> Екцентричният българин, който живее от 20 години в Париж, се съгласи да разкаже някои от своите преживявания единствено пред репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo;. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Сашо, как успя да станеш консултант на руски олигарси?<br /> </strong>- Бохемата в Париж никога не спи. И аз така. Мерцедесите клас S струват под наем баща си и майка си в Столицата на разврата, но пък са предпочитаната кола на руските олигарси. Когато се сприятелявахме с някои от тях по случайност в някоя елитна кръчма, те ми предлагаха да ги разходя из Париж. И тогава аз намерих Нилс, Принца Датски - той ми даваше мерцедеси под наем на достъпни цени. Нилс беше шеф на фирма за луксозни автомобили, която работеше за прословутия хотел &ldquo;Риц&rdquo; в Париж. В бизнеса му викаха Принц Датски понеже е датчанин и го раздаваше тежкарски. Всъщност беше невероятна скица със засукани мустаци като изскочил от детективски роман от 30-те. Нилс ги предлагаше на повече от приемливи цени, но винаги с някоя малка неизправност, която може да ти направи голяма беля, както ще видим по-нататък. Обикновено това бяха конфискувани от полицията бандитски коли, които Принца Датски пускаше в обращение за свои хора. <br /> <br /> Въпреки отличните ни отношения всеки път той ми пробутваше един черен мерцедес, който на пръв поглед изглеждаше лъскав, но отвътре гнил. Този клас S280 обичаше да прави номера от най-различно естество. Веднъж спирачките му отказаха, докато летях със 160 км в час и без малко не се забих в автомобила отпред. Слава Богу, спирачките задействаха все пак и пияните олигарси, с които се връщахме от лов, дори не разбраха какво става, но аз реших повече да не шофирам черния мерцедес. Това сложи край на нашите бизнес отношения с Нилс. Разделих се с него и лимузините на хотел &ldquo;Риц&rdquo; и скоро намерих по-евтини и по-надеждни автомобили под наем. <br /> <br /> Оттогава изтече много вода под мостовете на Сена. Но какво нещо е съдбата. Тия дни срещам Принца Датски, яхнал мерцедес с две моми англичанки. На Вандомския площад пред &ldquo;Риц&rdquo; правеха възстановка на последното пътешествие на Лейди Ди по случай 15 години от трагичната кончина на принцесата. &ldquo;Здрасти Нилс&rdquo; &ndash; поздравих старата кримка. &ldquo;Фалирах!&rdquo; &ndash; вика ми той отдалеко. &ldquo;Защо, принце?&rdquo; &ndash; питам го. &ldquo;Заради една принцеса! Вестниците писаха&rdquo;. &ldquo;Не знам, не съм чул!&rdquo;. &ldquo;Знаеш я&rdquo; &ndash; вика ми той и ме гледа с блеснали очи. Лентата моментално се пренави в главата ми. Принцесата! Вестниците писаха... Имаше само една прицеса. Лейди Ди!<br /> <br /> И в този миг я видяхме да излиза през портала на &ldquo;Риц&rdquo; - красива като привидение под ръка с нейния любовник Доди Ал Файет. Актьорите изглеждаха толкова истински в ролите си, че тълпата ахна, а светкавиците на фотоапаратите засвяткаха. &ldquo;Помниш ли - каза ми Нилс - онзи черен мерцедес, който ти рентвах, чиито спирачки правеха въртели?&rdquo;. Помня го и още как! &ldquo;Всъщност ченгетата го бяха тарашили за наркотици. Бяха го изтърбушили, но така и нищо не бяха открили... Оттогава този автомобил се побърка. Всички тестове и проверки показваха, че е в изправност, но в действителност беше гнил и спирачките му отказваха по неведоми причини&rdquo;. &ldquo;Това се знаеше от всички&rdquo; - рекох му. А той: &ldquo;Представи си, точно него пробутали на принцесата в онази паметна нощ. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тя си строши главата, а на мен ми разгониха фамилията да плащам!...&rdquo;<br /> </strong></span><br /> Такава е историята - карал съм точно онзи черен мерцедес, с който е била и Лейди Ди. <br /> <br /> <strong>- Разкажи как стана гид на холивудската звезда Кейти Холмс?