ОТДАДЕНОСТ
45-годишната игуменка на най-стария манастир в европа - “Свети Атанасий”, живее сам-самичка в обителта

До неотдавна 45-годишната Николина Георгиева Колева е градила успешна кариера в елитно хасковско училище. На многодетната майка с две дъщери - Красимира и Таня, и син Георги (когото оставя едва 12- годишен), и през ум не й е минавало да става монахиня. Но учителката с едно полувисше и две висши образования, която владее няколко западни езика, е “призована свише”?! Зарязва дом, семейство, майка, баща, деца, успешен брак с художник и... се почерня от глава до пети. Приема новото си монашеско име Агнеса и се отдава на Бога до гроб.

- Не се ли плашите да живеете сам-сама сред тази гора, далече от света - без радио и телевизия, само с един мобилен телефон в джоба на расото?
- Когато Бог е с теб, няма от кого и от какво да се боиш! А тук съм, кажи-речи, от Димитровден, отскоро. Но във вярата съм още от дете. Бях първо послушница в Мъглижкия манастир, после - монахиня в Арбанаси. Стажувах и в Русия - в Боголюбския манастир на Света Богородица. Бях при познатата в цял свят Владимирска чудотворна икона в този много голям женски манастир в близост до старата руска столица.
- Разправят, че в манастира “Свети Атанасий”, на който сте игуменка, също са ставали и стават много чудеса?
- Бог ме изпрати тук, в най-стария манастир на Европа. Основан и построен е през 343-344 г. А колкото до чудесата, които са ставали в този манастир, преди само бях чувала. Но откакто съм тук, се убедих и вече записвам всяко чудо, което става, или очевидци ми разказват при посещенията си; или те самите го записват с книгата на Божиите чудеса.
- Какви са фактите от тази книга?
- Например: Записано саморъчно от Пенка Стоянова Милева от Стара Загора, бул. “Свети Княз Борис” 140, ет.10, ап.38, която на 2 май миналата година идва в манастира с бъбречна недостатъчност. Вследствие пък на операция едната й ръка е трудно подвижна и непрекъснато изтръпнала, вдървена. И след като е преживяла в манастира “нещо неописуемо” по думите й, настъпват подобренията. Ръката става подвижна и вече не тръпне, пише тя. Друг случай, който записаха преживялата чудото и очевидци: “Две деца играят на пътя. Те са на около две години. Завихря ги вихрушка и двете момиченца окуцяват и окривяват. Това се случва през 1938 г. Родителите, притеснени, че никой няма да се ожени за сакатите им момичета, дават мило и драго да излекуват децата си и къде ли не ходят. Полза - никаква. Тогава гледачката баба Жельовица от Чирпан изпраща Атанаска (едното от децата) в село Алтън чеир (старото име на Златна ливада) в манастира “Свети Атанасий”. Детето се измива с водата от кладенеца му и до вечерта проходжа. А другото дете, което не идва в манастира, си остава със съдба на инвалид”. Подписана е самата Атанаска, която днес е майка, баба и вече прабаба. Друга пък пише: “Бях за първи път на Лазаровден 2006 г. в манастира край Златна Ливада. Имах кожни заболявания на лицето. Заболяването ми изчезна на третия ден, след като измих лицето си с водата от кладенеца. Подобрение получих и на зрението си. Днес идвам за трети път в манастира. Маргарита Иванова от Стара Загора”. А Марийка Димова Проданова от гр. Чирпан пък разказва как синът й бил на три годинки, а още не е можел да говори. Тогава тя с детето пренощува в храма на манастира. Кандилото на иконата на свети Атанасий цяла нощ не е изгаснало. И през нощта става чудото. Детето изведнъж изпищяло и казало “мама”. И докато си тръгнат на следващия ден следобед, то вече говорило гладко, като да чете книга. След години като се заженил - вече силен и здрав мъж - тук го венчали с булката му, пише майката на проговорило в храма дете. А Иванка Стоянова Филева от гр. Чирпан, ул. “Дерменка” №37, ни разказа и записа следния чудотворен случай, станал пред очите й и на още много жени и мъже на храмовия празник 2 май през 1939 г. Тогава Иванка е 12-годишна ученичка и идва на събора с още деца от Чирпан. “И тогава - пише тя - се виеха хора, но, за да водиш хорото, трябва да си платиш. Ние, децата, нямахме пари, но много искахме да водим хорото.” Тогава решили да си откраднат пари, които богомолците оставят (и до ден-днешен го правят) на камъка, който е под формата на пръстен в малката пещера – постница, свято място в скалите срещу манастира. Пръв от децата се решил да открадне пари Кръстьо. Но на излизане, разказва и пише Иванка, пред очите на десетки мъже и жени става голямо чудо: “Скалата по чудодеен начин го притисна. Затискаше го все повече и повече и не го пущаше да излезе. Старите жени се изплашиха и започнаха да викат: “Пусни, баби, каквото си взел! Пусни го, пусни го!”. Камъкът все повече се сгъва като хармоника и души детето, то пищи, жените до него викат: “Пусни баби, каквото си взел, пусни го!” “Тогава Кръстьо пусна от шепата си парите! И скалата “се разгъна”. Тя се отдалечава от тялото му и освобождава пръстена от камък около детето, посегнало да стори грях. Чудеса са ставали и продължават да стават тук. Бездетни са раждали, след като три пъти пият от водата на кладенеца. Друга жена пък се изцери от подагра, като пи от кладенеца. На трета изчезна хроничният конюнктивит...
- А има ли чудо и в собствения ви живот?Да не би житейски срив или конфликт със света да ви е накарал да се отречете от него?
- Срив? Конфликт? - Не! Абсурд! Не съм имала конфликт със света. Правих кариера на успяваща учителка с висок клас квалификация. Откакто се помня, все учех нещо. Преподавах в елитно училище в Хасково. Дори не съм имала и предчувствието, че ще ставам монахиня. Но самият факт, че сега съм тук, си е истинско чудо. Преживях нещо... свише и ето, че животът ми се преобърна.
- Какво точно преживяхте?
- То е много лично. Между мен и Бог е само. Ако го разкажа, ще излезе като хвалба, затова ще мълча!
- Говори се, че преди да се замонашите, сте била щастливо омъжена майка на три деца. Какви бяха реакциите им и тези на семейството ви, след решението ви да се замонашите?
- Реагираха изненадващо. Големият шок обаче беше за родителите ми, за мъжа ми. Недоумяваха - хубаво семейство, деца, хубава работа, образование. Нищо не ни липсва. И... в един момент... помислиха, че нещо “не съм добре”. Дори решиха, че съм се побъркала. Подозираха ме, гледаха ме странно. Но... с времето нещата поулегнаха.
- Съпругът ви е бил художникът-иконописец от Хасково Димо Димов, той как реагира?
- Знам, че като човек на изкуството винаги е носил Бога в себе си. Да, рисуваше икони и от това се препитавахме. Занимаваше се и с дърворезба. Учител по рисуване. Всестранно развита личност. Изключително добър човек. Вече не сме семейни. Разведохме се по взаимно съгласие. Той пое грижата за децата. Синът ми беше малък, когато станах монахиня, едва 12-годишен. Но и бившият ми мъж, и родителите ми, се грижиха и се грижат сега за децата. С тях се виждаме от време на време. Голямата ми дъщеря, която е 25-годишна – Таня, дори се омъжи в Харманли и ме направи баба - имам внуче. Но животът ми вече е съвсем друг, отдаден на Бог. Отрекла съм се от света. Бог нарежда всичко, избира си хората.

Стара Загора,
Керка ХУБЕНОВА