Иван Яхнаджиев на 64: Където пипаш с четка, не бива да пипаш по друг начин

Често го наричат ексцентрик. Щурите му идеи не харесват на всеки. Защото Иван Яхнаджиев е ярък и неординерен художник. Невъзможно му е да влезе в рамките на общоприетото. Досущ като картините, които рисува. <br /> <br /> <em>Едни са луди по пъстроцветните му платна, отнасят ги със себе си през граници и океани, други не са в състояние да поемат толкова голяма доза абстрактност. По-лесно им е да се съгласят с принципа онова, което не разбирам, просто не съществува. А неговият начин на мислене и на живот е такъв. Затворете го в стая с бели стени, той ще нарисува най-ярката и пъстроцветна картина. Защото багрите са вътре в него. Мистиката на изкуството е в душата му. <br /> </em><hr /> <br /> <strong>Иване, за художниците често казват, че спят с моделите си. Така ли е наистина?<br /> </strong>- При мен това не става. В началото, когато не си още толкова художник, се опитваш да направиш контакт с моделите. Та нали 6 часа на ден в Академията ти рисуваш гол модел и общуваш с него. Когато си на 22-23 години, е доста силно преживяване. Може би то ми даде възможност да свикна с голотата. И неслучайно приех бодиарта доста хладно, макар че пръв започнах да го правя в България. Когато рисувам жена, я разглобявам. Това разглобяване на тялото е с надеждата да влезеш по-навътре. Ставам като хирург, искам да вляза под кожата. <br /> <br /> <strong>И нямаш никакви интимни помисли по време на рисуването върху голото женско тяло?<br /> </strong>- Категоричен съм, че там където пипаш с четката, не бива да се пипа по друг начин. Някои жени са с много гореща кръв и когато ги рисувам, вероятно се получава някаква химия. Затова върху едни модели боята съхне бързо, а върху други по-бавно. Има жени, които ме подтикват към това да употребявам едни или други цветове, когато рисувам върху техните тела. С това е интересен бодиартът и никога няма да престане да ме учудва и привлича. Голата плът сама иска цвета, въпросът е ти да го усетиш, да го почувстваш. И затова се уморявам, като правя бодиарт, защото имам чувството, че това тяло иска от мене нещо - да направиш така, да сложиш такъв цвят... Това малко уморява, въпреки че жената през цялото време е безмълвна.<br /> <br /> <strong>Помниш ли кога за пръв път усети трепет към жена?<br /> </strong>- Бях влюбен в съученички. Интересното е, че моята фантазия в областта на това, доколко далеч може да се стигне в едно ученическо интимно отношение, винаги е надскачала представите на момичетата, с които съм общувал. Аз бях много напред, но уви, само в мислите си. А на практика не съм могъл да реализирам фантазиите си. Например представях си, че с това момиче мога да се целувам, а на него не му минаваше през акъла такава мисъл. <br /> <br /> <strong>И кога в крайна сметка позна жената интимно за пръв път?<br /> </strong>- Доста късно. Отделих много години за изучаването и съзерцаването на жената, отколкото за практическите си взаимоотношения с нея. Това ми даваше едно удовлетворение. А реализацията дойде по-късно - може би някъде на 18 години, бях все още ученик. Всички тези мои фантазии ми бяха достатъчни. Първата ми жена беше по-голяма от мен, кандидат-студентка. Практически може би тя е била по-напред, но теоретически аз не се давах. <em>(Смее се.)<br /> </em><br /> <strong>Има ли жена, която е оставила най-добри спомени у теб?<br /> </strong>- Това, което е останало добро, е било много кратко и не пазя спомени. Но аз си знам характера, при мене точно миговете са онези, които остават. Сещам се например за една галеристка, с която си говорих в Италия. Имах чувството, че почти свободно разговарям с нея, макар да не разбирам перфектно езика. Тя беше млада. Успях да я убедя, че колкото и хубава храна да ми предлагат, аз вече не мога да ям много. В това беше диалогът. Но като казвах това, подсъзнателно имах предвид други неща, включително и в интимен план. Колкото и много да ти се предлага, идва време, когато не можеш да го поемеш. А и някак си не го търсиш. Мисля, че на мен времето за влюбване ми е минало.