Аз съм една мъжка Пепеляшка, цял живот – край огнището, твърди 80-годишният писател
На една обща изложба преди много години художникът Иван Димов изложи картина, където в една каруца седи Георги Мишев &ndash; сгушен като Андрешко, малко сепнат като че ли. И гледа назад замислено, с неговия обичаен израз на тъга и насмешка едновременно. <br /> <em><br /> Писателят и сценарист на български филми, които винаги ще бъдат в &bdquo;златния&rdquo; фонд на българското кино &ndash; &bdquo;Момчето си отива&rdquo;, &bdquo;Дами канят&rdquo;, &bdquo;Вилна зона&rdquo;, &bdquo;Преброяване на дивите зайци&rdquo;, &bdquo;Матриархат&rdquo;, &bdquo;Селянинът с колелото&rdquo; и др., изглежда на тази снимка съвсем като редови българин &ndash; костюмът му не е марков, обувките му са български и с подновени подметки, а за каскетчето... май е виждало и по-добри времена. Днес Георги Мишев ми казва за тази картина:</em><br /> <em><hr /> </em><br /> - Иван Димов ми я подари и винаги като я погледна, ми минава през ума, че има нещо тъжно в тази метафора: вярно е, че съм в каруцата, т.е. на добро място... и все ще стигна където съм тръгнал. Но едното колело се е откачило, аз гледам на една страна, тя върви на друга... Това обаче е самата истина. Никога не съм бил с четири колелета. Или някое от тях е хлопало, или съм се мъчил да запазя равновесие с трите... Добре че у мене има нещо първично, селско, стабилно, че ме е опазило... вече осемдесет години. <br /> <br /> <strong>Хайде сега, няма да говорим за годините ти, писателят няма възраст. Ти си ми казвал някога и аз съм го запомнила: всеки човек, който е опазил спомените от детството си, своята емоционална памет за някогашното равновесие и хармония, той ще издържи до старини, каквото и да му се случи. Защото този капитал ще му дава сили и глътка въздух, за да изтрае още малко.</strong><br /> - Не, не се оплаквам, мога с две и двеста, както казва народът, не го правя ни на драма, ни на трагедия. Аз съм една мъжка Пепеляшка. Цял живот &ndash; край огнището, осъзнавал съм го като дете още, когато една роднина каза на майка ми, без да знае, че я чувам: &bdquo;Аууу, лельо Цонке, много му е голям носът, ма...&rdquo; .<br /> <br /> <strong>Да, но приказната Пепеляшка все пак носи у себе си бъдещата принцеса, знака на предопределеното щастие... При теб как беше?</strong><br /> - Никога не съм имал това предусещане, а и то никога не се случи. Ако не бяха потръгнали нещата с литературата, щях да си остана ветеринарен техник, такова ми беше средното образование. Знаеш ли колко коне и пилета съм ваксинирал в провадийските села, където поработих едно лято!<br /> <br /> <strong>Не вярвам да си се връщал по-късно към пилетата и конете, но знам със сигурност, че в двора на къщата ти в Панчарево има градина, където с удоволствие работиш. Така ли е?</strong><br /> - Така е наистина. Имаш ли градина, то се иска поливане, плевене, торене... Тази пролет съм косил тревата четири пъти. Е, с машинка, разбира се... Но ми доставя огромно удоволствие. Особено сега, когато у нас, за през ваканцията, са щерката и синчето на Мишо (Михаил Вешим).<br /> <br /> <strong>В тази градина през годините топуркаше едно внуче, на което ти посвети прекрасния детски роман &bdquo;Сламеното сираче&rdquo;, филмиран, награждаван и превеждан в чужбина. Харесваш ли ролята си на дядо?</strong><br /> - Не само я харесвам, но я намирам за много отговорна. Неслучайно казват &bdquo;Липсват му първите седем години&rdquo;. Аз помня от двегодишна възраст. Не само думи, случки, ситуации, но и аромати, звуци, цветове... Мога да нарисувам детайлно нашата селска къща. Помня дъждовете и техния ромон. Тракането на герана. Кучетата, прасетата, кокошките. Баща ми, който режеше и рендосваше в работилницата отдолу на стаята ми от 4-5 часа сутринта, топлината и мириса на талаша, които проникваха през пода... Помня чувството на закрила, на сигурност и на обич, която ме обграждаше. <br /> Тези неща се трупат и формират неусетно душевността на един човек, всъщност най-важното у него. <strong><br /> <br /> Какво четеш или препрочиташ?</strong><br /> - Един съсед ми даде наскоро и прочетох &bdquo;Соленият залив&rdquo; на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд... Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията... Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме. Много високо оценявам и &bdquo;Възвишение&rdquo; на Милен Русков, много необичайна и много добра книга. Не познавам този автор, но бих му стиснал ръката &ndash; в тази книга всичко е видимо и на мястото си, включително диващините в нашата история, хайдуците &ndash; редом с хайдутите... Тази книга за пореден път доказва невинността на поп Кръстю &ndash; не той, а Димитър Общи има вина за залавянето на Левски.<br /> <br /> <strong>Писател, журналист, кинаджия, издател, политик &ndash; в какви пропорции всичко това се побира в личността Георги Мишев?</strong><br /> - Да се правят равносметки е трудно, рисковано. Предпазливо мога да кажа, че през последните десетилетия каквото се е случило с мене, е повече плод на външни обстоятелства, а не на мои цели, стремежи или предварителни планове.<br /> <br /> <strong>Но в последните си книги, особено в &bdquo;Патриархат&rdquo;, влагаш доста биографични елементи, което означава все пак опит за равносметка. </strong><br /> - Да, опитвам се да &bdquo;тегля калема&rdquo; на живота си, но дали успявам... Това правя и в новия си ръкопис, изцяло и напълно документален, все още работя върху него.<br /> <br /> <strong>Имаш ли отговор на въпроса защо новите български филми не предизвикват такъв масов интерес и харесване, както другите някога, въпреки медийната шумотевица и овации за някои от тях?</strong><br /> - В някогашните филми имаше неповторима атмосфера, герои, събития... Имаше ЖИВОТ, който не може да бъде сбъркан с нещо друго, на другия край на планетата. Днешните филми са направени напълно по чужди калъпи. И най-важното &ndash; не говорят нищо на българския зрител, защото са някакви заемки и клишета, които вече са ни познати и омръзнали. <br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong>