Иванка Христова, първата ни олимпийска шампионка в леката атлетика: Чопля си градинката и сънувам миналото

<em>Иванка Христова е първата олимпийска шампионка на България в леката атлетика (Монреал 1976-а, тласкане на гюле). Има и бронз от Олимпиадата в Мюнхен през 1972-а. Шампионка е на Европа през 1976-а. Христова постига два световни рекорда в кариерата си, а националните й рекорди са 61 на брой. Нейният личен рекорд от 21,89 м е най-доброто постижение за България и до днес. Спортист на страната ни за 1976-а. <br /> <br /> През ноември 2011 г. навърши 55 плюс 15 години.<br /> </em><hr /> <br /> <strong>Г-жо Христова, как минава денят на един олимпийски шампион сега?</strong><br /> - При мен няма нищо специално. Гледам си градинката на къщата ни в Бояна. Чопля плевелите, защото те избуяват бързо, както лошите хора. Децата съм си отгледала, внучка ми, с която много се гордея, вече е голям човек. Учи в Лос Анжелис и е първенец по успех. От време на време се срещам с бившите ми колежки д-р Виржиния Михайлова и Диана Йоргова. Но най-голямата ми занимавка сега е градинката.<br /> <br /> <strong>На 70 години как успявате да се поддържате в толкова добра форма?</strong><br /> - О, благодаря! Не правя нищо особено, но винаги съм била близо до земята. Както знаете, аз съм родена на село (с. Осиковица, Софийски окръг) и селският труд много ме удовлетворява. Сега градинката е моят стадион. Единствено, когато отида на море, плувам много. Все пак, гледам да се поддържам &ndash; един олимпийски шампион не може да изглежда как да е.<br /> <br /> <strong>Г-жо Христова, виждам, че продължавате да шофирате. И това ли възприемате като спорт?</strong><br /> - Да, шофирането е моя голяма слабост &ndash; почти хоби. Когато бях млада, шофирах доста темпераментно. Сега съм много по-предпазлива, много внимателна. По пътищата се навъди един луд свят, карат, без да мислят. Имам чувството, че гледат да се доказват, когато седнат зад волана. Това много ме дразни!<br /> <br /> <strong>А дразните ли се, когато някой иска да постигне нещо много набързо, без да полага необходимия труд?</strong><br /> - Как да Ви кажа!? То нещата сега са много различни &ndash; животът, хората, отношенията между тях. Няма я предишната всеотдайност, готовността за лишения и постепенно преодоляване на трудностите. Вижте, аз съм участвала на четири олимпиади. На първата (в Токио през 1964-а бях десета), на последната (в Монреал през 1976-а) станах първа. Тогава бях на 35 години, но бях решила, че трябва да съм победител. На тренировките полагах нечовешки усилия <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>тласках щанга от 155 кг, правех по 300 и повече опита с 4-килограмовото гюле</strong></span><br /> <br /> Представете си толкова опити само за 2-3 часа. Но бях решила и продължавах. Гюлето ми се струваше като перце, чувствах сила за двама мъже. На загрявката в Монреал тласнах гюлето на около 22 метра и всички ме погледнаха със страхопочитание. Тогава почувствах, че ще ги победя. Постоянството и упоритостта бяха моят допинг.<br /> <br /> <strong>Бихте ли искали да предадете тези си качества на по-младите?</strong><br /> - Страшно много. Готова съм винаги с всичко да помагам. Какво ли не бих дала за това! Но вече съм настрани от спорта. Не мога, пък и не искам да се меся. После ще кажат: &bdquo;Вижте я тази, стои си настрани, а дава акъл!&rdquo;<br /> <br /> <strong>Г-жо Христова, виждам, че сте чувствителен и състрадателен човек. Така ли е?</strong><br /> - Така е! Много се вълнувам от всичко, особено от онова, което става около спорта. Често плача след някой успех на наши спортисти &ndash; например на волейболистите или на художествената гимнастика. В Мюнхен през 1972-а дори на почетната стълбица, когато ми връчваха бронзовия медал, не престанах да плача. Жал ми беше за убитите при терористичния акт 11 израелски спортисти. Представяте ли си, отиваш на олимпиада, а вземат, че те убиват. Тогава мислех да се откажа от спорта. Но треньорът ми Васил Крумов и съпругът ми Любомир ме разубедиха.<br /> <br /> <strong>А как успяхте да преодолеете психическата травма от тази трагедия?</strong><br /> - Пристигнах в Монреал само три дни преди закриването на Олимпиадата. Някои дори ми казваха: &bdquo;Защо идваш, тя, Олимпиадата вече свърши?&rdquo;. Но аз бързах да си свърша моята работа, защото <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>само който не е бил на олимпиада, не знае какво е да ти ревнат 60-70 хиляди души на главата </strong></span><br /> <br /> Имах късмет да направя своя голям опит, след това се изля страшен дъжд. Но аз вече бях поставила олимпийския си рекорд &ndash; 21,16 м, толкова стигаше за титлата. Всички тласнаха под възможностите си. Останалото почти не си спомням. На олимпийската стълбица мислех за по-малките стълбички, които съм изкачвала преди това.<br /> <br /> <strong>Г-жо Христова, често ли се връщате към миналото?</strong><br /> - О, непрекъснато! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Сънувам годините си като състезател и се стряскам, че съм си забравила маратонките, а състезанието трябва да започне </strong></span><br /> <br /> Събуждам се и си отдъхвам. Споменът за преживяното е толкова ярък, че нищо не може да го заличи.<br /> <br /> <strong>А какво ви радва в настоящето?<br /> </strong>- Пак спомените, разбира се! Но и най-дребните неща &ndash; едно цвете, една добре подредена леха в градината, едно обаждане на стар приятел. И грижите за семейството, за дома. Като състезател толкова често съм отсъствала от къщи и доста време не съм била с близките си, че сега имам много да наваксвам.<br /> <br /> <strong>Какво стана с вписването ви в книгата на Рекордите на Гинес?</strong><br /> - А, това е работа на Федерацията по лека атлетика. Не е удобно някак аз да се намесвам. Наистина имам 61 поправки на националните рекорди по тласкане на гюле (на открито и на закрито), което си е уникално за цял свят, но думата има федерацията...<br /> <strong><br /> И накрая, какво можем да очакваме от българските атлети на Олимпиадата това лято в Лондон?</strong><br /> - Прогнози не искам да правя. Стоя настрани, гледам си градинката. Ще стискам палци на нашите спортисти. Много ще се вълнувам, но не желая да обобщавам, защото може да кажа някои лоши неща. То от къщата ми в планината, от високото, се виждат и подробностите, ама здраве да е!<br /> Наистина, нека така да завършим! Благодаря ви, че приехте да разговаряме!<br /> <br /> <br /> <strong>Красимир ПЕТКОВ</strong>