• Йордан Матев – Данката ме насърчи да стана актьор и до днес съм му признателен, но съм играл ролите на доктор с удоволствие • Ружа Делчева беше страстен рибар, а не вкусваше от рибата, признава доайенът с половинвековна театрална дейност
<em>Васил Червенков е роден през 1936 г. в Пловдив. Актьор и театрален деец. Завършва актьорско майсторство при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&rdquo;. Работил е в театрите в Благоевград, Пловдив и Стара Загора. Бил е директор на театъра в Кюстендил и Габрово, както и зам.-директор на Пернишкия театър и &bdquo;Сълза и смях&rdquo;. Дъщеря му, Милена Червенкова, също е актриса, създател и директор на частния Арт театър.<br /> </em><hr /> <br /> <strong>Били сте студент по медицина, как се озовахте на сцената?<br /> </strong>- Да. Но още в началото, щом стигнахме до моргата и дисекцията на труповете, разбрах, че тази работа не е за мен. Напуснах. Не посмях да кажа на баща ми истината. Мълчах и чаках резултатите от приемния изпит в Театралното училище. Чак след като се уверих, че съм приет, информирах семейството ми. Голяма драма нямаше. Само ми бе напомнено, че решението е мое и трябва да си нося кръста.<br /> <br /> <strong>Скоро медицината напомня за себе си. Вие сте първият изпълнител на ролята на д-р Шомов в култовата пиеса на Драгомир Асенов &bdquo;Рози за д-р Шомов&rdquo;.<br /> </strong>- Изживяванията по създаването на този спектакъл са незабравими. След моята ранна раздяла с медицината сега ми се отдаваше възможност да играя лекар &ndash; мечтата на моите родители, която аз не осъществих. Не искам да прозвучи като страшна диагноза, но пиесата и днес би звучала актуално и би имала много публика.<br /> <br /> <strong>Йордан Матев ви е бил близък, разкажете за вашето приятелство...<br /> </strong>- Да. Той ми даде кураж да кандидатствам в Театралното училище. Даде ми първите ценни съвети и ме подготви за представянето на изпитите. В началото му казвах бате Данчо. Много по-късно започнах да го наричам Данката, както колегите му от Народния театър. Данката беше личност &ndash; горд, прям, открит, честен. Имаше богат и хубав глас. Беше великолепен рецитатор. Във всяка роля, дори и епизодична, той правеше впечатление, защото имаше талант, присъствие и сценичен чар. Бързо го откри и киното за екрана. Неговият Борис Морев в &ldquo;Тютюн&rdquo; и следователят Николов в &bdquo;Прокурорът&rdquo; остават сред най-големите актьорски постижения на родното кино. Не искам да коментирам как и защо смени бирата и виното с големи количества твърд алкохол. Факт е голямата загуба за артистичното съсловие и за почитателите на неговия талант. Отиде си, преди да е навършил 40 години.<br /> <br /> <strong>А как почна приятелството ви с Ружа Делчева и семейството й?<br /> </strong>- За таланта й, за кулинарните й забежки и за сериозното й семейство се знае много. Затова сега искам да споделя как Ружа, съпругът й, д-р Александър Тихов, и аз ходехме за риба. Тя беше страстен рибар, майстор и в това отношение. Тръгвахме винаги много рано, преди да се разсъмне. Край язовир или река посрещахме изгрева. Ружа не знаеше умора. С въдица в ръка въртеше макарата и почти винаги имаше първа успешен улов. Заставахме на 30-40 метра един от друг и не говорехме, за да не плашим рибата, а при успех махахме с ръка и доволна усмивка. Не помня Ружа да е яла от пържената риба, не обичаше риба&hellip;<br /> <br /> <strong>Тези дни почитателите на театъра се срещнаха с вашата книга &bdquo;Театър и живот&rdquo;. Какво наложи нейното появяване?<br /> </strong>- Първото, което искам да кажа, е, че нищо в тази книга не е измислено. Всичко е видяно, почувствано, преживяно от мен, моето семейство и моите колеги на т.нар. провинциални сцени.<br /> <br /> <strong>Дъщеря ви, Милена Червенкова, е създател и директор на Арт театър, който навърши 20 години, какво мислите за това й начинание? <br /> </strong>- Колкото и да е невероятно, Арт театърът оцеля въпреки всички трудности. Има зад гърба си повече от 30 постановки и 1500 представления. Има вече име, своя публика и много приятели. Дъщеря ми Милена е добра актриса и способен мениджър, но в същото време &ndash; и сериозен боец. Тя знае, че трябва да се работи, да се действа, да се върви напред и нагоре. Да се живее! За нас двамата това е да правим театър!<br /> <br /> <strong>Каква е вашата лична равносметка днес?<br /> </strong>- По време на половинвековната ми театрална дейност времето измина неусетно. Бях щастлив, че се посветих на театъра и му служих винаги честно и всеотдайно. Не съжалявам и не се обвинявам за нищо. Ако можех да започна отново и отначало, без миг колебание ще се посветя пак на театъра и ще му служа предано, без да се пестя.<br /> <br /> <br /> <strong>Станислава ГАВРИЛОВА<br /> </strong><br /> <br />