Кинорежисьорът Владислав Икономов: Големите личности на България най-често са измислени от някой от властта или от медиите

Професор Владислав Икономов е известен като един от най-големите ерудити в историята на българското кино. Завършва и специализира филмова режисура в Полша, в прочутата държавна висша школа за кино и театър в град Лодз. Бил е асистент-режисьор на световната полска кинолегенда Анджей Вайда, състудент със скандалния Роман Полански. Реализирал е над 30 пълнометражни игрални и документални филми в киното и телевизията. Между тях са &ldquo;Гибелта на Александър Велики&rdquo;, &ldquo;24 часа дъжд&rdquo;, &ldquo;Среща на силите&rdquo;, &ldquo;Денят на владетелите&rdquo;, сериалът &bdquo;Фильо и Макензен&rdquo;... <br /> <br /> <em>Той е сценарист, както и автор на романите: &bdquo;За 1 милион долара&rdquo;, &bdquo;Сняг вали&rdquo;, &bdquo;Сянката на огъня&rdquo; и &bdquo;Всичко почти&rdquo;. Има над 30 години преподавателска дейност в НАТФИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&rdquo;. Преди три години почина съпругата му - известната балерина Емилия Драгостинова. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>Проф. Икономов, на 16 май вие навършихте 74 години!... Със страх или философски приемате вашата &bdquo;трета възраст&rdquo;?</strong><br /> - Човек трябва да живее така, както му е писано. Вече съм минал &bdquo;кратката&rdquo; възраст, значи ако ми е писано повече да живея - ще живея по-дълго. Аз докато бях на 64 години, когато дойде инфарктът, не се чувствах въобще от &bdquo;третата възраст&rdquo;...<br /> <br /> <strong>В момента се водите &bdquo;пенсионер&rdquo;. Вие лично ли взехте решение да прекратите активната си дейност, или животът ви го наложи?</strong><br /> - Бившият ректор на НАТФИЗ - проф. Станислав Семерджиев, създаде формата, която всъщност е класическа европейска длъжност - професор-доайен. Той покани една група пенсионирани колеги да продължат своята дейност и те започнаха да преподават своя дългогодишен опит. Така аз преподавах в Академията няколко години още, докато реших, че моето здравословно състояние, най-вече проблемите ми с очите, се задълбочи. В работа като преподавателската трябва да усещаш сложната връзка между себе си и аудиторията. Според мен тази връзка не бе вече на необходимото ниво и аз се отказах.<br /> <strong><br /> Пред последните години смъртта витае около вашите любими хора... Съжалявате ли, че хората са смъртни - особено тези, които обичаме най-много?!</strong><br /> - Доста повече хора си отидоха за това време... Съпругата ми Емилия (Драгостинова), след нея и снаха ми - съпругата на брат ми Божидар Икономов, после и Митко (Дим Дуков - б. а.)... Отидоха си и много хора, които високо съм ценил, с които съм дружал и са били една много важна част от живота ми. Кое е най-важно в живота на човека, след като се роди и започва да живее? Естествено, смъртта! Нашият народ не обича тази тема, избягва я, което не му действа добре. А това е истината.<br /> Отиде си наскоро и актьорът Наум Шопов, за когото казвате, че е &bdquo;особен човек, но голям артист&rdquo;! <br /> <br /> <strong>Какво си спомняте от работата си с него?!</strong><br /> - Работил съм с Наум два пъти. Особено беше интересен един сериал, който правихме съвместно с покойния режисьор Людмил Кирков - &bdquo;Произшествие на сляпата улица&rdquo;. Наум играеше главния следовател, разкриващ най-различни кървави престъпления. Наум е един ОГРОМЕН актьор! В това отношение Господ тука ни е дал много талантливи актьори. И не е вярна приказката: &bdquo;Видите ли, тук няма добри актьори!&rdquo;. Талантливи момчета и момичета тук има, даже много талантливи, но те няма къде да се изявяват, а това е един дълъг и неприятен разговор. А Наум беше актьор от световна класа. Повярвайте ми, защото аз съм работил и с много световни актьори от най-висша класа! В една от сериите на този сериал, наречена &bdquo;Кутия за енфие&rdquo; (1966 г.) по разказите на Павел Вежинов, в която играеше следователя, участваше и полско-френската световна звезда Войчех Пшоняк, огромен актьор на европейския екран. Ролите бяха с премигване, защото това са полицейски инспектори в криминална история и ха-ха-ха, но това беше много ценно преживяване, да наблюдаваш как тези великани се будалкат, играят си. <br /> <br /> <strong>Нека отбележим, че актьор като Наум Шопов нямаше академично образование. Същото се отнася и за иконата на българското кино Невена Коканова...