КОРЕНИ
• Прародителите ни били светли иранци, твърди антропологът
• В Индия има село Банско, в Афганистан - Мадарски конник

Александър Илиев е преподавател в НАТФИЗ, но това е само едно от заниманията на енциклопедичната му личност. Автор е на книги, игрални и документални филми, на телевизионни предавания; продуцент на прочутия концерт под Еверест. Репортер на “Женски Тайни” се свърза с пътешественика по повод книгата му “Българите и полуостров Хиндустан”, която направи силно впечатление с шокиращите си документални свидетелства за това откъде идват всъщност българите.

- Г-н Илиев, как възникна интересът ви към това грандиозно антропологично изследване, което излагате в книгата си? По думите на мнозина тя преобръща представите ни за това кои сме и откъде идваме?
- Символично книгата излезе точно на 50-ия ми рожден ден и 10-годишнината на Общобългарска фондация “Тангра”, която я издаде. Книгата е плод на многогодишни – повече от 20 години експедиции, свързани с изследвания и издирване на фактология по темата откъде идваме и какви са били българите. Факти като това, че на територията на полуостров Хиндустан има селище с името Банско, че видях с очите си в скалите втори Мадарски конник и че хората там отглеждат маслодайна роза, са част от потресаващите неща, които карат човек да се замисли вярно ли е онова, което знаем от деца за историята си.. Когато човек застане пред табелката “Банско” в Централна Индия няма за какво да спори.
- Проучихте ли защо се казва така?
- И в нашето Банско и в индийското няма баня. Най-вероятно общият произход на името идва от иранската дума “бан”, която означава наместник на област, кмет. Полско-чешката дума, т.е. славянската “пан” изразява сходен смисъл. Думата “бан” съществува в над 500 топонима на полуостров Хиндустан, което доказва, че тя е една продуктивна дума, изразяваща желанието селището да бъде “бан”-ско, т.е. кметско.
- На какви други интересни факти се натъкнахте по пътя?
- Че българите са били многоженци – имали са до три жени (смее се – б.а.). Що се отнася до сериозната фактология, аз съм направил някои изводи, в които няма ефектни хипотези или политически поръчки, а просто изискват тълкуване. В едно съм сигурен – българите не са били малобройна орда, а огромен народ с уседнал начин на живот, който дълги години – вероятно не по-малко от девет века , е живял в своята прародина по онези земи. Антропологически ние не сме били хуни и тюрки, а сме били индо-иранско племе. Българите са тръгнали от планината Памир – на територията на тогавашна Персия (днешен Таджикистан и Афганистан – б.а.). Между другото пръв пише по този въпрос преди 130 години Георги Сава Раковски. Иречек също изразява такива предположения, но особено внимание на “иранската” хипотеза в миналото не се е обръщало. Общо взето повечето учени се включват към хунската и тюркската хипотеза за произхода на българите, а после - в епохата на панславизма и на съветската идея да се обединят всички славяни, този въпрос е оставен настрани като неудобен. Прабългарите се представят като някаква малочислена орда – нещо като бодигард на славянските племена, казано на по-съвременен език, а това не е било така.
- Каква е вашата теза?
- Ние сме били голям, цивилизаторски народ. Когато се изследват някои факти като броя на погребенията, напр. на прабългарите спрямо славяните, антропологическите белези, които носим, въпреки смесените бракове -може да се окаже, че българите са били най-малко три пъти повече от славяните. Освен това не само групата на Аспарух, наречена с монголското название “орда” (народ-войска – б.а.), идват тук. Археологически свидетелства говорят, че планинският български етнос се е спуснал в долината на Балкх не по-късно от 2350 г. пр. Хр., а първата българска държавност е възникнала не по-късно от 1770 г. пр. Хр. Традицията долината на Балкх да се нарича Балкхара, продължава до края на XVII век. Отделните съседи трансформират това име в Булгар, Булгхара, Бурджан, Булгаристан и т.н.- т.е. в наименования, които говорят сами по себе си. В своята прародина българите градят градове и съоръжения, капища (храмове – б.а.), създават защитни валове – т.е. налице са всички свидетелства за уседнал начин на живот, а не за номадски. И това нещо го наблюдаваме и по-късно, когато започват да се преселват. И ако първото преселение на българите – 165-та г. сл. Хр. е траяло една година, то по-нататъшните преселения са били ознаменувани с множество разузнавателни експедиции. Може би това е създавало впечатление у чужденците, като византийците напр., че ние сме номади. Ето защо, ако четем само чуждите източници, ние ще получим една невярна представа за прабългарите като хуно-българи, тюрко-българи и какви ли още не. Всъщност тази изкривена представа вече е създадена. Но помислете какво може да ни родее с т.нар. първични и вторични монголоиди?! Представете си лицето на един кореец, например. – намирате ли да има нещо общо с нас?!
- Това, което познаваме като образ на кан Кубрат, съответства ли на истината?
