Шри Шри Рави Шанкар: Всичко, към което се стремим, е любов!

<em>Шри Шри Рави Шанкар&nbsp;дойде за втори път в България, която нарича страната на розите. Шри Шри Рави Шанкар е роден през 1956 г. в Южна Индия. На 17 години завършва образованието си по съвременни и ведически науки в колежа &quot;Сейнт Джозеф&quot; към Бангалорския университет. <br /> <br /> През 1981 г. Шри Шри Рави Шанкар основава фондацията &bdquo;Изкуството да живееш&rdquo;, която се превръща в една от най-големите неправителствени доброволчески организации в света. <br /> <br /> През 1982 г. въвежда и разпространява Сударшан Крия, йога-техника, която освобождава стреса и токсините на физическо, умствено и емоционално ниво и допринася за по-добро здраве. През 1997 г. основава Международна асоциация за човешки ценности, чиито инициативи включват разрешаване на конфликти, оказване на материална и посттравматична помощ при бедствени положения и военни конфликти, програми за реабилитиране на затворници и др. Всяка година Негова святост Шри Шри Рави Шанкар пътува в над 35 страни по покана на различни институции, като събрания на Организацията на обединените нации, Върховния съвет за световен мир, Световния икономически форум, Европейския парламент, и на редица държавни глави и парламенти. Подготвихме за вас извадки от негови обръщения и книги, касаещи всеки от нас. <br /> </em><br /> Каква е целта на живота? Какъв е крайният продукт, който искаме да видим в живота си? Какво искаме? Някои казват, че целта на живота е да не се връщаш отново на тази планета. Други казват, че любовта е целта в живота. Защо хората биха казали, че не искат да се връщат? Защото смятат, че тук няма любов или когато има любов, тя е много болезнена. <br /> <br /> Когато хората ги боли или имат неприятности, не искат да се връщат. Ако това място беше толкова прекрасно и пълно с любов и божественост, тогава желанието да не се връщаш би отпаднало от само себе си. Когато видим целта на живота от всички страни, от всеки ъгъл, тогава крайният продукт, който искаме в живота, е любов, която не отмира, любов, която не причинява болка, любов, която расте и остава завинаги. Да предположим, че можеш да пожънеш всички успехи на света, дори да станеш най-богатият човек или най-известният човек, но в живота ти да няма любов. Тогава животът не би бил успех. Животът ще изглежда безплоден. От всеки ъгъл достигаме до същата точка, че всичко, към което се стремим в живота, е любов, божествена любов, любов, която е съвършена. Целта в живота е да разцъфнем в тази съвършена любов. <br /> <br /> Сега въпросът всъщност е как да стигнем дотам, как да получим това, как да открием кое е препятствието за това в живота ни. Трябва да разберем, че това, което наистина ни възпрепятства по пътя към тази невинна любов, е егото. Какво е егото? Егото е като сън. Сънят съществува, докато не спре да съществува. Не можеш да наречеш съня реален, но не можеш да го наречеш и нереален, защото имаш преживяването. Егото е просто да бъдеш неестествен. Ако егото е толкова неестествено, защо всяко човешко същество има его? Причината да имаме его е, че то е необходимо по някакъв начин за израстването ни в живота. <br /> <br /> Семето има обвивка или черупка около себе си и когато го напоиш с вода, то покълва и тогава покритието пада. По същия начин егото е необходима неестественост, която се развива в теб, когато си на две или три години. Преди това си в състояние на пълна, невинна, блажена любов. После се появява егото като обвивка. Това, което прави знанието, е да премахне тази обвивка от теб и да те направи отново като дете, естествен, непринуден и невинен. Когато си естествен, непринуден и невинен, няма его. <br /> <br /> Егото не е материя, но не е и не-материя като тъмнината. Тъмнината е просто липса на светлина. Няма такова нещо, което се нарича его и да има материя. Може да се каже, че е просто липса на зрелост или липса на чисто знание. Как може да бъде преодоляно егото? Чрез самонаблюдение, чрез разбиране на себе си по-добре и чрез навлизане дълбоко в себе си в медитация.