</strong><br /> - Аз много обичах Венчето (Невена Коканова - б. а.), лека й пръст и на нея. Но Венчето беше звезда! Единствената истинска звезда в българското кино - да не се лъжем. Но голяма актриса Венчето никога не е била. Факт е, че в театъра тя не създаде нищо сериозно или значително. Блестеше на екрана, Господ й беше дал този дар и тя беше блестяща кинозвезда. А Наум - повтарям, потретям и почетвъртвам - беше велик артист - и на екрана, но най-вече на сцената, да не изреждам всичките му велики роли! Така че в този свят няма &bdquo;правила на движението&rdquo;, има закони, които трябва да се спазват, а иначе образованието спестява на човек години излишно време, които човек иначе трябва да извърви по едни пътеки, които сам да открива, да ги катери. Подчертавам - от едно добро училище, защото в хаоса, който мирише на престъпление в българското образование, ръководено от безотговорни персонажи, които според мен всъщност съзнателно тикат това българско образование към гибел. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Та на Наум не му пречеше, че няма академично образование, но на другите - пречи!...</strong></span><strong><br /> </strong><br /> <strong>Често напоследък ви се случва да ходите на погребения и мислите ли, че това вече е единственото място, на което могат да бъдат &bdquo;срещнати&rdquo; големите личности на България?<br /> </strong>- Аз не броя колко пъти ходя на погребения и не следя &bdquo;големите&rdquo; личности на България, защото тези &bdquo;големи&rdquo; личности най-често са измислени от някой от властта или от медиите. Аз отивам на опело да почета само хората, които в една или друга степен са били мои близки приятели и колеги.<br /> <br /> <strong>Наскоро министърът на културата Вежди Рашидов предложи на парламента да отпусне пенсия за особени заслуги на актьора Иван Иванов от култовите филми &bdquo;Всичко е любов&rdquo;, &bdquo;&rdquo;Комбина&rdquo;, &bdquo;Лавина&rdquo; и мн. др.... Оказва се, че той е взимал на година общо около 54 лв. пенсия. Как ще коментирате подобни потресаващи факти за творците в България!</strong><br /> - Аз не следя българските медии и не съм проследил този случай. Разбира се, че е безобразие, независимо какви житейски перипетии е имал Иван Иванов. Той беше един актьор, който имаше своя звезден миг популярност. Но той не е получавал такива хонорари, с които да си уреди живота, да си осигури старостта. <br /> <br /> <strong>Сега се сещам, че една от съсценаристките на &bdquo;7 часа разлика&rdquo; по bTV е ваша студентка от НАТФИЗ - Милена Фучеджиева, гледате ли сериала?! </strong><br /> - Не гледам тези филми, от смъртта на жена ми, преди три години - не гледам изобщо българска телевизия. Гледал съм само два пъти, когато съм лежал за по няколко дена в болница. Не гледам, за да не се ядосвам. Ама не заради лошите сериали или заради лошите шоупрограми, те не са чак толкова вредни. Не ги гледам заради дезинформацията, която бълват екраните, заради тези самоназначили се &bdquo;политици&rdquo;, пази боже и тези държавници, защото те не са никакви държавници, които лъжат и един друг се лаят. <br /> <br /> <strong>Ако ви поставят на мястото на културния министър Вежди Рашидов, какво най-първо ще промените или извоювате за хората на изкуството?!</strong><br /> - Никога няма да се съглася, защото въпросът не е до един министър, той може да е гений или кретен, няма никакво значение. Трябва да се смени не само цяло едно правителство и не само един парламент. Трябва да се смени тази система, тя е вредна, тя пречи, тя е направена, за да пречи на България. Ние не можем да бъдем парламентарна република, българският манталитет не позволява това. Ние трябва да бъдем, естествено, президентска република, с такива права на президента като в Съединените щати, т. е. президентът да е контролиран, да има стопер от страна на парламентарната власт, но не и да бъде обратното. Парламентът в България действително е управляващ, т.е. това е хаос, защото в България не 200, а 2-ма души не могат да се разберат като хората. <br /> <br /> <strong>Все пак, ако трябва да направите съпоставка между сегашния министър на културата - Вежди Рашидов, и предишния - Стефан Данаилов, на кого симпатизирате повече?</strong><br /> - Мога ли да кажа истината - нито на единия, нито на другия. Това не са просто хора, а чиновници. Дали единият е по-добър от другия, или са еднакво лоши чиновници, това не ме интересува. Това са хора, безспорно доказали, че са творчески личности. Всички очакваха, че ще направят много повече, дори не като цяло за българската култура и изкуство, а за съсловието, от което произлизат, поне за областта, в която действат. Те не направиха нищо.<br /> <br /> <strong>Какво ви вдъхновява или на кого още се радвате като дете?</strong><br /> - Занимават ме понякога моите немалко бивши студенти, които се обръщат към мен за съвет, за консултация, те работят върху най-различни проекти. Това е най-важното за мен, защото, както знаете, аз съм много зле с очите и вече не мога да чета, не мога да бъда това, което обичах най-много преди - да бъда читател.<br /> <br /> Радвам се като дете на малките деца!... Да, да, ако има светлина, чистота и бъдеще - то е само в тях.<br /> <br /> <br /> <strong>Светлана ТЕРЗИЕВА &ndash; Сесил </strong>