6 септември, 13:09

Георги Ангелски: Отчаяните не могат да изкарат и 2-3 години на диализа!

Искам да отгледам децата си, пък после както дойде
прочитания: 362 | коментари: 0
Георги Ангелски

- Г-н Ангелски, честит медал! Как стигнахте до него?
- Участвам вече 2-3 години в Националните игри, които се провеждат в България. Бадминтон, тенис на маса, хвърляне на гюле и дартс. Но за Европейските игри се отказах от бадминтона, тъй като се изискваха много физически усилия, а като съм на диализа не съм в много добра форма, предполагах, че конкуренцията ще е много голяма. Иначе имаме право на участие в 5 дисциплини, но трябва същевременно да се ходи и на диализа, и става трудно - не се съчетават нещата, просто не се съчетават. Затова участвах на дартс, гюле и тенис на маса. На тениса на маса взех трето място, на гюлето ми дадоха един златен медал. Мисля, че се справих добре.

- Това първите ви международни игри ли бяха?
- Да, не съм бил досега. Бях много приятно изненадан. Но ми направи впечатление, че другите държави се грижат страшно много за такива като нас. Франция изпрати 50 човека, Италия 30. Всичките им разходи са поети - от държава ли, от какво - не знам. А ние тук се мъчихме да събираме пари - даже и помежду нас - за да идем да представим България. Много ми е болно от това.

- Какви емоции ви донесе срещата с други хора с вашето заболяване?
- Радвам се, че се запознах с повече хора, че видях каква диализа се прави в Хърватска. Бил съм и в Гърция на диализа 4-5 месеца - хърватите са в космоса!

- Защо?
- Защото

апаратите им са последна дума на техниката,

хигиената е на максимално ниво - пациентът дори за да пипне нещо, му слагат ръкавица. Малко ако сбъркаш, веднага пак започват промивки, почистване и така нататък. Страшна дисциплина, страшна чистота. За това тук можем само да си мечтаем в България.

- Разликата само в хигиената ли е?
- Не, и в самото държане на медицинския персонал към пациентите. Аз се диализирам в Петрич. Тук винаги пациентът е виновен, отношението е много зле. Не мога да кажа защо е така. Аз съм обикновен селянин. Бях страшно изненадан там от отношението - и на сестри, и на доктори, всякакъв персонал. Говорят италиански, английски, френски, немски - могат да се разберат с всеки пациент. По време на игрите в единия салон на диализата бяхме пациенти от 4 различни страни. Перфектна работа - на всички ни обърнаха внимание, с всички се разбраха, може да не е на 100%, но - да кажем на 80%. И знаем всички - и пациент, и доктор, и сестра - за какво става въпрос.

- Вие от колко време сте на диализа?
- Ами, в Хърватска имах нещо като годишнина - на датата, на която ми направиха първата диализа там, влязох в седмата година.

- А как стана така, че стигнахте до диализа?
- Цял живот се занимавам със земеделие. Въобще не съм усетил кога съм пострадал. В някакъв момент се почувствах много отпаднал. Отидох на лекар и ми казаха, че съм за диализа. Това се случи точно преди 6 години, тогава бях на 38 години. Сега съм на 44. И така се случиха нещата.

- Сега с какво се занимавате?
- Не съм се отказал от земеделието, преди малко се прибрах от полето. Нямам време да мисля за болести и такива неща.

- Как покрай земеделието ви остана време за игрите?
- Вижте, мога да кажа, че съм националист. Освен това обичам спорта - където и каквото и да се случва на европейско, и на световно ниво, аз го следя. Е, когато и както съм имал възможност - не си оставям работата и да седна пред телевизора...

Влече ме спортът

Преди три години дойдоха в диализата да ни поканят, аз казах, че отивам да участвам. Исках да се срещна с повече хора като мен - и диализирани, и трансплантирани. Това донякъде ме стимулира да не мисля за заболяването, а за игрите, за работата, която имам тук... Отпускам се, като се занимавам с нещо, да не мисля за диализата.

- Като се запознахте с хора от други държави, не ви ли мина мисълта да заминете и вие?
- Да, пределно ясно. Имам една позната, която вече замина за Англия. Тук не се чувстваше добре, сега казва, че разликата е огромна, че там е перфектно.

- Имате ли си мечта?
- Да. Малкият ми син е в шести клас тази година. Искам да му покажа правия път, оттам-нататък каквото ще да става. На големия съм му начертал правия път, е, чат-пат отбива на някоя отбивка, пуши по някоя цигара, но мисля, че това не е кой знае какъв порок. Искам да видя и малкия да порасне, пък после...

- Това ли е обхватът на мечтите на хемодиализираните в България?
- Не. Много от хората, които не се стимулират, които мислят само за диализата и не могат да мислят за друго - тежко е да го кажа, но си отиват. Отчаяните не могат да изкарат и 2-3 години на диализа...

- Вие, за разлика от много хора във вашето състояние, не споменахте трансплантацията...
- Трансплантацията... Не знам. Когато пострадах, жена ми искаше да ми даде бъбрек. Аз не пожелах даже да направим изследванията. Да не стане така, че и аз сакат, и тя осакатена - да не успеем да си изгледаме децата.

Не съм подавал и документи за трансплантация от трупен донор. Сега на игрите организаторите ме убеждаваха да подам. Не знам, мисля го. Може би просто съм свикнал с диализата за момента и за трансплантация ми е трудно да мисля, защото двама-трима от нашия край си отидоха месеци след като ги трансплантираха.
Добави в Facebook



0 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара