Владимир Димитров: Преборих рак на мозъка с ваксина в Белгия!

<em>Владимир Димитров е известен художник от Варна - занимава се с илюстрации на книги, учебници и енциклопедии, рисува картини, възстановки за исторически обекти и забележителности в страната и чужбина, но не това го прави уникална личност у нас, а фактът, че е един от двамата българи, имали шанса да лекуват тежката диагноза рак на мозъка с ваксина. Тя се произвежда единствено в Белгия, разработва се индивидуално за всеки пациент на базата на тумора, който е изваден от него. От образуванието се изолират антигени, чрез които се активират имунните клетки в тялото, които също се извличат от пациента. Приготвя се специален серум, който се инжектира и противодейства на рака. <br /> <br /> България има редкия шанс да стане партньор на белгийската клиника и всички нуждаещи се да се лекуват качествено тук. Това зависи от позволението на здравното министерство. Именно за тази кауза се бори 45-годишният Владимир &ndash; баща на 2 дъщери - на 14 и на 3 години. Ето какво разказа за терапията и борбата си за живот художникът специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> </em><br /> <strong>- Как се чувствате в момента, г-н Димитров?</strong><br /> - Чувствам се много добре в момента, състоянието ми е идеално, ходя спокойно, рисувам усилено, спазвам кетогенна диета от месец и половина, която се прилага специално за глиобластомните тумори в мозъка, какъвто имах аз. С тази диета се коригира съдържанието на кръвната захар до минимални количества. Започнах да я спазвам, когато ми откриха редицивите на тумора в мозъка през май т.г. Изработва се от специалист тази диета &ndash; освен сладките неща, се забраняват продукти с пшеница, хляб, закуски, баници, боб, както и плодовете. Позволяват се месо, риба, някои от зеленчуците и други добавки, които приемам. Забранява се също употребата на кафе, алкохол, цигари. Грамажите на ястията са много ниски. Отслабнал съм вече със 40 кг. Бях 111 кг преди това. Сутрин като стана съм толкова възстановен и деен, че хуквам по задачи. Не мога да се спра, имам много енергия, минаха ми всякакви болки в стомаха. Кръвната ми захар в момента е 3,6. Преди това беше около 5. Кръвната захар е една от най-важните за възникването на рецидив на този вид тумор и затова спазвам предписаното от лекарите.<br /> <strong><br /> - Кога отидохте за първи път за лечението в Белгия?<br /> </strong>- В началото на юни т.г. отидохме в Белгия. Първото ходене беше за 7 дни, взеха ми кръв за изработване на ваксините. Всичко от тумора, който са извадили в София, го бяха изпратили там и те са започнали да го обработват веднага. 5 седмици бях в Белгия. На 10 август беше поредното преливане, което вече е веднъж на месец. В началото вливанията са всяка седмица по веднъж, слагат се по 10 инжекции на определените места. След това е веднъж месечно, после 1 път на 3 месеца, на 6 месеца и т.н. По принцип терапията продължава, докато има материали за ваксината. <br /> <u><br /> Правиха ми ново изследване &ndash; няма рецидив <br /> <br /> </u>и то 3 месеца след втората операция. Май месец ме оперираха за втори път в София, в болница &ldquo;Св. Ив. Рилски&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Вие там ли се оперирахте и първия път?<br /> </strong>- Да, направо отидохме при д-р Емануил Найденов. Първата операция беше през март м.г. Когато спрях химиотерапията, направиха ядрено-магнитен резонанс и се видяха 2 места в мозъка, където имаше клетки, които в момента не са активни, но евентуално можеха да направят рецидив. Лекарите познаха и на 8 май т.г. видяха рецидивите на тумора. Така ме оперираха втори път, а от юни започнахме имунотерапията. Лекарите в София организираха терапията в Белгия. Уникално е това, че в момента белгийците действат съвместно с българските лекари. Това, което направи д-р Найденов за мен, не е просто за благодарност, те ми спасиха живота. Затова е много важно тази терапия да се прилага в България и да се спасяват хората. Белгийският професор д-р Стефан ван Гол предлага дългосрочно сътрудничество и помощ на българските си колеги - тази възможност трябва да се използва веднага. <br /> <strong><br /> - Какви са впечатленията ви от белгийската клиника?