<br /> </strong>- Директорката на най-голямата компания за ВИП туристи ми се обади, за да ме помоли да се погрижа за разходката на Кейти Холмс из Лувърския музей. Стоя аз пред пирамидата на Лувъра, спира черен мерцедес и от вратата се появяват чифт великолепни крака, а аз поемам ръката на Кейти Холмс. Двама яки мъжаги бодигардове й помагат да вземе на ръце малкото си момиченце. След като Том Круз напусна Кейти Холмс, тя бе решила да направи утешителната си разходка в Париж. <br /> <br /> През тайна врата влязохме с нея в музея. Кейти с бебето на Том, двамата бодигардове и аз бързо преминахме през колонадата, където ни очакваше един от служителите на музея. Той ни въведе през запустели коридори и вити стълби и се озовахме в Голямата галерия на музея! <br /> Аз вече разказвах на Кейти за тайното послание на старите майстори. Тя носеше малката Сури Круз на ръце, а аз й шушнех на ухото моите визии за ренесансовите художници. От време навреме малката ми хвърляше по едно синьо око през рамото на майка си. Синьото око на Том! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>После заспа от приказките ми&hellip; <br /> </strong></span><br /> Едва направихме 20 крачки между Матеня и Леонардо, и ето че я разпознаха. Започнаха да бляскат светкавици на фотоапарати&hellip; За спиране и дума не можеше да става - веднага щяха да ни обградят и тогава нямаше измъкване! Продължихме нашата визита с Рафаел и Россо. Това, разбира се, беше ПР операция. Целта ни бе Тронната зала, където властваше Мона Лиза, за да се видят двете богини очи в очи. Пред Джокондата, както обикновено, имаше огромна тълпа от туристи, които щракаха трескаво фотоапарати. И изведнъж видяхме всички обективи насочени към Кейти. <br /> <br /> Туристите обърнаха гръб на шедьовъра на Леонардо, зарязаха Мона, за да се насладят на красотата на последната съпруга на Том Круз. Служителят от Лувъра отново се появи и скоростно ни изведе през друга тайна врата. <br /> <br /> <strong>- А консултирал ли си някого по любовни въпроси?<br /> </strong>- Ще ти разкажа как писах любовно писмо на чичо Коля - руснак от Америка, до любовницата му Настя в Женева. <br /> <br /> Пристигнах в хотел &ldquo;Бристол&rdquo; някъде към полунощ, влязох през въртящата врата във фоайето и отидох при консиержа, който преди няколко часа ми позвъни за спешна помощ. Искаше да помогна на руски клиент на хотела. Съгласих се - както обикновено - за 100 евро на час. &ldquo;Бристол&rdquo; е един от трите най-добри хотели в Париж заедно с &ldquo;Плаца Атене&rdquo; и &ldquo;Жорж Сенк&rdquo;. Истински палат, в който отсядат най-големите богаташи на планетата. Тук се запознах със Саркози, още докато беше министър на вътрешните работи, с Ален Бауер - Великия Майстор на Великия Ориент, с Клаудия Кардинале и с още много други светила.<br /> <br /> Половин час по-късно ми писна да чакам &ldquo;клиента&rdquo; и станах да си ходя... Когато той се появи изневиделица ухилен до уши.<br /> <br /> - Саша, извини &ndash; зафъфли той на завален руски и от устата му лъхна дъх на коняк.<br /> <br /> Беше жизнерадостно зачервило бузките деде, което ме хвана под ръка и бързо ме поведе към бара. Две рускини - проститутки хай клас, които висяха там, сърбайки мартини, лениво разтегнаха крака и ни намигнаха.<br /> <br /> - Водка или коняк? &ndash; попита ме той.<br /> <br /> Гласувах за коняка. Докато гарсонът донесе нашето 15-годишно отлежало щастие &ldquo;Хенеси&rdquo;, Коля, така се казваше дедето, ми обясни грижите си. Говореше ту на руски, ту на английски, плетеше език и се кикотеше като дете. <br /> <br /> Чичо Коля беше американец от Ню Йорк, но с руски корен, и въртеше главозамайващи бизнеси, от които падаха луди пари. Скарал се с любовницата си Настя в Лозана, зарязал я в хотел &ldquo;Белвю&rdquo; и долетял в Париж да се разтуши. Обаче тук го налегнали угризения и решил да й напише писмо. Любовно писмо. Работа за мен.<br /> <br /> Той измъкна чернова, която, както ми призна, нахвърлил с проститутките на бара, но му трябвала истинска литературна обработка, за да докосне закоравялото сърце на Настя. Показа ми я на снимка гола - парчето си го биваше. Той остави голата фотография на масата, за да ни вдъхновява. В това време гарсонът донесе коняка, ние се чукнахме и отпихме първи глътки, за да се настроим за работа.<br /> <br /> - Разбираш ли, Саша &ndash; рече чичо Коля &ndash; Настенка е курва, която заслужава юмрук в черепа... Обаче, като каже: &ldquo;Коля, иди сюда!&rdquo;, целият се разтапям и съм готов всичко да й простя.<br /> В това време <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>проститутките от бара решиха да ни дадат едно рамо<br /> </strong></span><br /> Дебаркираха в скутовете ни и започнаха да вдигат наздравици. Чичо Коля се развесели и почна да им пъха банкноти в деколтетата.