ЗАБРАНЕНА ЗОНА
Архонти са още бившият зам.-министър на енергетиката Илко Йоцев, Йордан Соколов и шефът на вероизповеданията проф. Иван Желев

Набиращата скорост новобългарска “аристокрация” се сдоби наскоро с още един член - мастития бизнесмен Слави Бинев. Той вече ще бъде “щит и меч на вярата и ще наказва всяка лъжа, мръсотия и скверност”. Защото такива са постулатите за носещия титлата “архонт”, която се дава за заслуги към църквата и хората. За да се сдобие с тази титла, човек трябва или много да е заслужил към човечеството, или да е много богат и да е направил изключително щедро дарение.

Слави Бинев не е първият архонт в България, но покрай него изплуваха безброй други недоразумения в обществото ни и най-вече в Българската православна църква (БПЦ). Понеже, както стана ясно, архонтите всъщност са светската власт на църквата. Този път разгорещените спорове между синодалните старци извадиха на бял свят отдавна тлеещи вътрешноцърковни интриги за изместване на църковния геостратегически център. Последният акт втрещи не само българските християни, но и висшата църковна власт, която до момента си затваряше очите пред проблема.
Всъщност идеята хрумнала преди 3-4 години на Западноевропейския митрополит Симеон и най-вече на викарния му епископ Тихон. Той е ключова фигура в Западноевропейската епархия на БПЦ и замества болния и възрастен владика. Когато през май 2003 г. покойният папа Йоан-Павел II в знак на добра воля дари на БПЦ храма “Свети Викентий и свети Атанасий” в Рим, за предстоятел бе назначен именно Тихон. Храмът, известен още като Светото сърце, понеже в него са погребани сърцата на 25 римски папи, се намира в центъра на Вечния град, срещу прочутия фонтан “Ди Треви”. Още с встъпването си Тихон започва да се подписва с титула Римски владика, а седалището си нарича Света Римска православна епископия, пред чийто вход се вее флаг със собствен герб. Сред енориашите Тихон пропагандира силно дарителството и ктиторството, като срещу всяко дарение се издава грамота-индулгенция. И към новоучредената епископия потичат реки от финикийски знаци. Върхът на богоугодната идея обаче е Римската архиепископия да раздава на най-щедрите дарители като духовна награда титлата архонт. От Синода на БПЦ първо е приобщен престарелия 94-годишен Силистренски митрополит Иларион. Тихон създава и свой юридически щаб, в който влизат Христо Минков, съученик на Тихон, живеещ постоянно в Берлин, иподякон Димитър Бобчев и младичкият женствен отец Дионисий, епархийски дякон на дядо Иларион, сега сътрудник в културно-просветния отдел на Светия синод. Той е твърде близък с епископ Тихон и се говори, че бил “мозъкът” на операцията. Юридическите спънки са, че според традициите правото на “офикии” (раздаване на църковни почетни титли) принадлежи в ортодоксалния свят на Константинополската (Вселенската) патриаршия.
През 2004-та Тихон с благосклонното съгласие на Светия престол успява да издейства изключителното право на Римската православна архиепископия да удостоява българи с архонтство. Под носа на клира за 2-3 години той провъзгласява за архонти трима българи. Първият е Димитър Велков, гражданин на света с американски паспорт, който притежава огромни територии на Канарските острови, има високи политически и икономически връзки из цял свят и е личен приятел на Симеон Сакскобургготски. Димитър (Джон) Велков подарява терен на остров Тенерифе за български храм, чиято по-нататъшна съдба не е известна.
По-странно е архонтството на бившия зам.-министър на енергетиката от кабинета “Сакскобургготски” Илко Йоцев. Освен че е спонсорирал издаването на книгата “Цветя за България” на дядо Иларион, която старецът подари на папа Бенедикт XVI, и раздаде няколко офиса в София на екипа на Тихон, какъв е размерът на дарението му, знае само Римският владика.
Усещайки, че нещо значително им се изплъзва, владиците от Светия синод отзоваха през лятото на 2005 г. Западноевропейския Симеон и за негов заместник бе временно избран Старозагорският митрополит Галактион, близък авер на Иван Славков. А в Рим беше изпратен стипендиантът на Русенския владика Неофит - отец Виктор. Епископ Тихон пък избра по-добрия за себе си вариант - да се върне в София и да дава обяснения пред Синода, пред по-лошия - да отиде в Берлин (той е немски гражданин), където го чака съдебно решение за финансови искове от германската му съпруга.
Скоро обаче се оказа, че дядо Галактион е още по-напорист от своите предшественици, защото се опира на старите си връзки от времето на специализацията си в църковния институт в Регенсбург, Германия. Там е учил и сегашният папа Бенедикт. И въпреки че скоро от Светия синод осъзнаха грешката и върнаха стария статут, нещата набират сила. Владиката Галактион започна да страни от събратята си и да не се явява на заседанията на Синода, като непрекъснато пътува извън България. Изглежда, светиня му самостоятелно си е издействал разрешение за офикии от базирания в САЩ Орден на архонтите на Вселенската патриаршия, провъзгласил наскоро папата и Вселенския патриарх за “апостоли на мира”. За това говори и присъствието на офикията на Слави Бинев на монсеньор Бърнард Лоу, кардинал на САЩ. (Според западната преса разследван за педофилия.) А като ревностен привърженик на сближването на БПЦ и Светия престол митрополит Галактион беше приветстван от Конгрегацията за единство на християните и Опус Деи и по изключение от канона му бе разрешено да се появи в папската катедрала “Санта Мария Маджоре” с регалиите на църковната власт. Изненадващо обаче беше отсъствието от церемонията на владиката Симеон и епископ Тихон. Впрочем последният е в списъка на кандидатите за Пловдивски митрополит.
Синодалните старци изпаднаха в ярост, след като се разбра, че архонтството на Бинев е било оценено на 400 000 евро. Галактион даже искал да “пре-архонисва” по-рано въздигнатите “князе” - тоест, отново да извърши ритуала, тъй като не можело да ги посвещава “прост” епископ. Разбира се, срещу ново яко “дарение”.

