Йордан Йотов: Луканов предаде България!

Тодор Живков беше благороден човек

05 Юли 2012, 18:09 3268 прочита 7 коментара

17 ноември 1989 г. Пенчо Кубадински (вляво) и Йордан Йотов в Народното събрание (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

Тодор Живков беше благороден човек

На 21 юни на 92 години се пресели в отвъдното бившият член на ЦК на БКП и дългогодишен редактор на официоза на партията – в. “Работническо дело”, Йордан Йотов. Сочен като един от най-приближените и верни на Тодор Живков хора, негов земляк и съпартизанин от отряда “Чавдар”, Йотов живееше кротко със съпругата си Славка в скромна за стандарта на “новите българи” къща в Банкя. По думите му никой от предишните му съратници не идвал да го навести. А когато след падането на Тато от власт го арестували, телефонът спрял да звъни. Задълго. После около Йотов отново се разгоряха страсти, предизвикани от разкритията му за “червените куфарчета”. Почти всички от някогашните силни на деня, мутирали след промените в “бизнесмени”, отрекоха с пяна на уста твърденията на бойния си другар. Но казаното от “партийното перо” №1 и след това записано от журналистите остана в публичното пространство като една от най-мъчителните и срамни тайни на прехода. Няколко години преди смъртта си приближеният на Живков огласи някои от движещите “механизми” на дворцовия преврат на 10 ноември 1989 г. Развенча например мита за прословутата подадена под натиск оставка на Тато – всъщност според него е ставало въпрос за съглашение между бившия Първи, Добри Джуров, Димитър Станишев и самия Йотов. Само не могли до последно да уточнят кой ще поеме кормилото на държавата след бай Тошо – Георги Атанасов или Петър Младенов. Тато държал на Атанасов, Младенов му се струвал “по-лековата” кандидатура. В крайна сметка Станишев го налага в последния момент. Може би под диктовката на самия Горбачов. На питането на какво се дължи биологичното и политическото му дълголетие, бившият секретар на ЦК на БКП отговаряше: “На прясно издоеното мляко, което пия всяка сутрин, и на верността ми към Тодор Живков”. Просто, ясно и логично. За разлика от болшинството червени велможи Йотов не предаде “кумира си” и никога не си позволи да каже и една лоша дума за него. Да не говорим за обвинения и уреждане на сметки с късна дата. Въпреки че Тодор Живков надали е бил само “ангел небесен” и към него. “Не го чувствах като мой началник, а като един благороден човек. Не към мен, а към хората”, обобщи в едно интервю бившият шеф на “Работническо дело”. Йордан Йотов бе убеден “антилукановист”. За него Луканов си остана “предател на народа” и “нашето движение”. Метнал се на дядо си, който издал контрапаролата на Септемврийското въстание през 1923 г. След “нежната революция” го видял само веднъж – било случайна среща в парка “Заимов”. Тогава Йотов е безработен, нямал средства за прехрана и го помолил да му помогне с нещо, “дори малко”. “Но той ми каза, че не е възможно”, не скри огорчението си покойният виден представител на “старата гвардия”. Със семейство Станишеви отношенията също се замразили по вина на бившия премиер и настоящ лидер на столетницата. “На погребението на нашия боен другар и командир Добри Джуров видях Сергей на почетната стража. Той беше срещу мен. Майка му Дина дойде при мен и ми каза: “Ето го Сергей, отиди при него и се разберете”. На излизане го настигнах и го помолих да се видим. Той каза: “Не мога, сега заминавам за чужбина”, и забързан си тръгна. Отказах се да го търся. Загубих вяра в него. Гледам го сега като ръководител на партията и ми става жал за баща му. Ако Димитър беше успял да запази характера си на борец против фашизма като партизанин, в никакъв случай не би се гордял със сина си”, изригна преди време босът на партийния официоз. В поредица интервюта бившият партизанин “демаскира” Луканов и като човека, раздал прословутите “куфарчета с милиони”, превърнали част от бившата номенклатура и нейните избраници в банкери и крупни предприемачи. “Раздавани са куфарчета с пари. И това са споделяли мои близки приятели. Един от тях е Желязко Колев, лека му пръст. Беше чавдарец, член на ЦК и полковник от МВР. Дошли при него с едно куфарче, пълно с пачки Но той беше човек на достойнството и честта, веднага е отказал. След като Желязко възмутено върнал куфарчето, Добри Джуров му се скарал за грозната постъпка”, разбуни духовете приживе бившият съотрядник на Тато. И добави, че на него въобще не са му предлагали, защото са били сигурни, че няма да вземе. “Измислици на човек на преклонна възраст!”, контрира “откровенията” на Йотов маститият член на кръга “Монтерей” Виктор Вълков. Истината засега остава в архивите, а онези, които извършиха “перестройката”, вече са в гроба. Малцината останали живи са дали обет за мълчание. Неда ДАНЕВА