А прадядо ми бил участник в Руско-турската война, отличен със златна сабя, която сега е окачена над моята камина
<em>Проф. д-р на филологическите науки Боряна Христова е директор на Националната библиотека. Завършила българска и английска филология в Софийския университет &quot;Св. Климент Охридски&quot;. Малко след завършването на висшето си образование, тя отива да работи в Народната библиотека &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo; и остава там и до днес. <br /> <br /> Започва като сътрудник архивист в отдел &bdquo;Ръкописи&rdquo; и постепенно се издига до поста директор, който заема от 1998 г. досега. Тя е и преподавател в Катедрата по библиотечно-информационни науки и културна политика към СУ &quot;Св. Климент Охридски&quot; и чрез многобройните си ангажименти във всички аспекти е свързана с библиотеката, библиотечното образование и развитието на библиотечната институция като цяло. Има над 150 публикации. Носител на орден &quot;Св. св. Кирил и Методий&quot; - първа степен. На 21 октомври навършва 60 години.<br /> </em><br /> <strong>- Вярно ли е, че притежавате стотици криминални романа в личната си библиотека?<br /> </strong>- 12 000 криминални романа, и то дело предимно на писателки, имам в своята лична над 16-хилядитомна библиотека. Продължавам да я попълвам, защото за мен купуването на нова книга винаги е личен празник. <br /> <strong><br /> - Какво е вашето верую?<br /> </strong>- Библиотеката не е сграда, а философска система, миниобразец на целия живот. <br /> <br /> <strong>- Как определяте мястото на семейството ви във вашето развитие? <br /> </strong>- Винаги съм се гордяла със семейството си. Моят прадядо по бащина линия - търговецът Димитър Хаджипетров от Пирдоп, пътувал до Цариград със стока и се връщал с пушки за участниците в Априлското въстание. <br /> <br /> <u>Баба ми винаги е твърдяла, че е от рода на княз Момчил <br /> </u><br /> Другият ми прадядо е участвал в Руско-турската война, бил е началник на Старозагорския гарнизон, награден със златна сабя, която сега е окачена над моята камина. Синът му - моят дядо, още 17-годишен участва в Балканската и в Първата световна война. Записва се в армията с мисълта, че това е и негова война, а битката те прави истински мъж. Още пазя любовните писма, които всеки ден е писал на баба ми. Тогава е била много популярна една немска приказка, в която героят се е наричал Фрюлин (пролет на немски), а героинята - Громка (гръмотевица). Двамата така подписвали писмата си, а после кръстили първата си дъщеря, родена през 1920 г., с необичайното име Фрюлинка. Фрюлинка става военен кореспондент, ранявана е, награждавана, дори се понася слух, че е убита. Омъжва се за французин и заминава за Англия. Майка ми Розалина Новачкова се ражда 12 години по-късно от сестра си. Тя бе дълги години учителка по български език и литература, преподавател в СУ и автор на множество учебници.<br /> <br /> <strong>- Кога осъзнахте, че писменото слово, книгите, ще станат ваша съдба?<br /> </strong>- Да се занимавам с писано слово, с литература, съм искала от най-ранна възраст. Четейки подходящите книги, които се променяха с годините, установих, че човек изживява няколко живота, потапяйки се в техния свят. <br /> <br /> Подобно на Дон Кихот и аз смятам, че книгите могат да те направят друг човек<br /> или поне да ти създадат и други светове, чрез тях да изживееш няколко живота.<br /> <strong><br /> - Спомняте ли си случка в детството, отключила тази любов?<br /> </strong>- Да, има такава случка от времето, когато бях в шести-седми клас. Един ден у семейството на наши познати попаднах на 22-та тома на сър Артър Конан Дойл на руски. Започнах да ги взимам един по един и да ги чета директно на български на малката ми сестра и на баба ми. Шерлок Холмс бе моят герой! На онази възраст неговите приключения, заплетените му случаи, цялата обстановка около &bdquo;Бейкър стрийт&rdquo; не можеха да не запалят моето въображение. Дълги години исках да стана частен детектив. Сега изследването на стари ръкописи и текстове с цел да се опитам да открия произхода на дадена книга често пъти прилича на детективска работа...<br /> <strong><br /> - Искали сте да станете учителка?<br /> </strong>- Исках да стана филолог. Филологията е традиция в рода ни. Затова съвсем естествено учих в Софийския университет българска филология с втора специалност английска. След това една година бях учителка на осмокласниците в Руската гимназия. Но после се явих на конкурс в Народната библиотека, посъветвана от моя учител акад. Петър Динеков, който считаше, че ставам за палеограф. Явих се и спечелих конкурс за място във възстановената Археографска комисия към Народната библиотека. <br /> <br /> <u>Така за първи път прекрачих прага на този книжовен храм на 1 май 1975 г. и потънах в света на любимите си ръкописи <br /> <br /> </u>Потънах по-точно в ХV век - време на големи артисти, поети, художници, книжовници, но и на страстни любовни истории. Една от тях - тази на Мара Султанката, разказах в книгата си за Владислав Граматик. Фаталната жена - дъщеря на Джордже Бранкович, е причина Мехмед ІІ Завоевателя да превземе Константинопол, за да й попречи да стане съпруга на император Константин ХIІ Палеолог. Тя отказва този династически брак, но влюбеният в нея Мехмед вече е пред портите на града... Дръзката красавица е била покровителка на Рилския манастир, а Граматикът, тайно увлечен по нея. <br /> <strong><br /> - Кое е най-куриозното искане от посетител, което никога няма да забравите?<br /> </strong>- Двама господа веднъж ми поискаха портрети на светите братя Кирил и Методий. Заведох ги в нашия отдел &bdquo;Карти и графика&rdquo; и им показах няколко албума с изображения. А те ми казаха: &bdquo;Ама това са картини от художници &ndash; ние искаме снимки!.... Беше много странно за мен, че някой през ХХІ век може да поиска истински снимки от ІХ век...<br /> <br /> <strong>- На прага на 60-годишен юбилей сте. Каква е вашата равносметка?<br /> </strong>- Смятам се за щастлив и успял човек, защото съм попаднала на точното за мен място &ndash; в най-голямата и най-богатата българска библиотека. <br /> <em><strong><br /> <br /> Станислава ГАВРИЛОВА<br /> </strong></em>