ЧОВЕК ЛЕГЕНДА
В българските държавни болници лекарите практикуват частно без всякакъв контрол, твърди най-известният български мениджър

Лъчезар ТАНЕВ е роден на 1 октомври 1963 г. в Плевен. Халф и нападател. Играе в “Спартак” Плевен от 1979 до 1983 г., ЦСКА от 1983 до 1989 г. и през 1991-1992 г., “Шавеш”, “Сабадел”, “Локомотив” София през 1992-1993 г. Шампион през 1987, 1989 и 1992 г., носител на купата през 1987, 1988 и 1989 г. Полуфиналист за Купата на купите през 1989 г. Има над 200 мача и 70 гола в “А” група. С 25 мача и 5 гола в националния отбор, с който участва на световното първенство в Мексико през 1986 г. (осминафинал). След края на футболната си кариера основава мениджърската агенция “Танев” и е първият лицензиран мениджър в България.

- Тежка контузия ви извади от строя за около година. Какво точно се случи?
- Имах скъсана предна кръстна връзка на дясното коляно. Преди години такава травма се смяташе за много тежка. Операциите бяха доста по-сложни, отколкото съвременните. Днес такива интервенции се извършват чрез артроскоп. Получих контузията през септември 1987 година. Като футболист бях в ръцете на местните медицински екипи. Не искам да се връщам назад и да упреквам някого. Но българските медици загубиха около три или четири месеца само за да ми изяснят диагнозата. Контузията стана през септември, а операцията - през януари следващата година. През този период продължавах да тренирам. Но никой у нас не беше сигурен, че предната кръстна връзка всъщност е скъсана.
- Какво стана на терена?
- Излязох сам срещу вратаря на “Локомотив” София. Топката беше дълга. Вратарят легна на земята и я хвана. В момента, в който аз го прескачах, за да го предпазя, погледнах надолу. Видях, че той изпусна топката. Стъпих на земята и имах желание да тръгна към изпуснатата топка. Направих ротационно движение. Коляното ми не издържа. Мога да ви кажа и нещо като статистика. От началото на първенството в Испания до днешна дата има 16 скъсани коленни предни връзки. Това означава на 10 дни по една такава травма.
- Какви са причините?
- Прекалено много мачове и тренировки, физическа и ментална умора, лоши терени, новите типове обувки с продълговати бутони. Чрез тези бутони цялата ротация отива право в коляното.
- Във вашия случай каква беше причината за травмата?
- Имах прекалено много мачове. Когато главата не е свежа, реагираш по неадекватен начин.
- Сложна ли бе интервенцията?
- Неслучайно хирурзите казват, че половината операция е тяхна, а другата половина - на играча. Много е важно дали ще попаднеш в добри ръце - на оператори, на физиотерапевти. Важно е също да си достатъчно сериозен. Болките в началото са твърде неприятни. Налага се да ги превъзмогнеш.
- Къде ви оперираха?
- В Германия при д-р Аренд в клиниката на “Динамо” Берлин. Само д-р Аренд знаеше, че съм играч на ЦСКА. Тогава там пращаха само състезатели от “Левски” по линия на МВР. Това го казвам за първи път в живота си. Имах информация за този лекар. Той беше оперирал Живко Вангелов и Стефка Костадинова. Отзивите за него бяха отлични. Радвам се, че колегите от “Левски” проявиха разбиране и съдействаха, когато разбраха, че става дума за моето здраве. Тогава бях капитан на ЦСКА - техен “враг”, образно казано. Но в случая срещнах само толерантност и уважение. Днес такива неща в живота ни липсват.
- Други травми?
- Имам счупване на петата метатарзална кост на ходилото, много хронични конзузии на десния глезен. Нямам флексибилност (подвижност) на този глезен, коляното ми е ошипено, скърца и пука.
- В какво състояние е глезенът ви днес?
- Слава Богу, мога да спортувам, но не съм в състояние да играя футбол. Тежко ми е, получавам болки в ставите. Но се занимавам с тенис, с фитнес, ходя, тичам, плувам. Стремя се да се поддържам.
