Д-р Иван Добринов: Алкохолизмът е болест на мозъка!

Употребата на алкохол в Европа превишава двойно средния световен показател. На наскоро проведената Международна конференция за борба с алкохолизма проф. Ейлин Канър, директор на Института по здравеопазване в Университета в Нюкасъл, предупреждава: &ldquo;Правителствата на европейските страни трябва да имат ясен и обективен поглед върху най-съвременните изследвания на алкохолизма и да предприемат решителни действия. Ниските цени на алкохола и безотговорният маркетинг са една от основните причини за поощряване на пиянството&rdquo;. Участниците в този форум призовали властите във Великобритания да последват примера на Шотландия, като определят минимална цена за единица алкохол и забранят рекламата му. Оказва се, че англичаните са най-пиещата нация в Европа, ново изследване показало, че всяка осма смърт в страната е предизвикана от алкохол. <br /> <br /> Уважаеми читатели, да спрем със статистиката дотук. Тя е достатъчно стряскаща. Проблемът е огромен и сякаш се задълбочава все повече. <br /> <br /> Как се лекува тази болест? Дали може напълно да се излекува? Какви са възможностите у нас, в България? На какво да разчитат болните и техните родители? За всичко това разговаряме с д-р Иван Добринов - лекар-психиатър в Държавна психиатрична болница - град Раднево. Той е началник на шесто мъжко отделение, а пациентите му са хора с оформена зависимост към алкохол и наркотици. Д-р Добринов е консултант към Сдружение &ldquo;Майки срещу дрогата&rdquo; - гр. Пловдив и член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация &ldquo;Избор&rdquo; - гр. Стара Загора.<br /> <br /> <strong>- Д-р Добринов, що за болест е алкохолната зависимост - психическа, хронична и какво още?<br /> </strong>- Още през 1951 г. Световната здравна организация е признала алкохолната зависимост за болест и я е вписала в Международната класификация на болестите. И днес тя фигурира в действащата в момента Десета ревизия на МКБ в раздел &ldquo;Психични и поведенчески разстройства&rdquo;. Алкохолната зависимост е хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване на мозъка. Говорим за болест на мозъка, която обаче засяга психичното и телесното състояние, социалното функциониране и ценностната система. Начинът на протичане е аналогичен с този като при всички известни болести: например хипертония, диабет, алергия. Рецидивираща е, тъй като има две фази: пристъп и ремисия. Човек може многократно да започва и спира пиенето. Прогресивна е, тъй като не се лекува, естественият є ход е към влошаване. И в крайна сметка има множество усложнения и последствия, които могат да доведат до смърт. <br /> <br /> <strong>- Може ли да се говори за пълно излекуване?<br /> </strong>- Всъщност при никоя хронична болест не можем да говорим за пълно излекуване. Обаче може да се приложи ефективно лечение и да се стигне до възстановяване, т.е. пълна ремисия. Естествено, това състояние трябва да бъде активно поддържано, за <br /> <u><br /> да не се стигне до нов запой <br /> </u><br /> Ремисията предполага пълно въздържане от алкохол, тай като основен симптом на зависимостта е нарушеният контрол върху началото, нивото и края на употребата. Или както много сполучливо се казва в поговорката: &ldquo;Без едно може, с едно не може&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Каква е целта на терапията на такива болни? <br /> </strong>- Зависимостта засяга няколко сфери на функциониране на човека: биологична, социална, психологична и духовна. И терапията изисква комплексни балансирани интервенции във всички тези области. Това предполага мултидисциплинарен добре обучен екип, който да помага на болните. Целта е възстановяване, стабилна ремисия, изграждане на живот, свободен от алкохола. Лечението има ясно диференцирани етапи, които следват логично един след друг. Това са оценка на състоянието, детоксикация, рехабилитация, ресоциализация. Успоредно с това е добре да се работи и с близките на пациента. Най-важните принципи на лечението са обхват, комплексност, планиране, индивидуален подход.<br /> <strong><br /> - В една своя статия говорите за т.нар. биопсихосоциален модел на лечение. Обяснете какво представлява, прилага ли се вече?