27 юли, 19:35

Христо Нанев: Дядо Влайчо победи Ванга в конкурс за феномени!

Заради това, че великият пророк предсказва смъртта на Георги Димитров, го пращат в най-тежките концлагери за шест години
прочитания: 5868 | коментари: 11
Агенти на ДС държали Ванга под контрол. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Писателят Христо Нанев от Пловдив е завършил българска филология и театрална режисура. Името му нашумя с книгата „Предсказанията на Кики” – позабравения вече полтъргайст, подлудил навремето семейство от Пловдив, а впоследствие става известен с изследванията си за феномена Слава Севрюкова, призната от самата Ванга за „по-велика” от нея. Нанев напоследък е отново в устата на гилдията с изследванията си за великия, но непознат екстрасенс Влайчо Желев, по-известен като Дядо Влайчо.

Нетрадиционният изследовател обеща и удържа на думата си да даде първото си интервю за в. „ШОУ” още преди премиерата на книгата си „Пророкът на народа – Дядо Влайчо”.


- Христо, да тръгнем малко отзад напред – след като дълги години беше „плътно” до великата Слава Севрюкова и написа пет книги за нея, с какво Дядо Влайчо провокира интереса ти?
- Събирах материали доста време по автентични и интересни спомени за този велик български пророк от дневници и от негови познати. Дядо Влайчо е роден е в 1896 г., умира 1981 г. Той е от с. Коняво, Новозагорско, близо до градчето на Леля Слава – Нова Загора. Неизвестен приживе…

- А откъде идва дарбата му?
- Роден е с дарбата си, със свръхсетивата си. От малък има своите видения – предсказва Балканската война още преди да се е зародила, бил е още дете, всичките го гледат с почуда. В един момент, когато войната избухва, се сещат за тоя хлапак. Предсказва кои ще отидат на фронта, кои ще загинат и кои ще се върнат живи, какво ги чака... Именно така започва неговият пророчески живот.

- А защо остава встрани от признатите и тогава, и сега Ванга, леля Слава и сие?
- Остава встрани, защото непосредствено след 9 септември 1944 г. предсказва смъртта на Георги Димитров и така се оказва неудобен, пък няма и защита.

Ванга я защитава Людмила Живкова, Слава Севрюкова – министърът на отбраната ген. Иван Михайлов

а на него няма кой да му протегне ръка. И затова го вкарват в затворите, в лагерите, в мина „Перник”, която е трудововъзпитателно общежитие, после в мина Бобов дол. В Белене е най-тежкият му период. В продължение на цели шест години преминава през ада на всички български лагери и затвори. Представи си само за какви времена говорим...

След като изтърпява „наказанието” си и го пускат, пак е неудобен. Хем бивш затворник, хем пророк, а пророците не „вървят” по това време. Негов пръв защитник би трябвало да бъде маститият акад. Тодор Павлов.

Преди 9 септември 1944-та в сливенското село Кортен дядо Влайчо успява да го спаси от полицейска блокада, грижи се за него. Сетне Тодор Павлов е регент и въобще не прави постъпки да го спаси. Вторият, който би трябвало да се застъпи за него, е небезизвестният Добри Терпешев, когото дядо Влайчо също е приемал преди 9-ти, укривал го е. Лекувал е ранени партизани, помагал им е с дрехи, слагал си е главата в торбата. Това е един голям, необясним парадокс…

- Но най-големият парадокс идва две години преди смъртта на „вожда и учителя” Георги Димитров през 1949-а, когато дядо Влайчо предсказва кончината му? Че „Героят от Лайпциг” вече е неудобен на Сталин заради уклона му към така наречената Балканска федерация и компромиса му с Пиринска Македония, че „пияницата” от московските партийни дачи търси допирни точки с излизащия извън „релси” Йосип Броз Тито, и може да обърка плановете на Балканите…
- Така е, устройват му една хайка, вкарват го в затвора, за да проверят дали наистина ще умре /Георги Димитров – б.а./ на точната дата и година. Предстоят му големи изпитания, големи мъки, често на границата