- На кои лекари сте благодарен?
- На д-р Димитър Гевренов, на д-р Павел Филипов, на д-р Михаил Илиев. Имах удоволствието да общувам с добри лекари, които освен това бяха и добри психолози.
- Каква е оценката ви за нашите спортни травматолози?
- Във футбола е много важно лекарят да е наясно с душевността на играча. Като професионалисти лекарите, с които съм общувал, са на много високо ниво.
- Играхте и в Португалия, а живеете в Испания. Можете ли да сравните равнището на здравеопазването в Испания и в България?
- В Испания здравеопазването е доста по-добре организирано. Всеки знае къде трябва да отиде, има задължителните застраховки. Аз и моето семейство имаме и частни застраховки. Клиниките, които посещаваме, са на изключително високо ниво. Но мисля, че българските лекари превъзхождат чуждестранните - с операторските си умения, например.
- Вие сте здравноосигурен в Испания. А в България?
- Да. Но у нас не “консумирам” осигуровките си.
- Имате ли мнение за нашите държавни болници?
- Разбира се, че имам. Държавните ни болници се превърнаха в място за упражняване на частна практика. Когато се наложи да отида в държавна болница, си плащам, все едно се лекувам частно. Редица добри специалисти използват държавното имущество - техника и апаратура - в болниците за собствена сметка.
- Къде са по-високи цените на лекарствата - в България или в Испания?
- В Испания.
- Има ли болница у нас, която да е на европейско ниво?
- Да. Болница “Св. Екатерина” на проф. Александър Чирков.
- Спазвате ли диета?
- Да. Сутрин ям само плодове, пия чай, предпочитам да хапна една салатка от зеленчуци и нищо повече. Денят ми е изпълнен с напрежение и със стрес. Зная, че не е здравословно, но вечер се отпускам и вечерям обилно. Не мога да променя начина си на живот. Старая се поне през деня да поддържам някакъв баланс.
- Кой е най-приятният ви спомен като играч на ЦСКА и като национален състезател?
- Най-приятните моменти са, когато печелиш купи и първенства. За мен бе щастие и удоволствие да играя в ЦСКА - един от двата най-изявени отбора на България. Положителните емоции винаги са били повече, отколкото отрицателните. С националния отбор - въпреки тежките контузии - успях да направя няколко силни мача. Особено ясно в паметта ми се е запечатал един важен мач с Белгия, в който победихме с 2:0 (1987 г.). Първия гол вкара Наско Сираков, втория - аз. Трибуните бяха пълни, емоциите - изключителни.
- Защо не се насочихте към треньорската професия в края на кариерата си?
- Защото вече имах контакти с един доста известен в световен мащаб мениджър - Хосе Мария Мингея, който ме трансферира от Португалия в Испания. Той имаше страничен бизнес в България. Подхвърли ми идеята да се заема с професията на мениджър. Стана ми интересно. Още повече - точно в този момент ФИФА пое контрол върху този вид дейност.
- Здрав човек ли е българинът?
- Като даденост от вековете има здрав организъм. Но през последните 15 години го съсипва. По улиците срещам само уморени и подпухнали физиономии. Българите пият и пушат прекалено много, не водят здравословен начин на живот, не спортуват. Дори тези, които са добре във финансово отношение, не го правят. Манталитетът у нас се е променил. Когато ходя по заведения, виждам, че у нас вече знаят, че е добре да се яде риба, да се употребява зехтин, да се избягват пържените храни. Мисля, че стресът води хората до неправилния начин на живот и до неправилното хранене. Като визия българинът не е здрав.
- Какво е вашето пожелание за читателите на вестник “Доктор”?
- Със сигурност са нарушили хранителния режим по време на празниците. Нека следват моето напътствие - повече плодове и зеленчуци през януари. Пожелавам им много здраве. И да спортуват!

Едно интервю на
Здравка ИВАНОВА