Ангел ПОПОВ

ДОСИЕ
• Титлата архонт има елински произход и означава “велик пазител”. Свързана е с елинската демократична система на управление. В Еклезията (Народното събрание на полиса Атина) имало 9 архонти. По времето на византийския император Юстиниян I архонт се наричал предстоятелят на императорската катедрала “Света София”. Постепенно титлата от чисто религиозна се превръща в светска благородническа титла, предавана по мъжка линия, присъждана за добротворчество. Архонтството изчезва след превземането на Цариград от султан Мехмед II през 1453 г., но през XX век патриарх Атинагорас (1948-1972 г.) го актуализира, макар че среща съпротива от официална Анкара. И за да запази за църквата най-силното финансово перо - ктиторството и симониите, първият акт на сегашния Вселенски патриарх Вартоломей е основаването през 1991г. в САЩ на “Братството но носителите на офикии на Светата Христова църква”. Създадено първоначално на чисто ортодоксална основа, то постепенно се отваря за всички християнски деноминации. А още през 1965-а на Втория Ватикански събор Атинагорас дава разршение за офикии на Рим.
• Вселенският патриарх е провъзгласил за архонт сегашния шеф на Дирекцията по вероизповеданията проф. Иван Желев. Титлата му е дадена за заслуги като преводач на редица православни събори и срещи. Вселенската патриаршия има набор от над 20 възходящи подобни звания за миряни и духовници - книгопазител, нотар, протекдит...
• Друг нашенец с подобно рицарско звание е бившият председател на НС Йордан Соколов. Преди 7 години той получи от Йерусалимския патриарх Диодор титлата “Рицар на Светата гробница” по случай 2000 години от Рождеството на Христос. Такива титли тогава се дадоха и на държавни глави на всички православни държави, включително на Михаил Горбачов и Борис Елцин.
Най-прясната клюка гласи, че няколко български хайдами имали намерението да се сдобият с титлата архонт, след като се разбра, че тя може да се дава и на жени. Спрягат се имената на Весела Барбукова, на вдовицата на разстреляния топбанкер Емил Кюлев - Весела Кюлева, и дори това на социалната министьрка Емилия Масларова.