С возилото превозва хартия и желязо до пункта, допълва си мизерната пенсия
<em>Тодор Тодоров е на 64 г. Роден в Костинброд, от години живее в столичния квартал &bdquo;Христо Ботев&rdquo;. Работил някога като шофьор на тежкотоварни коли, преди 5 години получил удар, но не разбрал за това. Изкарал го на крак. <br /> </em><br /> С времето обаче получава възпаление на левия крак вследствие на нарушено оросяване, влошаване на лявото ходило, което се оказало сериозно и се стигнало до ампутиране на крака до под коляното. От пет години Тодор е прикован на инвалидната количка, получил трета група със забележката: &bdquo;с право на работа&rdquo;. Как и къде да работи, не знае и до днес. Обикаля кофите за боклук и събира хартия и желязо за вторични суровини. Не може да претоварва количката, която е единствената му възможност да се придвижва. Ако я претовари с повече от 5 кг, тя се обръща. <br /> <br /> <strong>Взема 125 лв. пенсия, парите въобще не му стигат за лекарства и прехрана <br /> <br /> </strong>Има три дъщери и 6 внуци, но никой от тях не се грижи за него. В двора на малката си къща има градинка, която с много усилия, лазейки по земята, успява да прекопае, да насади и отгледа няколко корена домати и краставици. Така се случва, че едва успява да опита от плодовете на труда си, все ще мине някой през нея и ще я обере. С мъка споделя, че не стига, че сам си готви, пере и чисти, но един от зетьовете идва често при него и му иска пари за колата, на която не се и качва. Онзи ден си напазарувал, купил си олио, оцет, брашно, картофи, оставил остатъка от пенсията 75 лв. върху телевизора. Зет му влязъл в дома му, докато Тодор обикалял кофите за боклук, и ги отмъкнал. После с големи разправии със зетя и дъщерята му върнали само 30 лв. И двамата работят, но от него искат пари, които не му връщат. Как изкарал зимата, го питам, а той ми казва, че <br /> <strong>с 2-3 чувала въглища успял някак да презимува - кога палел печката, кога не <br /> </strong><br /> Сега събира хартия и тенекета от сутрин до вечер, но най се радва, ако намери оставен хляб. Не изкарва много от вторични суровини &ndash; между лев и лев и половина, ако успее. Сутрин пие кафе на вересия от близкото до тях кафе, има ниско кръвно и трябва да го регулира, за да може да обикаля през деня, а привечер, когато се прибере, понякога оставя по 30 стотинки за кафето, което сутринта е изпил. Не помни от години какво е празник. Всичките му дни са делници и минават в обиколки по контейнерите, минавайки разстоянията между тях на инвалидната си количка. За хартия му плащат по 12 стотинки на килограм, за събраната тенекия &ndash; 35 стотинки. Колкото и да събира, стига до 2 кг желязо на ден и до 5 кг хартия. &ndash; Повече не мога да събера ! &ndash; тъжно казва Тодор и едва се изправя от количката, стъпил на единия си крак, протегнал ръце, за да порови с пръчка в поредния контейнер.<br /> <br /> <br /> <strong>Дарила НИКОВА </strong>