Брат ми – Бъндарака, умря от белодробен емфизем – пушеше и пиеше до последно
<em>Иван Милев, по-известен като Вачо Бъндарака, е жива легенда на българския рокенрол. Той, покойният му брат Димитър &ndash; Големия Бъндарак, Кирил Маричков и Петър Цанков създават първата банда у нас &ndash; &ldquo;Бъндараците&rdquo;. През 1967 година групата се разцепва и пред нея бързо започва да набират преднина &ldquo;Щурците&rdquo;. На 29-и юни от 19,30 ч.&nbsp;имаше концерт на сегашния състав на &ldquo;Бъндараците&rdquo; в столичното кино &ldquo;Влайкова&rdquo;. Наскоро се очаква и премиера на филм за легендарната банда. <br /> <br /> Вачо &ndash; Малкия Бъндарак е известен с малко нихилистичния си и скептичен характер, макар да е повече от добър по душа. Трябва да му вадиш думите с ченгел, защото не вярва на журналисти и счита, че повечето неща, излизали в пресата за &ldquo;Бъндараците&rdquo;, са &ldquo;глупости&rdquo;. Въпреки това репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; го предразположи за разговор. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Вачо, защо не обичаш да даваш интервюта и все се скъпиш на думи?<br /> </strong>- Защото нищо не излиза така, както си го казал, ами разни глупости. Мразя вестници и не ги чета. И сега на стари години да се излагам!...<br /> <br /> <strong>- Ти си легенда...<br /> </strong>- Брат ми беше легенда. Като ме интервюират, всеки път ме питат как сме се кръстили &ldquo;Бъндараците&rdquo;. Милион пъти съм я разказвал тая история. И вече за последно я разказвам: понеже лорд Бънди, който гласува помощи за България, го показваха във вестниците в инвалидна количка, и един ден архитектът на кооперацията ни като вижда как извеждат брат ми с количка (Митко го беше закъсал с краката заради сливиците), и се шегува с него: &ldquo;Я, лорд Бънди го извеждат на разходка!&rdquo;. Така нарече брат ми. <br /> <br /> <strong>- А ти защо говориш за себе си, че си &ldquo;на стари години&rdquo;? <br /> </strong>- Ами аз съм вече на 68. Като ми кажат, че изглеждам по-млад, викам: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Ами карантията?!&rdquo; Толкова лудяхме на времето, че...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Разбрах, че скоро излиза филм за &ldquo;Бъндараците&rdquo;...<br /> </strong>- Не е довършен още. Филмът е по сценарий на брат му на Сашо Петров &ndash; Константин. Те ни бяха съседи в махалата, в съседния вход живееха и ни познават, ама какво ще излезе от филма, не знам. Мен никой не ме е търсил. Аз разбрах от жена ми и от Весо Кокала, че се прави такъв филм. Весо му е консултант. Филмът трябваше да е готов за миналата Коледа и сега уж вече го рекламират, че скоро ще го показват. Знам, че са ползвали снимки на &ldquo;Бъндараците&rdquo; и че ни е снимало навремето едно момче с любителска камера, но без звук. <br /> <br /> <strong>- Казал си в едно от редките си интервюта, че по време на соца милиционери са ви скубали косите...<br /> </strong>- Вярно е! Това беше нечувано унижение. Всеки милиционер, като те срещнеше, първата работа беше да ти каже: &ldquo;Младеж, дай си паспорта!&rdquo; Това беше редовният израз. След което, като ти вземе паспорта, нищо не може да направиш &ndash; в неговите ръце си и може да те прави каквото си иска. <br /> <br /> <strong>- А сега пък, като няма кой да те пита кой си и с какво се занимаваш, виж колко безделници има &ndash; не си ли съгласен?<br /> </strong>- Ами това са същите тези хора, които създадоха този вид &ldquo;демокрация&rdquo; &ndash; комунистите, които пак излъгаха, за да могат да крадат и да богатеят. Баща ми е бил частник, обущар. И България е била страната на честните и трудолюбиви хора, преди да дойдат комунистите. И никой не им търси сметка за моралните щети, които са нанесли на хората. Аз не мога никога да ги приема комунистите! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А за малко да ме направят партиен член <br /> </strong></span><br /> като войник. Понеже направих една рационализация, и ЗКПЧ-то като взе да ме натиска да съм станел член на партията! Всеки ден ме питаше дали съм си намерил гаранти за характеристика. Аз се дърпах, дърпах, бавих топката и добре, че един катил отказа да ми подпише и всъщност по тоя начин ме спаси да не ме приемат. Оня, ЗКПЧ-то се ядосва, ядосва човекът, че не съм побързал да ме приемат, а пък аз пред него играех театър, че съжалявам, а вътрешно бях щастлив, че се отървах. Непримирим съм по тая тема. Считам за предателство да се приобщя към комунистите по какъвто и да е начин. Отвратен съм от тях и от техни слагачи. Няма да забравя, правим една изложба с Бъндарака за Людмила Живкова и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Светлин Русев взе да се пазари за по-евтино <br /> </strong></span><br /> не знам какво си, и накрая вика на Живков: &ldquo;Абе, другарю Живков, какво ще плащате тука! Ще хвана едни момчета от Академията, без пари ще го направят!&rdquo;. Ей така се изрази! И сто процента го е правил това нещо. <br /> <br /> <strong>- Кажи ми как стана така, че се разделихте с Кирил Маричков и скоро след това &ldquo;Щурците&rdquo; стават по-популярни от &ldquo;Бъндараците&rdquo;?