<br /> <br /> Час и половина по-късно, направили главите, ние тържествено приключихме писмото и вдигнахме последен тост за здравето на Настя. Бутилката &ldquo;Хенеси&rdquo; се въргаляше празна под масата.<br /> Чичо Коля ми плати за масрафа и се разделихме като стари дружки. Той пое към стаята си, прегърнал двете красавици, а аз взех такси и се върнах вкъщи. Оставаше да чукна на компютъра черновата с поправките и да изпратя писмото на мейла на хотел &ldquo;Белвю&rdquo; в Лозана. <br /> <br /> <strong>- А вярно ли е, че си осигурил на готвача на един грузински олигарх стаж в най-големия френски рибен ресторант?<br /> </strong>- Големите парижки ресторанти са блян. За познавачите те са сбъднат блян. Артур - мой приятел и артистичен директор на кафенето &ldquo;Скват&rdquo; в Москва, ме помоли да покажа Париж на негов познат. Грузинският бизнесмен Какавадзе искаше да посети Столицата на разврата с любовницата си. Съгласих се срещу 100 евро на час.<br /> <br /> След като разгледахме града, седнахме в първото кафене, за да хапнем нещо, а Какавадзе, ако съдех по корема му, похапваше за двама. Любимата му - обратно - беше кожа и кости, но с цици за милиони и кльощав задник.<br /> <br /> Докато набивахме сандвичи и обсъждахме това-онова с красавицата, Какавадзе започна да &ldquo;смърди&rdquo;, че храната в Париж не струва пукната паре, че тукашните ресторанти са боклук и като повечето дебелаци с пари <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>искаше да покаже, че пърди по-високо от задника си <br /> <br /> </strong></span>Питах го в кои ресторанти е ходил, той не можа да ми цитира нищо известно - явно пестеше от храна, за да си плати разходката из Париж. Преди да се разделим, му предложих да посети ресторант &ldquo;Ле Дом&rdquo; на Монпарнас - най-добрия локал за морски лакомства в Париж. Дадох му адреса, целунах красавицата по силиконовите бърни и намигнах на Какавадзе: &ldquo;Пока!&rdquo;<br /> <br /> Седмица по-късно грузинецът ми се обади разчувстван, че посетил &ldquo;Ле Дом&rdquo; и аз съм бил дяволски прав. Гостили го с такива лакомства, че още му течали лигите. Оказа се, че Какавадзе е собственик на верига рибни ресторанти в Москва и Питер. Молбата му беше да осигуря стаж на неговия шеф-готвач в прословутия Ле Дом. Добре &ndash; рекох, &ndash; но това ще струва пари! Парите нямали значение, само работата да станела. Този анонс ме накара да се размърдам.<br /> <br /> Да се срещнеш със светило като шеф-готвача на суперизвестен парижки ресторант не е лесна работа, но българската преса пробива навсякъде. Срещнах се с шеф-готвача на &ldquo;Ле Дом&rdquo; Франк, който беше толкова хърбав, сякаш от готвене не му оставаше време да яде. Направих му предложение и след кратък размисъл той се съгласи. Назова цената си, която ми се стори прилична. Обаче - как щял да учи руснак на готварско изкуство, след като сам бъкел не разбирал от руски?! Обадих се на Какавадзе и той ме успокои, че неговият шеф-повар бил французин, представи си! Уговорихме цени, дати и в уречения ден и час отидох на летището &ldquo;Шарл де Гол&rdquo; да срещна готвача на Какавадзе. <br /> <br /> Почти всички пасажери вече се изнизаха, гледам един дебел руснак се мота около бара в чакалнята и оглежда салатите. Викам си, този е! Но нали трябваше да е французин... Този Какавадзе ме окакавадзи! Нейсе, рекох, да видим. Приближих синеокия дебелак и го подхванах на руски - излезе същия, обърнах на френски - той пак отговори безупречно. Оказа се истински французин, олекна ми! &ldquo;Какво да се прави, брат &ndash; почна да се оплаква той, &ndash; от десет години живея в Москва, жена ми е рускиня, дъщеря ми е рускиня, всички около мен &ndash; руснаци... Няма как - и аз заприличах на тях.&rdquo;<br /> <br /> Когато на следващия ден се срещнаха великият Франк от &ldquo;Ле Дом&rdquo; и руският шеф-повар, се роди любов от пръв поглед. Пихме по едно, снимах ги за спомен, след което, докарани с белите колосани шапки, се захванаха за работа. Пратих на Какавадзе снимката да си я закачи за спомен и да не забравя, че най-добрите ресторанти са в Париж &ndash; Столицата на разврата и на изисканата френската кухня.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА<br /> </strong>