18 април, 11:49

Кога и защо се подуват лимфните възли

При всички видове болести те реагират по един и същ начин
прочитания: 30087 | коментари: 0
Лимфните възли са нещо като естествени филтри на човешкия организъм. Те улавят и филтрират всяко чуждо за организма тяло и произвеждат антитела и бели кръвни клетки, с които да противодействат на “натрапника”. Независимо от какво сте заболели, лимфните възли реагират по един и същ начин. Ако се образуват отоци в лицево-челюстната област, значи имате зъбна инфекция. Така твърди стоматологът д-р Цветан Пешев.


“В човешката уста има безброй много микроорганизми и по тази причина лимфните възли в тази зона са постоянно леко подути, но въобще не е нормално да са болезнени. Ако болят и са подути повече от нормално, това е сигурен признак, че нещо не е наред”.

Стоматологът казва също така, че подуването на лимфните възли не е заболяване само по себе си, а е симптом на някакво друго заболяване. Подуването без болка обаче понякога е по-опасно, защото е симптом за по-сериозен проблем.

“Подуването на лимфните възли в лицево-челюстната област най-често е причинено от зъбна инфекция - продължава д-р Пешев. - То може и да е единственият симптом за такава инфекция. Безразборното приемане на антибиотици в такива случаи е много вредно. Благодарение на антибиотиците отокът на лимфния възел наистина спада, но пък по този начин се маскира причината за неговото подуване. Антибиотикът не елиминира причината за подуването на лимфния възел, а само лекува симптома”, казва още д-р Пешев.

Първата стъпка при лечението е да се излекува първичната инфекция, в случая болният зъб.
“При остра, внезапна и бързоразвиваща се инфекция в лицево-челюстната област усещаме лимфните си възли подути, окръглени, болезнени, еластични и напрегнати. С развитието на инфекцията те губят контурите си, омекват и кожата над тях се зачервява. Възможно е и телесната температура да се повиши над 37 градуса.

При хронично и бавно развитие на инфекцията лимфните възли са слабо болезнени, често са сраснали с кожата и образуват към нея каналче, от което периодично изтича гной. Ако каналчето се затвори (например вследствие приемане на антибиотик, защото той потиска инфекцията, а като няма инфекция, няма и гной и каналчето се затваря), кожата хлътва и върху нея се образува белег - предупреждава накрая д-р Цветан Пешев. Лечението на лимфните възли е поетапно. Първата стъпка е да се излекува първичната инфекция (болният зъб) - прави се път за гнойта (ако се е образувала такава) и в краен случай (ако се налага) се прилагат и антибиотици”.

Внимание!
Лимфните възли се възпаляват и при общи заболявания като грип и други вирусни заболявания като херпес, шарка, СПИН и други. Увеличените, но неболезнени лимфни възли могат да са симптом за метастази, рак на кръвта или лимфата. Затова точната, бърза и сигурна диагноза понякога е от решаващо значение за начина и изхода на лечение на това на пръв поглед безобидно заболяване. Не трябва да се забравя, че при увеличени лимфни възли максимално бързо трябва да се търси причината за това. Ако такава не се открие до две седмици, лимфният възел се изважда под упойка и се дава на хистолог за диагностициране. Ранната диагноза и ранното лечение са почти винаги сигурни гаранции за оздравяване.


КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ЛИМФОСАРКОМА

И тук момченцата заболяват по-често от момиченцата. Първите прояви на заболяването зависят от първичното разположение на тумора. Лимфосаркомът може да се развие в коремната кухина, на лимфните възли в гръдния кош, лимфосарком на носоглътката и лимфосарком на периферните (т.е. шийните, под мишниците и слабинните) лимфни възли. По-рядко се засягат костите, меките тъкани, кожата и вътрешните органи. Но по принцип лимфосарком може да се развие във всеки орган или тъкан. Но този тумор все пак има някакви симптоми. Родителите трябва да обърнат внимание на следното: при някои деца се забелязват неясни болки в корема, промяна в апетита, диария и след нея запек. Но тези прояви не са така силни и често дори медиците ги отдават на други причини. Ако са засегнати лимфните тъкани в гръдния кош, се появяват признаци, характерни за вирусните и възпалителни заболявания - покачване на температурата, кашлица, неразположение. В по-късен етап се появяват задух, отекло лице, разширени подкожни вени на гърдите. Този тип лимфосарком протича много агресивно и изисква спешно специално лечение.

Колкото и да е странно, най-късно се диагностицира лимфосаркомът на носоглътката, защото се обърква с възпалителен процес. Родителите трябва да обърнат внимание на следното - изменение на гласа, гнусливост, секрети от носа без признаци на вирусни заболявания като грип например.
Лимфосаркомът на периферните лимфни възли (най-често засяга шийните) по своите прояви почти не се различава от лимфогрануломатозата. Но, както споменахме и преди, лимфосаркомът се развива много по-бурно, затова е важно навременното диагностициране.

При наличие на лимфосарком е много вредно да се прилагат топлинни процедури (особено физиотерапия), защото това ускорява растежа на тумора. Затова не предприемайте и не приемайте каквито и да са лечебни методи при увеличени лимфни възли, докато не се установи точната диагноза.


ПРИЗНАЦИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА ПОДСКАЖАТ ЗА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ

И ако лекуващият лекар не обърне внимание, вие сами можете да го насочите към евентуалната диагноза.

Най-често от лимфогрануломатоза заболяват деца на възраст от 4 до 6 и от 9 до 10 години, защото през тези периоди от детството в лимфната система на детето се случват най-сериозните физиологични изменения. Затова лимфните възли стават уязвими към въздействието на някакъв фактор, предизвикващ заболяването. Съществуват много теоретични предположения, но, както и при повечето злокачествени тумори при децата, причината за тяхното възникване е неизвестна.
Момченцата заболяват три пъти по-често от момиченцата.

За разлика от възпалителните заболявания на лимфните възли, увеличеният при лимфогрануломатозата възел (или възли) е съвършено

безболезнен при напипване

А кожата върху него въобще не е променена. Не се забелязва и повишена температура над самия възел.

На родителите се предлага пункция, ако лимфният възел на детето остава увеличен повече от месец, без да има налице някакви заболявания като ангина, кариес, фурункули и прочее. Пункцията се изпълнява амбулаторно, не е по-болезнена от обикновено боцкане с игла. Опитен лекар или ще заподозре диагнозата, или ще я отхвърли. Ако тя се потвърди, детето се изпраща на изследване в специализирано отделение за окончателно установяване на диагнозата и прилагане на необходимото лечение.


НАИСТИНА ЛИ ДЕЦАТА СА НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ?

При лимфогрануломатоза най-често първо се засягат шийните лимфни възли

Тъй като в детска възраст шийните лимфни възли се увеличават при много заболявания, това не предизвиква особена тревога нито у лекарите, още по-малко у родителите. Естествено, назначават се топлинни процедури и антибиотици.

Понякога след такава намеса възлите намаляват размерите си за известно време, което още повече усложнява ситуацията. Защото тук пак и родителите, и лекарите въобще не подозират, че е възможно да се развива злокачествен тумор. В повечето случаи без някакво специално лечение лимфните възли, макар и бавно, но пак увеличават размерите си, понякога дори се слепват един с друг. И тъй като в първите етапи от заболяването състоянието на детето е добро, дълго време то не получава необходимото лечение. А между другото заболяването прогресира, в процеса се въвличат и другите групи лимфни възли.

Възможно е да се присъединят т.нар. симптоми на интоксикацията: безпричинно покачване на температурата, повишено изпотяване (особено нощем), отслабване и по-рядко кожен сърбеж.
Добави в Facebook



0 коментара

Напиши коментар