<br /> </strong>- Това не може да се каже ей така, с две думи. Работата е по-сложна и е доста дълга тая история. Не е вярно, че съм казвал, че само Кирил или майка му са виновни. Брат ми също има вина, защото искаше да се отказва: Аз, вика, влизам в Академията и не ми се занимава! Така че, ако трябва да сме честни, и той има вина. <br /> <br /> <strong>- А каква е вината на майката на Кирил Маричков?<br /> </strong>- Ами, аз ще ти отговоря така: че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ако се наричахме &ldquo;Кирчовците&rdquo;, тя нямаше да има нищо против <br /> </strong></span><br /> но понеже бяхме &ldquo;Бъндараците&rdquo; в нейните очи това беше лошо &ndash; не съответстваше на амбициите й. Ти си отговори на въпроса. <br /> <br /> <strong>- Маричков признава ли си това?<br /> </strong>- Не, и дори когато е имало такива коментари, се сърди. Той ми се сърди и за друго нещо: че му казах, че не мога да говоря с човек, който е взел орден от Първанов. Ние сме отраснали заедно и винаги сме били против комунистите! Можеше да изтърпи известно време, като толкова иска награда, и знаеше много добре, че ще си я получи от следващия президент. <br /> <strong><br /> - А вие като сте расли заедно от деца, не обсъдихте ли помежду си конфликта преди раздялата?<br /> </strong>- Не. Бяхме в някаква степен зависими от семейството на Кирчо. Репетирахме на техния таван, леля му от Германия ни купи усилватели и други работи... И после стана така във времето, че почна да има и омраза. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Пепи Гюзелев например ни мрази <br /> </strong></span><br /> Кирчо пък 20 години, като даваше интервюта, не си &ldquo;спомняше&rdquo; с кого е почнал да свири...<br /> <br /> <strong>- Кога се разцепи групата ви?<br /> </strong>- През 67-а и 68-а. Ние тръгнахме аз, брат ми, Кирчо и един Пепи Цанков. Кирчо и Пепи се отделиха. Парадоксът е, че участвахме заедно &ndash; двете групи, на &ldquo;Златният Орфей&rdquo; &ndash; и &ldquo;Щурците&rdquo;, и ние, &ldquo;Бъндараците&rdquo;. Жената на Генко ни прекръсти на &ldquo;Синигерите&rdquo;, но няма значение &ndash; пяхме на &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Брат ти завършва първо Лесотехническия, после Художествената академия &ndash; дизайн...<br /> </strong>- Той беше много талантлив, Бъндарака. Обичаше да общува и да пие. Защото той беше стеснителен &ndash; притесняваше се на сцената, трябваше да пийне малко, за да се отпусне. Така почна. И аз се притеснявах на сцена. Виж, Кирчо не беше такъв, не се притесняваше. <br /> <br /> <strong>- Двамата с брат ти сте били много привързани един към друг...<br /> </strong>- Разликата ни беше 4 години с него. На 16 беше брат ми, когато му направиха 4 стомашни операции, щеше да умре. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тежеше 30 килограма. Като го видях в болницата - с червата в легена, и аз щях да умра. <br /> </strong></span><br /> Слава Богу се оправи. Родителите ни си отидоха млади и останахме сами двамата, да се грижим един за друг. Жалко, че брат ми умря много млад &ndash; само на 53. От емфизем на белия дроб. Той не можеше да спре да пуши. Бореше се за глътка въздух последно сутринта, преди да умре. Като го видях, беше като скован. Много пушеше и пиеше. Не създаде семейство. <br /> <br /> <strong>- А ти?<br /> </strong>- Аз се ожених на 46 години. Късно се ожених, но имам една дъщеря, която също завърши дизайн &ndash; оказа се талантлива като брат ми. Магистратура взе в Лондон и сега е там. Поне една от мечтите ми в живота се сбъдна &ndash; да имам дете. <br /> <br /> <strong>- Боли те за брат ти...<br /> </strong>- Боли ме за много неща... Че не сме се родили в правилното време, на правилното място. Брат ми беше изключително интелигентен човек, талантлив за много неща! Боли ме, че се наричат рокаджии и такива като &ldquo;Сигнал&rdquo;, които не са, но няма значение. Те си имат тяхната публика. Както и да е. Мъчно ми е за хора като Гошо Минчев. Аз участвах, когато правихме концерта &ldquo;Цвете за Гошо&rdquo; &ndash; пяхме 2-3 часа. И сега, в края на месеца, ще свирим в кино &ldquo;Влайкова&rdquo;. Абе, не ми се говори, че не знам какво ще пишеш после... <br /> <br /> <strong>- Жив ли е духът на Подеуне?<br /> </strong>- Не, старите остаряха и изкукуригаха. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Васко Кръпката и той отвреме-навреме се прави на велик, не може да се приказва с него...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Вачо, защо нападна наскоро Лили Иванова?<br /> </strong>- Ами, защото тя си е кич. Може да има глас &ndash; това не го отричам, но аз я познавам добре Лили и по други начини. Ние с Чочо /Владовски &ndash; б.а./ бяхме приятели от деца. И Троши /Трошан Владовски &ndash; б.а./, брат му. Троши си беше тук. Сия се е омъжила за някакъв американец. <br /> <br /> <strong>- Е, какво имаш против Лили по отношение на Чочо?<br /> </strong>- Тя не дойде на погребението му. И един букет не прати! А бяха заедно с Чочо толкова години!...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА<br /> </strong>