16 август, 12:20

Борис Илиев: Наши лекари ми присадиха неуспешно бъбрек - търся спасение в чужбина!

Тогава майка ми стана донор, но сега събирам пари за втора операция
прочитания: 981 | коментари: 0
До кутията за дарения на благотворителен концерт за него в Пазарджик

Борис Илиев е от пазарджишкото село Ляхово. Той е на 28 години, като от 16-годишен страда от хронична бъбречна недостатъчност, заради което се нуждае от трансплантация на бъбрек в чужбина. Вече 13-та година е на хемодиализа и всеки понеделник, сряда и петък прекарва по 5 мъчителни часа в специализираното отделение на областната болница в Пазарджик. Медицинската апаратура, която изпълнява функциите на изсъхналите му бъбреци, нанася сериозни поражения на останалите му органи. През 2000 г. му е направена една неуспешна трансплантация на бъбрек, като донор става майка му, но организмът му не го е приема. За съжаление обаче състоянието му не се подобрява и заминаването за чужбина е единственият му шанс за живот. През 2009 г. отново среща проблем. Благодарение на дарителска кампания, той успява да събере необходимата сума за трансплантация в Пакистан. Точно тогава обаче спират визите и той не успява да замине. Междувременно трансплантациите в чужбина стават все по-скъпи и се налага отново да започне да събира пари. Ето потресаващия разказ на младия мъж.

- Здравейте, г-н Илиев, как се чувствате в момента?
- Предвид състоянието ми съм изпълнен с надежда за по-добро бъдеще - без диализа.

- Кога и как разбрахте, че страдате от бъбречна недостатъчност?
- За съжаление моето заболяване протича без почти никакви симптоми. Една вечер, след като си легнах, удовлетворен от победата на любимия ми футболен отбор, не се събудих същият човек, а се събудих три дни по-късно, включен на апарат за хемодиализа.

- Каква е точно диагнозата ви и какво е представлява?
- Диагнозата ми е “Хронична бъбречна недостатъчност 4-та степен”. Представлява това, че една част от отделителната ми система е отказала да работи.

- Как протича лечението ви до момента и какво включва?
- Три пъти седмично съм включен на апарат за хемодиализа по 5 часа, заради което съм подложен на строга хранителна диета.

- Как се справяте с него?
- С течение на времето то стана като част от мен – част, от която по-скоро се надявам да се спася.

- Колко струва на месец лечението ви и какво включва?
- Една процедура по хемодиализа струва на държавата между 260 и 300 лв. А на мен – месечно около 100 лв. за животоподдържащи лекарства.

- Как се финансирате за него?
- Финансирам се чрез минималната си пенсийка, която е 121 лв. Като се има предвид и това, че си купувам сам и лекарствата, можете да си представите как живея... Тази пенсия ми бе определена въз основа на това, че съм нямал стаж... Къде да го направя аз този стаж, като

се разболях на 15 години

– не знам.... Много ми помагат също така брат ми и майка ми, както и семейството на приятелката ми.

- Успявате ли да си набавите всичко необходимо в България?
- Да, за момента всичките ми медикаменти са налични в България, но съм имал и моменти, когато съм поръчвал и от чужбина.

- Държавата помага ли ви по някакъв начин и как?
- Да, помага ми с 32,50 лв., които са предназначени за транспорт.

- Успявате ли да се борите с болестта и същевременно да водите нормален начин на живот?
- Да, поне се опитвам за момента, защото това, че съм различен от връстниците си, ме прави по-силен.

- Имали ли сте някакви усложнения и какви?
- За съжаление с течение на времето апаратът за хемодиализа помага, но и вреди на други органи. Аз сам на хемодиализа вече повече от 13 години. С течение на времето обаче самата диализа уврежда организма – сърцето, белия дроб, костите и паращитовидните жлези. Хемодиализата извлича вредните за организма вещества, но извлича и много от полезните. Тя самата не е съвършена система, защото, ако беше, нямаше да е необходима трансплантация.

- Какво е необходимо, за да се възстановите напълно?
- Необходимо е да ми се пресади бъбрек. Моята приятелка писа на 62 болници в цял свят, но всички започваха с изречението “Имате ли донор?”. Само в Пакистан ти намират донор, колкото и нехуманно да звучи, поемам голям риск, но няма начин – нали знаете, че целта оправдава средствата. Проведената неуспешна трансплантация от майка ми е много болезнена тема за мен, защото и

майка остана без бъбрек, и аз нямам

– защо така се получи, не знам – Божа работа...

- На каква сума възлиза това и колко пари са събрани до момента?
- Самата трансплантация и разходите по нея възлизат на 50 000 долара, като досега имаме събрани 40 000 долара.

- Какви са прогнозите на лекарите?
- Прогнозите на лекарите са, че ако ми се направи трансплантацията, ще мога да заживея нормално.

- Каква помощ получихте от държавата за лечението си?
- За лечението си не получих от държавата никаква помощ, освен ходене по мъките!

- Какви са рисковете за здравето ви, ако трансплантацията се забави?
- Колкото по-рано се трансплантирам, толкова по-добре. Рискът след нея също не е малък, но бих го поел, защото без нея той е стократно по-голям.

- Как ще протече възстановяването ви след това?
- Как точно ще протече възстановяването ми, никой не може да каже със сигурност.

- С какви проблеми сте се сблъсквали, докато сте се опитвали да осигурите необходимото за лечението си?
- С ходене по мъките, с писане и срещи с институции, като президент, премиер, Министерство на здравеопазване... Отговорът бе един и същ – в България се предлага само този вид операция и не ви остава нищо друго, освен да чакате. А аз вече имам една неуспешно направена трансплантация от български лекари, при която донор беше майка ми с 98% съвместимост.

- Къде намерихте най-голяма подкрепа?
- Подкрепа намирам в семейството, приятелите ми и роднините.


Дарителски сметки:
В лева: IBAN:BG50BPBI79304030853301
В евро: IBAN:BG70BPBI79301430853301
BIC BPBIBGSF
Пощенска банка
Титуляр: Борис Костадинов Илиев

Дарителски SMS с текст на латиница:
DMS BORIS на номер 17 777 за всички оператори
за 1.20 лв. с ДДС.
Добави в Facebook



0 коментара

Напиши коментар