Адриана Андреева на 73 г.: Апостол Карамитев беше страхотен партньор, няма друг като него!

Адриана Андреева завършва ВИТИЗ в класа на Георги Костов и Елка Гецова. Играе две години на русенска сцена. След това заема своето място в трупата на Народния театър &bdquo;Иван Вазов&rdquo;. Изиграла е десетки роли, сред които Дафинка (&rdquo;Свекърва&rdquo;), Боряна (&rdquo;Боряна&rdquo;), Санка (&rdquo;Чифликът край границата&rdquo;), Милица (&rdquo;Сборен пункт&rdquo;), Неда (&rdquo;Последен срок&rdquo;)&hellip;<br /> <br /> <em>Участвала е във филмите &bdquo;Животът си тече тихо&rdquo;, &bdquo;Последният рунд&rdquo;, &bdquo;Чертичката&rdquo;, &bdquo;Селцето&rdquo;. От 40 години дублира в киното. По-известните й дублажи са от филмите &bdquo;Богат, беден&rdquo;, &bdquo;Обетована земя&rdquo;, &bdquo;Синьо лято&rdquo;, &bdquo;Далас&rdquo;, &bdquo;Малка къща в прерията&rdquo;. Колегите й твърдят, че е възпитан, дискретен и състрадателен човек. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>Пресъздали сте много роли на сцената на първия ни театър. Коя е оставила дълбока следа в съзнанието ви?</strong><br /> - За всички си спомням с любов. Във всяка от тях съм оставила нещо от себе си. Но като че ли Боряна, от едноименната пиеса на Йовков, ми е донесла много и продължителни радости. Играхме я цели 12 години. Беше ми много приятно, когато след представление ме срещаха зрители и искаха да се засмея отново така, както на сцената моята витална героиня се смее и с този смях разтопява сърцето и на най-коравия човек.<br /> <br /> <strong>За кои партньори си спомняте с благодарност?</strong><br /> - Имах щастието да бъда заедно с най-големите актьори на миналия и на настоящия век на една сцена. Всички бяха прекрасни. Но Апостол Карамитев беше страхотен, изключителен партньор. Винаги беше до колегите си и даваше възможност на всеки в подходящия момент да се изяви, да изживее своя звезден миг и да получи заслужени аплодисменти. Отиде си от този свят твърде млад. А имаше още толкова много да даде на киното, на театъра, на публиката, на колегите и на учениците си.<br /> <br /> <strong>Преди години бяхте скандално освободена от Народния театър заедно с плеяда знакови артисти. Това промени ли живота ви? Още ли сте огорчена?</strong><br /> - В разцвета на творческите ми сили ми отнеха голямата сцена. Грубо. Брутално. Остана горчивината. Тя не може да се заличи. В този болезнен момент Георги Георгиев-Гец и Таня Масалитинова (и двамата също грозно прогонени от театъра) ме поканиха да участвам заедно с тях в &bdquo;Луксозен апартамент&rdquo; и &bdquo;Чай с лимон&rdquo;. Обиколихме България и играхме пред препълнени салони. Такива са Големите в театъра &ndash; подават ръка, гледат позитивно и продължават напред. <br /> <br /> <strong>Вашият глас е много популярен от дублажите на обичани герои от филми.</strong><br /> - Да, дублирам филми. Един незабравим филм си остава &bdquo;Синьо лято&rdquo;. Дублирах художничката Хулия. Беше много приятно да вляза в нейната драма и да пресъздам характера й.<br /> <br /> <strong>Дублажът рутина ли е? </strong><br /> - С годините човек натрупва опит и става все по-добър. Но чувствата също са важни. Преди дни участвах в дублирането на американски документален филм. Показва нещо непознато като практика за България. С кола, при катастрофа, убиват детето на едно семейство. И родителите, съсипани от мъка, отиват да се срещнат с, да го наречем убиеца на пътя, в затвора. В Америка това е много популярно. Смятат го за психологически необходимо и за родителите, и за шофьора. В този случай всичко свърши със сълзи и прошка. Четях, а сълзите ми се стичаха по бузите. Това е дублажът! <br /> <br /> <strong>Близка сте със Стоянка Мутафова.</strong><br /> - Преди 20 години ме покани да участвам заедно с нея и с Лили Попиванова в &bdquo;Дамско ръкоделие&rdquo;. Създаденият тогава творчески контакт продължава и до днес. Спектакъла &bdquo;Госпожа Стихийно бедствие&rdquo; сме го играли вече 715 пъти в България, Канада, САЩ, Виена, Берлин и Франкфурт. Интересът е неспирен. Ще си позволя с тъжен спомен, но е много показателен, да илюстрирам какво е човекът Стоянка Мутафова. По време на турнето в Канада почина съпругът ми. Когато се прибрахме след денонощие път и десетки дни часова разлика, всички бяхме разсипани от умора. На другия ден, пренебрегвайки умората, тя беше до мен на гробището, за да ме подкрепи в този толкова тъжен и труден момент. <br /> <br /> <strong>Влизате като снаха в дома на поета Ламар. Каква беше атмосферата в семейството?</strong><br /> - Старо патриархално семейство. И той, и свекърва ми бяха невероятни хора. Следобед Ламар сядаше на терасата на къщата в Драгалевци с чаша бяло вино, задължително собствено производство, в ръка. Мезето му също беше традиционно &ndash; сварено яйце и бучка сиренце. А бялата му риза се виждаше отдалече&hellip;<br /> <br /> <strong>Как живее днес Адриана Андреева?</strong><br /> - Представления. Дублажи. Актьорът не може да е пенсионер, той е актьор завинаги. Радвам се на живота и на внука си, който е на 15 години. В момента той е голямата ми любов. Тук е мястото да разкажа за моята фенка Маргарита Станчева от Габрово. Тя следи всяка моя изява. Има пълна сбирка от дублираните от мен филми. Най-радостното е, че всяка година през май идва за един ден в София. Тя го посвещава на мен и аз го посвещавам на нея. Красиво, нали!?<br /> <br /> <br /> <strong>Станислава ГАВРИЛОВА</strong><br /> <br />