Чакам реда си за трансплантация в Италия, където искам да се установя за постоянно
<em>Елена Димитрова е само на 28 години от София. Завършила е Химическия факултет на СУ &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Свири на китара, танцува салса, ориенталски и народни танци. Работи в предпечатна фирма, доскоро обаче... Вече 2 години и половина тя се бори за живота си, буквално всеки ден. Цяла година беше прикована за леглото във ВМА-София, тъй като се &ldquo;храни&rdquo; чрез системи, защото няма никакви черва. Наложило се е пълно отстраняване на правото черво. Чаровницата с широка усмивка може да бъде спасена в клиника в Болоня, едно от малкото места в света, където правят трансплантация на тънки черва. Елена вече се е записала в италианския списък на чакащи за трансплантация на черва, защото нашите здравни власти по традиция не се интересуват от тежко болните. <br /> </em><strong><br /> <br /> - Ели, как се чувстваш в момента? <br /> </strong>- По-добре съм от миналата година, дори отидох на море за няколко дни. Не съм влизала във водата, но поне видях морето. Вече съм 42 кг., качих 3-4 кг. Правя разни проблеми, но като цяло съм доста по-добре, отколкото предишните години. Както знаете, вече 2,5 години живея без черва. Това става благодарение на д-р Марияна Симеонова от ВМА, която полага непрекъснати и денонощни грижи за мен, и то абсолютно безвъзмездно. Аз съм на парентерално хранене &ndash; специална апаратура влива денонощно в организма ми нужните хранителни вещества. Разбрах, че у нас има поне още 3 случая като мен. Д-р Симеонова пое и тяхното лечение, тя е единственият специалист, който прави тотално парентерално хранене в България. Все пак у нас няма друг такъв тежък случай като мен. И досега завися изцяло на някакви индивидуални решения на някого от министерството, в България продължава да не съществува такъв проблем с болни като мен.<br /> <br /> <strong>- Имаше проблем преди време с получаването на венозната храна &ndash; сега как е положението?<br /> </strong>- За мен е взето индивидуално решение да получавам тези медикаменти, но няма промяна в закона за целта. Получавам си лекарствата от болница &ldquo;Царица Йоанна-ИСУЛ&rdquo;, не знам дали от министерството им плащат &ndash; не съм питала. Наскоро имаше донор у нас, но <br /> <br /> <u>червата са били изхвърлени със сигурност <br /> <br /> </u>В Италия има чакащи за трансплантация на черва и някой можеше да бъде спасен. В Италия има 15 човека в листата на чакащите, 8 сме с В кръвна група. Италианците предлагат да дойдат да си вземат червата при наличие на донор, да ги платят, но България отказва да изнася органи зад граница. За съжаление и в Италия донорството е много слабо и няма трансплантации на черва тази година. <br /> <br /> <strong>- Не си се отчаяла нали?<br /> </strong>- Не, в никакъв случай не съм се отчаяла. Продължаваме да чакаме донор. Ходих на собствени разноски за контролни прегледи в Болоня. Не може да се разчита, че нашата здравна система ще ме изпрати на контролни прегледи, за да знаят хората, които ще ме трансплантират, в какво състояние съм. Опитвам се да си уредя да остана в Италия, за да ме следят там постоянно. Борбата ми е насочена в тази насока в момента. Надявам се през септември да замина. В Болоня е единствената болница в Италия, в която правят трансплантация на право черво на възрастни хора. Тук се налага да си купувам сама дори антибиотици и други медикаменти. Купувам антибиотици за по 3-4 000 лв. за 7 дни, плащам ги от дарителската сметка. Иначе не мога да си го позволя. Витамин D например не усвоявам и затова <br /> <u><br /> имам тежка остеопороза в момента <br /> </u><br /> Но витамин D у нас има само на капки, които се приемат през устата, аз обаче не мога да усвоя такива медикаменти, защото нямам черва. Съответно ми се налага да пращам някой до Турция, за да купи витамин D, който мога да ползвам венозно. Неуредиците са страшно много у нас, трудно е да оцеляваш с такова тежко заболяване, здравните грижи са ужасяващи. <br /> <strong><br /> - Би ли разказала историята си накратко?<br /> </strong>- Преди 7 години в Медицинска академия ми изрязаха дебелото черво. След това през януари 2010 г. изрязаха тънките черва и оттогава чакам за трансплантация. Причината за това са тумори. През април 2010 г. получихме отговор от д-р Теодора Джалева (б.а. бивш шеф на Агенцията по трансплантации) и София Мутафчийска (б.а. за кратко шеф на закрития фонд за трансплантации), че държавата поема разходите за трансплантацията ми в Италия. През май отидох в Болоня на предварителни изследвания. Бях там 10 дни, потвърдиха, че съм подходяща за трансплантация и се върнах в България. В момента моето тънко черво е под 10 см., в Европа няма друг такъв случай. Аз се водя за най-тежкия случай и принципно не дават много шанс за оцеляване на хора като мен. <br /> <br /> <u>Ако имате възможност и желание, можете да помогнете на Ели финансово. Набирателна банкова сметка за дарения:<br /> <br /> </u><strong>Титуляр: Елена Димитрова Димитрова<br /> в лева: BG48 UNCR 7000 1519 3809 19<br /> в евро: BG47 UNCR 7000 1519 3810 34<br /> BIC(SWIFT): UNCRBGSF<br /> Банка: UniCredit Bulbank</strong>