между живота и смъртта

Дядо Влайчо е бил много благ, смирен човек. Надзирателите го мъчат, а той се моли за мъчителите си. Излиза от лагерите половин година след смъртта на Сталин – 1953-та. Пак е неудобен, защото хората тръгват след него. Минава почти в нелегалност, пътува апостолски от село на село по нощите, приема през деня. И никой не може да му улови дирите. Това му виси като дамоклев меч до края на живота му. Всеки ден пише по 200-300 писма, но ги пуска от различни пощенски кутии. Абе, един особен живот…

- Кои са най-интересните му предсказания, потвърдени с времето?
- Имал е среща с цар Борис ІІІ. При него го води Лулчев - тайният му съветник. Особата се интересува за бъдещето на династията. По онова време има дъщеря, но няма син, жена му е бременна, но не знае какво отроче да очаква, тоест ще има ли наследник. Дядо Влайчо му предсказва, че ще има мъжка рожба. Царят се зарадвал много на това предсказание, но лошото тепърва предстои – дядо Влайчо допълва, че той /Симеон Сакскобургготски, бившият лидер на НДСВ – б.а./ няма да бъде цар. И ето точните думи на пророка:

„Нито ще е царствен, нито ще царува!”

Това всява смут в душата на Борис ІІІ и царят се дистанцира от него. А пък това, че дядо Влайчо се е срещал с него, ще му тежи след 9 септември – едва ли не го нарочва за царски пророк. Затова го карат по затвори, по лагери…

- Известен е обаче фактът, че по време на едно кратко „соцразведряване” през 60-70-те години на миналия век, дядо Влайчо печели „непредубеден” национален конкурс по БНР за екстрасенси, а зад гърба му „диша”… самата Ванга, останала втора!
- Така е - явяват се над 200 души. Пророчицата от Петрич я знаят всички, а за дядо Влайчо никой не е чувал, а се оказва по-добър от нея. Именно този факт ме накара да напиша книга за него.
Конкурсът събужда интереса към него и от Людмила /Живкова – б.а./. Татовата щерка се среща с дядо Влайчо няколко пъти и той е бил прекомерно откровен с „принцесата”, твърде директен. Дава лошо предсказание за Людмила и за баща й - Тодор Живков. Предрича им, че ги очаква лошо бъдеще. Затова Людмила се отдръпва от него.

От време на време е привикван в София от висшите ешелони на властта, за да го питат какво ги очаква. Дядо Влайчо предсказва опитите за преврат на Горуня и ген. Анев. Но това не означава, че му се дава възможност да бъде на свобода. Дори и след този заговор, който с негова помощ е разкрит, пак е неудобен.

Още преди 30-ина години той предсказва промяната след 10 ноември 1989 г., като пророкува, че

няма да е това, за което хората ще мечтаят

За съсипването на околната среда, за вредните отровни храни и прочее. Което и става. В края на дните му всичките му близки се отдръпват от него заради точните му предсказания, но на гроба му се сбират над 500 души. Защото е помогнал на стотици хиляди – той е и лечител, и ясновидец, и пророк. Затова е и единственият, наричан и досега „Пророка на народа”. Друг няма!

- И никой ли не му е подал в типично християнски стил поне „пръст от ръката” си? В знак на благодарност, на човешка елементарна признателност. Заради добрините му?
- Предлагат му както на Ванга - да му осигурят едно „ъгълче” да приема с такса, с хора, които да го обслужват, а той отказва: „Даром ми е дадено от Бога, даром ще давам!” Той е безсребърник. Това, че отказва да приема на кабинет, също му създава проблеми. Изследва го проф. Георги Лозанов, тогавашните светила са очаровани от неговите способности, но той категорично отказва да бъде „ясновидец-чиновник”, „кабинетен ясновидец”. Тоест да бъде под наблюдение, под контрол. И това му изяжда главата.

Докато Ванга е под контрол, там са вкарани „бръмбари”, агенти на ДС

А на него постоянно му се губят следите…

- В годините на „желязната завеса” чужденци идвали ли са при него?
- Страшно много, откъде ли не! Ето ти един случай, който пак му изяжда главата. Едно българче в 1947 г. решава да емигрира от България и идва да се допитва до него. Дядо Влайчо вижда, че успешно ще мине границата. И когато това българче стига Америка, оттам му праща картичка с надпис: „Благодарение на теб аз успях!” Но писмата се отварят и ето ти още главоболия, още лагери. Набеден е за „трафикант” на хора, без да има вина.

