MADE IN BULGARIA
Следите на прокажена се губят в моргата на Съдебна медицина

България е страна на кръстопът. Овършана е от татари, кумани, печенеги, от хунски и мюсюлмански орди. Затова сме толкоз пъстролик народ. До ден-днешен нашенците не могат да се отърват от “язвата” на Средновековието – сифилисът. Убийствената венерическа болест, наричана от някои “Баща на СПИН-а”, продължава да унищожава, изражда и деформира цели поколения родопчани.

Репортерско проучване на “ШОУ” зачеква деликатната тема защо по тоя край върлува “бледата смъртоносна спирохета”. Източниците са оскъдни. Но за народното издание няма скрито-покрито. Последните следи се губят към края на 60-те години от миналия век. Местният дерматолог д-р Тодор Черешев се опитва да сглоби пъзела как в цели родове от Чорбаджийско, Бойно и други селища се пръкват все деформирани отроци, сякаш заченати върху Чернобилски ядрен реактор. Изследването му обаче остава в трета глуха. Кой да повярва на капацитета, че в “урочасаните” райони заразата се предава като хрема, от род на род.
Че именно любимата болест на Венера уврежда още в утробата плода и е причина за израждане на цели фамилии.
Д-р Черешев поставя и точната диагноза – “ендемичен сифилис”, тоест ограничен. Разпространява се в затворени, ограничени кръгове. За да обясни как започва всичко, Тодор Черешев връща лентата назад. До времето, когато рицари на Балдуин Фландърски “опрашват” местните възкрасиви родопчанки. Къде доброволно, къде зорлем. Но семето им, за съжаление, бъка от зараза – прихванали са “чумата” от африкански проститутки.
Капацитетът предлага на академичните среди еретичното си откритие. Маститият за времето си д-р Малеев само като чува хипотезата му, обръща широкоформатния си гръб и прави познатото движение с два пръстта около “скопения” си соцмозък. Което ще рече: “Колега, ти добре ли си с ума си?! Защо ми губиш времето!”. Времето не работи в полза на доктора от прованса, но фактите са налице, както и обречените селища.
Последователи на д-р Черешев продължават делото му, защитават реферати по темата на световни форуми. Един от тях е д-р Иван Станчев. Още с идването си по разпределение в Кърджали младият кожен лекар попада на туркиня, продаваща яйца на пазара. Възрастната жена е забулена по-плътно и от арабска ханъма. Носи тъмни очила, но те не стоят на обичайното си място.
Понеже там няма нос. Вместо ноздри зеят две ужасяващи дупки. Тъканта се е разпаднала. “За мен това бе категоричен белег от наследствен сифилис!”, категоричен е дерматологът. Шокът за него обаче не свършва дотук. Учебниците с описани случаи бледнеят пред това, което виждат очите му. Натъква се на… прокажена. Закарват нещастната туркиня в Софийската кожна клиника, в некрозното отделение. Изследват я с гняв и омраза, понеже подобни скапани болести не би трябвало да съществуват под слънчевото небе на развития социализъм. Мюсюлманката интуитивно усеща, че тук по-скоро ще я довършат, отколкото да й помогнат. Стиска ръката на придружаващия я доктор. Със сълзи на очи го моли да я върне в родния си край, където да си умре. Не е известно дали последното й желание се сбъдва.
Следите трябва да бъдат заличени.
Централният софийски крематориум все още не е заработил. Но в подземията на бул. “Славейков”, където се намира Катедрата по съдебна медицина, всичко може да бъде затрито. Там коли и беси небезизвестният проф. Попвасилев, Татово протеже. “Прокажени в България, сифилитици, заразно болни?! – Абсурд!”, гневи се висшият администратор в бяла престилка. Мнозина предполагат, че именно тук е завършила земния си път нещастната туркиня. По какъв начин, само екзекуторите-санитари знаят.
“Мутантите” в Източните Родопи не трябваше да фигурират в списъците на МНЗ. Височайша директива. Соцът градеше общество само от хармонично-развити личности. Всички извън “списъка” трябваше да бъдат заличени. Затова никой не се опитваше да прекъсне нишката на коварното заболяване. В докладите на най-високо ниво “сифилисът” просто отсъстваше – подобна болест у нас не съществуваше. “А Владко, синът на Тодор Живков, завърши школата на ШЗО в Плевен, “столицата” на венерическите заболявания, бъкана от проститутки, но и този факт бе отминаван. Успокояваха “фазаните”, че триперът или гонореята били нещо нормалано като хремата. Наистина, тестваха ги, но резултатите оставаха анонимни. Що народ са заразили, не искам да си представя”, спомня си “бацил”, вземал проби от чурките на кандидат-офицерите.
Проказата, сифилисът и туберкулозата са трите “проститутки” на медицината, гласи докторският фолклор. Но защо най-често трите зарази “в едно” се срещат в планината на Орфей, е тема за цял докторат.
Каква е сифилистичната “обстановка” към днешна дата? Твърде мъглява, категорични са дерматолозите. “Сифилисът води до разпад на тъканите, до пълна атрофия на човешкия организъм. В четвъртия си стадий смъртта е ужасяваща. Агонията е продължителна. Влудява не само умиращия, но и близките покрай него. Миризмата, която се отделя от така наречените спукани сифилистични гуми, наподобява клоака. Вонята е отвратителна!”, разказва близък, изпратил брат си в последния му час. 29-годишният Акиф пипва коварната болест, когато пробва любопитството си и прави “секиш” под червен фенер на Анадолски публичен дом.

Кърджали,
Георги АНДОНОВ