- Не. Внукът на Кубрат и син на Аспарух – Тервел е изобразен върху един печат като ирански тип: удължено лице, дълга брада, с мустаци – черти, напълно нетипични за монголоидната раса... Ако този образ не е съответствал на истинската му визия, Тервел би отхвърлил този печат и монетите с лика си...Българите са били светли иранци: светлокожи, с тъмни очи и тъмни коси.
- А славяните?
- Те са били светли, руси. Живеели са в землянки, имали са съвсем различен от българите пантеон. Българите проявяват лоялност и запазват пантеоните на траки и славяни. Думата езичници, употребена към онзи период от религията на прабългарите, според мен е некоректна. Защото самата дума “езичество” възниква с приемането на православието и се свързва с онова “море от нехристияни”, за каквито са обявени невъзприемащите християнството. Българите са били тангристи. Това е монистична религия, възприемаща бог Тангра като първосъздател на света.
- Но вие давате много примери и за наименования с името на бог Мадар...
- Да, Мадар е проявление на Тангра, така да се каже – това е богът на огъня и слънцето Митра, Миро, или Михро, както са го наричали в Централна Азия още преди потеглянето на шумерските групи към поречието на Тигър и Ефрат. Това преселение най-вероятно се е наложило по две причини - заради едно голямо земетресение и поради голямата популация на народ. Шумерите преминават през Иранското плато, през Памирския възел – там, където са родени българите, установяват се в Междуречието и създават първата голяма цивилизация. Митра е бог от космогоничната система на тази цивилизация. Чрез културния синтез не след дълго този бог е наречен Майтри в Индия. В будизма става Майтрея – т.е. Будата на светлото бъдеще. В Тибет и тибето-езичните държави Майтрея се нарича Майдар. А Мадар се казва и това светилище в Централен Афганистан, което е идентично на нашия Мадарски конник – същия конник със същия лъв и със същото куче – едно към едно. Още едно доказателство колко сме свързани с иранската религия и митология. Използван е символът на тракийския конник, което също е логично, защото при голямото преселение на народите такова смесване между траки и българи се е случило. Българите, също като траките са конно племе – отглеждат, развъждат и търгуват с коне. Ако при траките обаче конят не е оседлан и се използва главно за ловни и военни цели, то при българите е и тотемно животно.
- А какво установихте във връзка с езика на българите?
- Има много изследвания по този въпрос, но ние на място установихме, че българският език е сроден на ваханския и мунджанския – езиците на два народа, които живеят в Памир. На територията на няколко държави – Индия, Северен Пакистан и в една долина, която се казва Калаш – Змейовата долина. “Кала” е змей.
- Змеят е наричан у нас и хала (кхала – б.а.)?
- Именно, пославянчена е думата. Ние установихме, че хората там – тези ваханци и мунджанци, разбират текста от Именника на българските ханове: дилом е змия, твирем е номерът на месеца и т.н. Това е уникално лингвистично доказателство, че имаме обща родина. А този език, който говорят те, той не се е променял – автентичен е – езикът, на който са говорели нашите праотци.
- Може би оттам идва и различието в наименованието кан, което ние произнасяме като хан?
- Да, то е “кхана сюбиги” и е коректно да казваме “кан” – така, както са го написали нашите праотци. Кана е кралският съд и т.н... Що се отнася до сходства в бита с днешните хора на полуостров Хиндустан, в книгата им е отделено голямо място: това са шевиците, мартениците, културите, които отглеждат, между които и маслодайната роза. Ние сме един народ. Най-веселото доказателство се появи миналата година, когато пуснаха шестте филма на Майкъл Палин “Хималая” по телевизията. Той е бил в Хималаите, и то именно в долината Калаш. На него са му казали, че там живеят потомци на войниците на Александър Македонски. И когато отива там, Палин пита един местен учител:” Вярно ли е, че вие сте от потомството на войниците на Александър Македонски?..” Отговорът бил: “Да, бе, така ни казват – че петима от войниците се оженили за местни жени. Ама ние знаем, че сме българи!..” Това го има и във филма, и в книгата на Палин като документален факт. Моето посещение в същата долина ме убеди, че антропологично ние сме от един тип с тези хора. Там се подсетих и за друго: ами припомнете си пръстена на Калоян – там е изобразен дракон – ето ви пак змея – “кала”-та. Само че те го произнасят Кхала, Кхалаш. Дони беше с нас тогава - той е участник в много от експедициите, които организирам.
- А съпругата му Нети не проявява ли интерес?
- О, тя иска, но поради здравословни причини – един проблем с вътрешното ухо, не може да пътува продължително със самолет.
- Коцето-Калки ми разказа, че Дони сънувал Далай Лама, преди да се срещнете с него на път за Евересткия концерт?
- О, да. Ние го подигравахме, като ни разказваше как Далай лама му е помахал заплашително с пръст насън, което той тълкуваше като знак, че не бива да се срещат. Истината е, че се случи точно така – Далай лама направи същия жест с пръст към него и Дони едва не припадна – той и бездруго беше болен преди това. Иначе бяхме свидетели на 3-часовата медитация на Далай Лама. Аз самият поддържам много добри отношения с него и даже заредихме с книги миналата година библиотеката на неговата резиденция в Дхарамсала.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА