СТРОГО СЕКРЕТНО
• На два пъти правили опити да ликвидират патриарх Кирил чрез хора от най-близкото му обкръжение
• Бившият шпионин Пенчо Спасов, който бяга на Запад, издъхва в болницата в Аугсбург, без лекарите да определят диагнозата

Преди писателят-емигрант Георги Марков да бъде ликвидиран с отровна сачма през 1978 г. в Лондон, ДС е упоила и отвлякла 6 години по-рано митрополит Андрей Велички, глава на Българската православна църква в изгнание.

Духовникът е една от най-противоречивите и интригуващи личности в българската история изобщо. През 1937 г. той заминава за Ню Йорк като личен пратеник на цар Борис Трети. По време на Втората световна война изпълнява отговорни и деликатни международни мисии – посредничи между Хитлер и Сталин по линията на Червения кръст, среща се с най-известните политически и обществени лидери на своето време… Освен това събира уникален архив, в който се крият тайните досиета на суперполицая Никола Гешев, както и ценни книжа, свързани с руската бяла емиграция – включително много антики, златни и сребърни предмети, икони и доверителни бумаги за прехвърлени на негово име имоти, върху които българските и съветските комунисти са искали да сложат ръка. Естествено, фигура от такъв ранг не е могла да остане дълго време извън полезрението на ДС и КГБ. В края на 60-те години Андрей Велички е имал поверителна среща в Кремъл с Леонид Брежнев и тогавашния шеф на съветските тайни служби Юрий Андропов. От българска страна към него също се проявява интерес на най-високо равнище – емисари на Людмила Живкова редовно го навестяват в резиденцията му в Ню Йорк, а пък ДС внедрила в най-близкото му обкръжение свои подставени лица. Освен че притежава документи, изобличаващи Тодор Живков и други видни фигури от висшия ешелон на властта като агенти на Гешев, дядо Андрей венчава през 1962 г. в Швейцария българския цар в изгнание Симеон и неговата богата избраница Маргарита Наварска. Кумуват им великият руски княз Дмитрий Романов и сестрата на Симеон Мария Луиза. Шаферка пък е правнучката на известния от българската история капитан Георги Мамарчев (вуйчо на Георги Раковски) Жана Мамарчева. Тя пък, от своя страна, е съпруга на върховния шеф (капо ди тути капи) на италианската мафия Антонио Алфано.
Обръчът около владиката започва да се затяга още в средата на 60-те. Тогава Велички има среща тет-а-тет със своя колега – българския патриарх Кирил. Тя е осъществена в ателието на световноизвестния скулптор Асен Пейков, който живее и твори в Италия и е автор на грандиозната статуя на Леонардо да Винчи на римското летище, носещо името на гения. В разговора, твърди биографът на нюйоркския митрополит Петър Япов, дядо Кирил споделил, че и той, и неговият събеседник са набелязани за ликвидиране.
“Пречим и на българската, и на съветската Държавна сигурност. При мен работата е по-проста. Преча само на българската ДС. При вас е друго – и на двете пречите. Особено на КГБ! И тъй като и двамата сме избрани пожизнено, за да се освободят от нас, ще трябва да ни съкратят земния живот. И ще успеят!”
След това главата на БПЦ доверил на дядо Андрей, че вече е имало опит да бъде отровен. ДС възложила “мократа поръчка” на неговия близък Димитър Ризов-Возир – иконописец , историк и фотограф, който помагал на Кирил в разчитането на разни архивни материали. Един ден Возир дотърчал в покоите на патриарха, блед като платно, и му признал, че от ДС го карали да го отрови. Щели да му обяснят как.
“Поръчах му да вземе отровата и да ми я донесе – все едно се е опитал да ме отрови. И наскоро след това той най-неочаквано се спомина и тези от ДС ми изпратиха втори отровител.
Пак приятел – Чапрашиков, роднина на банкера Крум Чапрашиков, а оттам и на войводата Яне Сандански. И по тази линия и на писателя Димитър Димов. Той дохождаше често при мен да ми носи кафе, чай, мед – ей-така, като дар. Призна ми, и то още същия ден, когато му го заръчали. Третия път няма да бъде мой познат или приятел и сигурно ще успеят…”, изповядал се пред колегата си патриарх Кирил. Няколко години по-късно той издъхва в София. А точно след 12 месеца в Правителствена болница намира смъртта си и самият Андрей Велички.