<br /> </strong>- За този модел се говори отдавна, но на практика се сблъскваме с точно обратния подход: редукционизъм, работа &ldquo;на парче&rdquo;, опити да се повлияе на различни проблеми с един-единствен метод. Точно затова резултатите в нашите лечебни програми са изключително ниски и краткотрайни. Биопсихосоциалният подход разглежда болестта не като единно цяло с една- единствена етиология, а като процес, причинен от взаимодействието на няколко фактора. Оттук се предполага и интегративен подход в терапията. <br /> <strong><br /> - Групите за взаимопомощ към този модел ли се отнасят? Познати ли са в България, има ли вече създадени такива?<br /> </strong>- Групите за самопомощ и взаимопомощ са много важно звено от мрежата структури в терапията на една зависимост. Но те имат точно определено място и незаменима функция. В идеалния вариант те са част от системата, но не могат да изпълнят задачите на останалите елементи. В много градове на България вече има работещи групи от типа Анонимни алкохолици, Анонимни наркозависими, Ал-Анон и др. Все още обаче много специалисти гледат на тях с подозрение, което е напълно необосновано. В по-напредналите от нас страни отдавна групите за самопомощ са интегрирани в лечебните структури. Пациентите ги посещават още докато са в болниците или в рехабилитационните центрове. Всъщност философията на тези групи не противоречи с нищо на медицинския модел, а по-скоро ги допълва и разширява. Много ме радва и появата на ефективно работещи родителски сдружения в България: &ldquo;Майки срещу дрогата&rdquo; в Пловдив и клоновете им - &ldquo;Надежда за децата&rdquo; в Стара Загора и др.<br /> <u><br /> В болницата се овладяват тежките абстинентни симптоми след спиране на пиенето<br /> </u><br /> Но често след това нишката се къса и се стига до парадокса болните да са трезви в болницата и пияни извън нея... <br /> <strong><br /> - Какви са предимствата на настаняването в болница на един зависим от алкохола болен? Какво включва болничното лечение?<br /> </strong>- Болничното лечение е само етап от терапията на един зависим. Може да бъде решаващо по отношение на това човекът да остане жив, както и за включването му в дългосрочно лечение. Обикновено в болницата се овладяват тежките абстинентни симптоми след спиране на пиенето, а също и психиатричните и телесните усложнения. Но ако спрем дотук и върнем след десетина дни пациента в предишната среда, той светкавично рецидивира. Най-важно е по време на детоксикацията пациентът да бъде привлечен за продължително възстановяване и включен в следващ етап - психосоциална рехабилитация.<br /> <strong><br /> - Т.е. нишката не трябва да се къса, за да се постигне пълна ремисия?</strong><br /> - Ако пациентът не напусне преждевременно лечебното заведение, той достига ремисия. Точно тогава се работи най-активно с него по отношение трайна модификация на поведението, <br /> <br /> <u>изграждане на нови стереотипи <br /> </u><br /> и начини за справяне без помощта на психоактивни вещества. В България за съжаление нишката по-често се къса, тай като в повечето населени места напълно липсват структури за продължителна рехабилитация и ресоциализация, дори няма концепция за нуждата от тях. Така болните циклират между болницата и общността, като стигаме до парадокса те да са трезви в болницата и пияни извън нея... Това е абсурдно, неефективно и доста скъпо.<br /> <strong><br /> - Какво изисква една стабилна ремисия? Достатъчно ли е само постигането на въздържание?<br /> </strong>- Спирането на употребата на алкохол е само първата стъпка. Точно след това започва продължителното и трудно възстановяване. Нужна е цялостна промяна на мисленето, поведението, ценностната система, начините за справяне с Има една сентенция: &ldquo;За да се възстановиш от зависимост, трябва да направиш само едно нещо - да промениш целия си живот&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Разкажете за начина и методите на лечение в противоалкохолното отделение в Държавната психиатрична болница &ldquo;Д-р Георги Кисьов&rdquo; - гр. Раднево. </strong><br /> - В Държавна психиатрична болница - Раднево преди 20-30 години е била изградена наистина революционна за времето си лечебна система