Бил е много търсен - пред дома му е имало по 300-400 души всеки ден. Като Ванга е, но я няма защитата - нито научна, нито политическа, а когато я получава, той отказва да бъде „поръчков ясновидец чиновник”.

- Христо, чувал съм за една почти мистична история с близък на голям големец от онова време, в която дядо Влайчо „вижда” дъното на кладенец с бъдещ труп, но предотвратява трагедията. В сценария присъствал и хеликоптер. Затова слуховете се въртят около „немирния” тогава Чавдар Джуров, мир на праха му, син на тогавашния министър на отбраната Добри Джуров, летецът изпитател, отишъл си така нелепо и без време...
- Не, не, става въпрос за Стойо Неделчев-Чочоолу. Той е бил партизански командир, точен стрелец и много хора е пратил на оня свят със снайпера си. По това време генералът има много врагове. Племенничката му я вземат от детската градина, представят се за негови близки. Някаква лековерна учителка им го дава и детенцето… изчезва. Цяла Стара Загора е блокирана, птиче не може да прехвръкне и никой не може да залови похитителите. Така минава една седмица - детето е в пълна неизвестност. Тогава сестрата на Чочоолу моли брат си да идат при дядо Влайчо, а на него е забранено да приема хора.

Партизанската „легенда” лети с правителствен хеликоптер и се оказва пред дверите на пророка, който му казва: „Аз не приемам!”. Но тъй като става въпрос за дете, дядо Влайчо прави компромис, но поставя условия: „Първо, няма да отмъщаваш на тези, които са го направили, и тогава ще ти кажа”. Чочоолу, ще - не ще, е принуден да се закълне, че няма да мъсти. Той е убивал човек с лекота - да гръмне някого не е било проблем за него. Тогава пророкът му казва с точност в коя околност на Стара Загора, в коя посока, до еди-кое си село, в кой сух кладенец ще намерят детето. „Бързайте, вземете линейка, вземете доктори, `щото момиченцето вече бере душа”, съветва ясновидецът. И наистина го намират на уреченото място! Било е полуживо. Веднага в реанимацията. Стойо Неделчев е безкрайно доволен. Първият акт на благодарност е да брои пари на ясновидеца. Нарежда на кмета на с. Коняво на дядо Влайчо да му се даде къща. Пророкът отказва.

Тогава Чочоолу му дава една тенекия с мед, но спасителят отказва да вземе и меда и казва: „Това детенце, когато изяде меда, едва тогава ще му отминат страховете!” Чочоолу прави банкет с чеверме и бъчви вино. Дядо Влайчо трябва да е в центъра на това тържество, защото е спасил племенницата му, но избавителят и там не отива… Отива в съседното село, за да преспи.

- Защо, имал е основание? Такъв аскет ли е бил всъщност? Дори Ванга си е позволявала чашка ракийка, катадневни армагани, коментари по адрес на тоя или оня...
- През целия си живот дядо Влайчо е бил далече от ядене, пиене, алкохол - той е бил аскет. И тогава плъзва мълвата, че той е спасил племенницата на Чочоолу, но това старо местно величие какво може да направи за него. Отново идват тълпи народ, но после отново тръгват да го привикват тайните служби – пак заплахи, предупреждения. И за сетен път излиза в нелегалност - от село на село, от къща на къща, и… му се губят дирите. Това е историята му до края на живота. Ужасно тежка съдба! Мъченик! Нещо прелюбопитно -

остава си девствен

Дори и когато майка му го жени, той казва на булката си - невероятна хубавица: „Искаш ли да живеем като брат и сестра, остани! Няма да ти се сърдя”. Бракът не е консумиран. И момата на петия ден си събира багажа. А до края на живота си приема чуждите съдби като свои собствени… деца. Най-изстрадалият ясновидец по времето на комунизма…

Едно интервю на Георги АНДОНОВ
Добави в Facebook



11 коментара

Напиши коментар