<br /> </strong>- Всичко се прави както трябва, отношението към всеки пациент е много добро. Затова управляващите у нас трябва да се замислят над искането на пациенти и лекари, че е нужно имунотерапията да се прави в България. Навън тя струва около 7 000 евро, а тук цените са много по-ниски и поносими. Няма причина да не се лекуват хората в България. Аз и другата българка &ndash; Любка не сме платили нищо, защото д-р Найденов осигурява парите по линия на Фондация &ldquo;Остани&rdquo;. Но иначе, ако българин отиде в белгийската клиника, ще трябва да си плаща.<br /> <strong><br /> - Аз говорих със зам.-министър д-р Минчо Вичев и той каза, че засега не са водени разговори с лекарите в болница &ldquo;Св. Ив. Рилски&rdquo; и не се знае дали ще има пари за създаване на лаборатория за производство на ваксините, нито дали ще има възвръщаемост на вложените средства &ndash; вашият коментар? <br /> </strong>- Шашнат съм от изказванията на зам.-министъра. Минимум 300 българи ходят само в &ldquo;Св. Ив. Рилски&rdquo; на година, а представете си в страната какво е положението. Такива разсъждения, че това няма да си върне парите, <br /> <br /> <u>не са смешни, а обидни <br /> </u><br /> Никой не знае дали няма да го сполети същото и затова трябва да се въведе тази терапия у нас и хората да се лекуват качествено. В Белгия по този метод се работи повече от 10 години. Аз съм го питал професора и той казва, че за тези години няма никой пациент, който да е отписан от тях и да не са му помогнали. Белгийският професор е готов да окаже пълно съдействие за това лекуване. От тях ще бъде осигурена и апаратура, и всичко, стига тук в България да дадат разрешение. Има и еврофондове, и други начини да се осигурят нужните пари за изграждане на лабораторията и прилагането на терапията. Няма да забравя как след първото вливане професорът ми каза на български: &ldquo;Хайде, следващото вливане в България!&rdquo;<br /> <br /> Освен това лекарите трябва да се интересуват от човешкия живот, а не от парите. Имунотерапията е най-доброто средство за лечение при този вид тумори. За съжаление това заболяване вече покосява и деца, и възрастни. Прогнозите, че ракът идва след 50 години, не са верни &ndash; убедих се сам, лежейки по болниците. <br /> <strong><br /> - Какви оплаквания имахте преди да се открие туморът?<br /> </strong>- Месеци наред имах главоболие отвреме-навреме. Пиех разни хапчета. Нямах обичайното настроение. Докато на 3 март м.г. почувствах едно замайване, вцепеняване за 10-на минути. Аз не обърнах внимание, но съпругата ми веднага ме заведе на лекар. Направихме скенер и видяха тумора. Оттам-нататък буквално за няколко дни ме оперираха за първи път. Искам животът ми да върви като на нормалните хора и дано тази терапия да започне да се прилага при много нуждаещи се българи. Напълно ми е ясно какво значи да ти кажат, че няма лечение и буквално животът ти зависи от всеки ден. <br /> <br /> Ако този център се открие в България, за нас ще се говори в цяла Европа. В Белгия е единственият център засега за прилагане на имунотерапията. Затова не виждам защо трябва някой да се противопоставя на този метод за лечение.<br /> <br /> <br /> <strong>Зам.-министър д-р Минчо Вичев:<br /> До 20 август съм в отпуск, после ще говоря с шефа на &ldquo;Св. Ив. Рилски&rdquo; на тази тема!<br /> <br /> </strong>&ldquo;Директорът на болница &ldquo;Св. Ив. Рилски&rdquo; д-р Дечо Дечев не е представил в МЗ бизнес-план, по който това нещо да стане възможно, с разчети колко ще струва като инвестиция, за колко пациенти на година става дума. Производството на тази ваксина изисква разходи, понеже се прави индивидуално за всеки пациент. Създаването на такава лаборатория е сложна задача, струваща скъпо. Ако бъдат вложени определени средства в създаването на лаборатория, трябва да е ясно каква възвръщаемост ще има. Направил съм справка с водещи специалисти в областта и с националните ни консултанти. Тяхното мнение не е еднозначно относно ефективността на метода, което не значи, че не трябва да се прилага у нас. До 20 август съм в отпуск, след това ще потърся д-р Дечев за разговор, тъй като в последните 3 месеца не съм говорил с него по тази тема. Знаем, че методът е признат в Европа и не го отричаме. Нищо не пречи, понеже тези болни наистина имат кратък живот, да се изпращат в Белгия за лечение, докато се уточнят нещата с лабораторията у нас&rdquo;, коментира д-р Вичев.