за алкохолици. Това дължим на лекарите от онова време - д-р Георги Кисьов и д-р Васил Пеев. Те успешно са адаптирали много ефективен модел от тогавашна Чехословакия. За съжаление от онази система днес не е останало почти нищо, най-вече поради организационни, финансови и кадрови проблеми. Болницата е създадена през 1956 г. <br /> <br /> През 1964 г. е обособено първото самостоятелно Противоалкохолно отделение с 50 легла, а през 1968 г. то е разширено и е било в състояние да приеме 80 болни. През есента на 1980 г. е завършена сградата на сегашното Шесто мъжко отделение със 70 легла и затворен профил за пациенти в тежко състояние. Построен е и филиал, който функционира на принципа на защитените жилища. Персоналът още по това време въвежда комбинация от медикаментозни и социотерапевтични методи, популяризира разбирането на алкохолната зависимост като болест. С разкриването на противоалкохолното отделение се обмисля въвеждането на психотерапевтични методи. През април 1964 г. в болницата е учреден &ldquo;клуб на стремящите се към трезвеност&rdquo;. Това е бил първият социотерапевтичен клуб за зависими, създаден в България. През 1968 г. той става основа за създаване на Терапевтичните общества в болницата. Въведена е система за позитивни и негативни санкции, наречена &ldquo;Точкови лимитен метод&rdquo;. Използвани са и различни други поведенчески методи, например връчване на грамоти за алкохолно болни с трезвеност една, три, пет и над десет години. Започната е <br /> <br /> <u>семейна групова психотерапия <br /> </u><br /> Пациентите са включвани активно в трудотерапия и арттерапия. Следва продължителен период на разпад, през който повечето от тези структури са западнали и унищожени. Все пак се опитваме, доколкото е възможно, да възстановяваме някои от тях или да изграждаме нови. През 2004 г. в Шесто мъжко отделение на болницата бе започната групова психотерапия, адаптирана за нуждите на пациенти със зависимост към психоактивни вещества. Използват се когнитивно-поведенчески техники и инструменти, заимствани от модела на терапевтичните общности. Болницата ни участва и в една българо-германска инициатива, наречена &ldquo;Културата и болестите нямат граници&rdquo;, която цели изграждането на пилотен модел за лечебна система в Старозагорска област по немски модел. За съжаление срещаме основно безразличие и незаинтересованост от страна на институциите.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, имате създадена група за Анонимни алкохолици в болницата. Сработи ли, даде ли резултати? При този модел ли се прилагат т.нар. 12 стъпки?<br /> </strong>- Идеята за група АА в болницата беше обсъждана многократно след 2005 г., имахме и два неуспешни опита. От началото на 2007 г. в Шесто мъжко отделение на ДПБ-Раднево се създаде група Анонимни алкохолици (АА). Първата сбирка беше на 21.01.2007 г. благодарение на ентусиазма на четирима учредители и подкрепата от страна на персонала. Болницата предостави помещение за сбирките и тематична литература, като инициативата бе поета от лекуващи се пациенти, посещавали подобни сбирки в Чикаго и в София. <br /> <br /> Още от първите сбирки активно се включиха и няколко зависими от гр. Раднево и гр. Стара Загора. След изписване от болницата много пациенти продължават да посещават такива групи в родните си градове.<br /> <br /> <strong>- Доколкото разбирам, според вас са важни и професионалната помощ, и взаимопомощта?<br /> </strong>- Този баланс е решаващ за добрите резултати от лечението. Важно е пациентът да получи професионална и компетентна помощ, но не по-малко важно е той да свърши качествено своята част от работата по възстановяването. Лечението на зависимостта изисква ангажираност и активно участие на зависимия.<br /> <br /> <strong>- Кои според вас са основните провокатори, които довеждат един човек до алкохолна зависимост?<br /> </strong>- Зависимостта е болест като всяка друга. Има генетична предразположеност, но появата и развитието на болестта зависят от ред други фактори: социо-културални, психологични, достъпност до веществото и др. Веднъж оформила се, <br /> <br /> <u>болестта продължава на собствен ход <br /> </u><br /> и тогава е важно да обърнем повече внимание не на причините, а на поддържащите фактори. Зависимостта не зависи от волята на болния, от качествата на характера му, от интелектуалното му ниво и от материалното му състояние. <br /> <br /> <strong>- Вероятно е излишно да ви питам може ли да се повлияе на алкохолната зависимост с билки? Или чрез някакви други алтернативи?