<br /> <br /> <em><strong>БЕЗПОКОЙСТВОТО<br /> <br /> </strong></em>В днешно време много хора се безпокоят за това как да се справят с безпокойството. Ето няколко начина, с които можеш да се справиш с безпокойството. <p>&nbsp;Пей, танцувай и празнувай. Самото намерение да празнуваш ще те пренесе в по-хармонично състояние. Помисли какво можеш да направиш за другите, вместо да мислиш за себе си. Зареди се с енергия чрез служба.</p>  Имай отношение на жертвеност.<br />  Напомняй си, че си се отдал на по-велика цел.<br />  Практикувай йога, дихателни упражнения и медитация.<br />  Осъзнай преходността на света.<br />  Имай вяра и се предай на Божественото. Знай, че има върховна сила, която те обича и е зад теб, и те приема напълно. Чувството за сигурност идва с това чувство на принадлежност.<br />  Бъди смел и призови лъва в себе си.<br />  Бъди непредсказуем за известно време. Безпокойството винаги е свързано с някакво очаквано действие, затова направи нещо напълно неуместно и непредсказуемо. Бъди готов за най-лошото.<br />  Това ще те направи стабилен в ума.<br />  Спомни си подобна ситуация в миналото, когато си успял да преодолееш безпокойството си.<br /> <em><strong><br /> ЖЕЛАНИЯТА<br /> <br /> </strong></em>Желанията убиват радостта, а всъщност целта на всички желания е радост. Винаги, когато щастието изчезне от живота ти, погледни дълбоко в себе си и ще видиш, че това е заради желанията. И все пак всичко, което желаем, е щастие. Не се е родило създание, което да желае нещастие; никога не се е случвало преди и никога не ще се случи в бъдещето. Когато твоят малък ум се умори да тича насам-натам и да се скита, той достига до заключението: &ldquo;Желанията ми убиха моето щастие.&rdquo;<br /> <strong><br /> Не взимай живота прекалено насериозно, защото няма да се измъкнеш жив от него!<br /> </strong><br /> Хуморът е буферът, който те спасява от унижението. Ако имаш добро чувство за хумор, никога не можеш да бъдеш унижен, а ако откажеш да бъдеш унижен, ставаш непобедим. Хуморът събира хората, докато унижението ги разделя. В общество, разкъсано от унижение и обиди, хуморът е глътка свеж въздух. Доброто чувство за хумор те освобождава от страха и безпокойството.<br /> <br /> Хуморът трябва да е съчетан с внимание и загриженост. Само хумор &ndash; без внимание и загриженост или подходящо действие, може да раздразни тези, които идват при теб със сериозни проблеми.<br /> <br /> Хуморът може да поддържа духа високо, но ако се прекали с него, оставя лоша следа. Хумор с мъдрост създава празнична атмосфера, но хуморът без мъдрост е плитък. Хумор без чувствителност е сатира и се връща обратно при теб с повече проблеми. Мъдрите използват хумора, за да внесат мъдрост и да ободрят всяка ситуация. Интелигентните използват хумора като щит срещу унижението. Жестоките използват хумора като меч, за да обиждат другите. <br /> <br /> Безотговорните използват хумора, за да избягат от отговорност. Глупакът приема хумора прекалено сериозно! Хуморът е спонтанен; да положиш усилие да бъдеш хумористичен е безсмислено.<br /> <br /> <strong>Как се култивира чувство за хумор?<br /> </strong><br /> Хуморът не е просто думи - той е лекотата на твоето Същество. Можеш да култивираш чувство за хумор по много начини:<br /> <br />  Да бъдеш сърдечен и весел донася истинско чувство за хумор, за разлика от четенето и повтарянето на вицове.<br />  Не взимай живота прекалено насериозно, защото няма да се измъкнеш жив от него!<br />  Имай чувство на принадлежност с всички, включително и с тези, които не са дружелюбни.<br />  Практикувай йога и медитация.<br />  Имай непоклатима вяра в Божественото и в законите на кармата.<br />  Бъди в компанията на онези, които живеят в знанието и които имат чувство за хумор.<br />  Бъди готов да бъдеш клоун.