Според запознати с делата на покойния владика дядо Андрей вероятно е бил тровен с психотропни вещества, увредили бавно, но затова пък необратимо черния дроб и бъбреците. Де факто митрополитът не пристига по собствена воля в родината, а най-вероятно е упоен и отвлечен от хора на ДС. Веднага след пристигането си в София е настанен в Правителствена болница “за лечение” въпреки че преди това не е имал сериозни проблеми със здравето. Когато негови роднини искат свиждане, им отговарят, че той е много зле и не може да ги приеме. Все пак негова близка успяла да пробие обсадата и с ужас видяла пред себе си един съсипан старец, който приличал на мъртвец. На всичкото отгоре главата на Велички била превързана – уж му прилошало и паднал в тоалетната. Няколко дни след това митрополитът издъхва “от злокачествен тумор на левия бъбрек”. Това е официалната версия. Всички, които са го познавали отблизо, обаче са наясно, че в кончината на владиката имат пръст майсторите на отровите от българските тайни служби. След смъртта на Андрей Велички изчезва и целият му архив, както и ценностите, които е притежавал. Неговата племенница Божана, дръзнала да издирва завещанието на прочутия си вуйчо, загива при инсценирана катастрофа в София, а съпругът й е предупреден в ДС, че ако му е мил животът, да “спре да рови” около имането на дядо Андрей.
В най-новата българска история има и други примери за отстраняване на неудобни нашенци с медикаментозни вещества, с психотропи или с отрови, които не оставят следи. Бивши bg-развeдки доверяват под сурдинка, че в системата на тайните служби е имало специален научноизследователски институт по отровите – т.нар Зелена стая, където са се разработвали различни токсични вещества. С тях са били правени експерименти върху инакомислещи, политически затворници и осъдени на смърт хора.
Бившият политзатворник и дисидент – правистът Янко Янков, който от няколко години живее в Лондон, даже праща писмо до ексглавния прокурор на България Никола Филчев с искане да му бъде оказан достъп до съхраняваната в прокуратурата информация по тази опасна и строго вардена тема.
Янко Янков твърди, че с решение на политбюро на ЦК на БКП в системата на Държавна сигурност и преди всичко в структурата на Пето управление на ДС е имало няколко специални научноизследователски и други оперативно-изпълнителски звена, занимаващи се с противозаконни фармацевтично-медицински изследвания и експерименти. В писмото си юристът сочи работещите в София “Лаборатория №11”, “Лаборатория №13” и “Биоелектроника”, както и разгърнатата в Разград в Завода за антибиотици специална лаборатория. Ръководители на научните проекти в тези звена са били подполковник д-р Стефан Найденов и подполковник д-р Хари Жабилов, а ръководител на административните дейности – генерал Иван Горинов, съпруг на несменяемата лична секретарка на Тато Ангелина Горинова. Въпросните звена, твърди Янков, са извършвали експерименталните и наказателно-медицински операции срещу политическите затворници Илия Минев, Георги Константинов, Стефан Вълков, Васил Узунов и Васил Златаров.
По-нататък в писмото си до Филчев Янко Янков споменава, че подобни превантивни наказателно-медицински и фармацевтични операции са били извършени и срещу полковника от българското военно разузнаване Александър Александров, бивш шпионин в Аржентина, Ливан и Турция, дръзнал да наруши кодекса на ДС-КГБ. В средата на 70-те Александров е приет по спешност във Военна болница, където откриват, че има рак на белия дроб. Следва интервенция за премахването на единия бял дроб. След “животоспасяващата” операция пациентът се чувства страшно зле - 45-годишният тогава мъж в разцвета на силите си смята, че е на смъртно легло. Настоява да замине на лечение в чужбина. Отказват му многократно. Най-накрая съпругата му Марта Сузана Чавес, аржентинка по паспорт, успява да издейства чрез посолството на своята страна болният й мъж да замине в Париж, тъй като българските лекари не са в състояние да му помогнат. Каква била изненадата на цялото семейство, когато се оказало, че полковникът изобщо не е бил болен от рак, а само от бронхопневмония.
“Изобщо не се е налагало да ви отстраняват белия дроб!”, категорични били френските “бели престилки”. Така или иначе, престъплението е извършено и само благодарение на компетентната помощ на парижките доктори Александър Александров се връща от оня свят.
В изложението си до бившия обвинител №1 дисидентът-юрист споменава още, че срещу прокурора от Главна прокуратура Петър Дончев и прокурорите от Софийска градска прокуратура Любомир Цанков и Иван Благоев също са били проведени “наказателни медицинско-фармацевтични операции”, завършили със смърт. Явно в този случай става въпрос за замитане на следи, тъй като преди 10 ноември жертвите са разрешавали на въпросните лаборатории да извършват престъпни медицински експерименти в системата на българските затвори.
Не по-малко загадъчна е и смъртта на бившия български шпионин Пенчо Спасов, който след бягството си на Запад през зимата на 1992 г. се разприказвал за тайните на ДС. Само 2 месеца по-късно “предателят” умира в болницата в Аугсбург, без лекарите да успеят да поставят диагноза. Бившият агент на Интелиджънт сървис у нас Г.Л. твърди, че Спасов е бил посетен в болницата от тайнствен мъж с бяла престилка, който му казал, че му остават само още пет дни живот.

Асен ТОПАЛОВ