<br /> </strong>- Много болни и техните роднини се надяват на чудо, очакват да стрият хапче или да пуснат в храната вълшебни капки, които да излекуват зависимия бързо и завинаги. За съжаление това остава само в областта на фантазиите. Често шарлатани се възползват от нещастието и некомпетентността на хората и успяват да ги измамят, осигурявайки си огромни печалби. Лекарствата или билките могат да повлияят чудесно на отделни симптоми, но цялостното възстановяване е нещо съвсем различно.<br /> <br /> <strong>- В редакцията на в. &ldquo;Доктор&rdquo; редовно се обаждат притеснени родители, чиито деца са изпаднали в такова състояние. Какво ще ги посъветвате? <br /> </strong>- Много е страшно, че в България няма нито една специализирана програма за лечение на такива деца. Учениците масово употребяват концентрати, много от тях стигат до токсикология, възрастта на оформяне на зависимост доста падна през последните години. Моят съвет е такива родители да търсят активно помощта на компетентни специалисти, на родителски сдружения, да се образоват, да се въоръжат с търпение и най-важното: да не изпадат в паника. <br /> <br /> <strong>- Защо според вас обществото, дори хора от близкото обкръжение на един човек, стигнал до алкохолна зависимост, го отхвърлят? <br /> </strong>- Това е свързано най-вече с предразсъдъци, некомпетентност и липсата на помощ. Наистина е много трудно да живееш с нелекуван зависим, който често е в безпомощно състояние. Понякога става агресивен, отказва терапия, прехвърля отговорностите си на околните, не е в състояние да работи, малтретира всички. Често се сблъскваме с подмяна: медицинските категории са заместени от чисто морални: алкохоликът е обвиняван в липса на воля, нежелание да спре да пие, мързел, егоизъм и какво ли не още. И като резултат близките и обществото като цяло се опитват да го наказват, а не да го лекуват.<br /> <br /> <strong>За съжаление<br /> У НАС НЯМА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ <br /> </strong><br /> През последните дни пресата гръмна с доста тревожна информация: &ldquo;Около 180 хиляди мъже и 35 хиляди жени у нас са алкохолно зависими, сочат данните от представен в Брюксел доклад в рамките на дискусия на тема &ldquo;Алкохолната зависимост в Европа - пропуснати възможности за подобряване на общественото здраве&rdquo;. <br /> <br /> От него става ясно, че у нас няма национална стратегия за профилактика и лечение на алкохолната зависимост. Според неотдавнашно проучване всеки осми ученик употребява алкохол 10 или повече пъти в месеца. Поне едно питие в живота си са пили 87 на сто от тийнеджърите, а 65% пият поне веднъж на 30 дни&rdquo;. Има още много проблемни области. Една от тях е липсата на специализирани отделения в държавните болници за лечение на жени с алкохолна зависимост. Жените боледуват по-рядко (съотношението мъже:жени е 6:1), но протичането на болестта при тях е по-тежко. Най-често такива жени се настаняват в общопсихиатрични отделения заедно с психично болни, без нужните грижи. А в много от случаите въобще не стигат до лечение поради срам, стигматизация, насилие от страна на близките.<br /> <br /> <em><strong>Между другото<br /> <br /> </strong></em>В една много древна книга за рецепти от народната медицина се казва, че човек става зависим от алкохола тогава, когато в организма му няма достатъчно калий. И ако се попълни този недостиг, той няма да изпитва такова желание за спиртни напитки. И пак там се изтъква, че ако си хапвате по една-две лъжици мед на ден, няма да ви се пие алкохол.<br /> <br /> Скъпи читатели, акцентът в този наш материал е поставен върху лечението на алкохолната зависимост, защото тя е болест. Не го забравяйте. И когато ви попадне информация за някакво безобидно средство от природата, възползвайте се, но никога не забравяйте, че на първо място е лечението, последвано от другите важни етапи до достигане на пълна ремисия.