<br /> <br /> <strong>Виждала съм те на снимки с азиатки? Коя за теб е екзотичната жена?<br /> </strong>- Японките са много деликатни, чувствителни, крехки като порцелана, който са измислили, и елегантни като рисунките на техните художници. Неслучайно са чужди за европееца. Случвало ми се е да бъда с японка и бих казал, че съм очарован от финеса, с който правят секс. На мен ми харесва икебаната в секса. Невинаги голата жена е екзотична. Тя може да е екзотична със своите приказки или със своята походка. <br /> <br /> <strong>Какво научи от теб синът ти Александър за отношението към жената?<br /> </strong>- Мислех, че ще мога да говоря със сина си за секс, да го науча на онова, което аз съм открил. И говоря, но е много трудно, защото аз умишлено го пазя от това, че сексът не е всичко. За мен сексът не е най-хубавото нещо на света. Но не можеш на един младеж да кажеш такова нещо. Първо, той няма да ти повярва, пък и не е редно на тази възраст да го убеждаваш в това. Как да му обясня, че ако отида да си направя масаж на тялото или изпия чаша кафе на хубаво място с подходящи хора, за мен е по-вълнуващо от този половин час в леглото?<br /> <br /> <strong>Кое е твоето време - денят или нощта?<br /> </strong>- През деня са ми се случили достатъчно лоши неща, много не съм успял да направя, чул съм лоши думи, аз съм казал лоши думи... И затова обичам да започна да рисувам привечер. Нощта си е моя. Тя е за магия, тя е друга история. <br /> <br /> <strong>А как преодоляваш разочарованията?<br /> </strong>- Отдавна вече не обръщам внимание на разочарованията, гледам да ги отминавам, като че ли нямам време за тях. Може би защото някога имах толкова много разочарования и така силно съм страдал. Лошото е, че на младини не можех да се спасявам. Играех бокс, правех някакви мъчителни неща, но въпреки това не успявах да се излекувам. Сега вече мога да кажа, че имам лек и той е тази мистика в рисуването, за която ти говорех. <br /> <br /> <strong>Преди време рисува върху яйца и жива кокошка за един Великден, приготви торта върху главата на мим и какво още?<br /> </strong>- Със сина ми направихме двуметрова женска фигура от разноцветни спагети в италианския град Перуджа, където той бе студент. <br /> <br /> <strong>Имаш един повтарящ се сън, ще го разкажеш ли на читателите ни?<br /> </strong>- Не мога да си обясня защо е така, но често сънувам, че си строя къща от вкуснотии като онази от приказката за Хензел и Гретел. Вече съм на 64 години, но не бих искал някога да остана без къшей хляб. Никъде не е казано, че художникът трябва да бъде богат. По цяла нощ да пие и да яде, да има несметни възможности, да живее в &quot;прогимназии&quot;. Може би трябва да се върнем към онзи художник с овехтяла шапка, износени панталони и изтъркани подметки. Макар и да не искаме, ние сме нещо такова. Не можеш да сравняваш майстора на четката и перото с бизнесмена. Всички големи художници в историята са били такива. Богат е мениджърът, човекът, който продава картините. Щастлив съм, откакто разбрах това.<br /> <br /> <br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Признание<br /> </strong></span><span style="font-size: small"><strong>Правил съм любов навсякъде, но сексът е до време<br /> <hr /> </strong></span>Чувал съм, че тибетците нарочно си слагат възбрана да правят секс, за да живеят по-дълго и пълноценно. Не знам дали е така, но ако е вярно, бих казал за себе си - Ура! Сигурно ще живея дълго... Правил съм любов в самолет, във влак, в рейс, за коли да не говорим. Най-хубавото е, че има край в секса. Защото се изразходваш. Това е енергия - не само физическа, но и духовна, която се изчерпва. И този момент е много добър за мене, защото след това мога вече да работя и да осмисля всичко. Напрежението е вредно нещо при артиста, при човека, който иска да прави изкуство. И аз разбирам защо актьорите често прибягват до необходимостта от жена в леглото. Мисля, че това освобождаване на енергията е страшно необходимо за тях. С напрежение изкуство не може да се прави.<br /> <br /> <br /> <strong>Милена МИТКОВА<br /> </strong><br />