Евгений Дайнов: Лекари убиха баща ми!

<em>Евгений Дайнов е роден на 11 май 1958 г. в Пловдив. Родителите му са живели в София, но след като &ldquo;мама се скарала с тати&rdquo;, родителката се върнала в Пловдив и Евгений се родил там. После пак се прибрала обратно в София. Той завършва колеж в Оксфорд. Последният българин преди него се е дипломирал там в далечната 1937 г. Евгений се появява в Оксфорд през 1976 г. Известно време след това преподава - пак в Оксфорд. В момента е професор в НБУ. Разведен. Има син на 27 г. Баща му &ndash; Александър Дайнов е бил кореспондент на в. &ldquo;Работническо дело&rdquo; в Лондон. Почина на 22 октомври 2010 г., а 40 дни по-късно политологът изригна със скандална статия срещу лекарското съсловие. <br /> <br /> </em><strong>- Г-н Дайнов, имате ли лична причина да сте настроен срещу лекарите?<br /> </strong>- Не съм настроен против лекарите, а констатирам факти. Това ми е работата &ndash; гледам, обобщавам, анализирам, и то от публично достъпни източници. Това, което прави впечатление от години насам, е бруталността на нравите, най-вече в болничната помощ, където пациентът се смята за слаб и уязвим и той наистина е, но моментално от системата и нейните агенти &ndash; лекарите, бива превръщан в жертва. В болничната помощ правилото е <br /> <u><br /> законът на джунглата &ndash; слабият трябва да бъде смачкан и разкъсан<br /> </u><br /> Затова на пациента нищо не се обяснява, никога и при никакви обстоятелства. Затова му се праща посланието &ndash; трай си и прави, каквото ти кажем. Затова на всяка крачка искат пари. Затова родителите на деца, които са отишли на лечение в чужбина, са толкова потресени от разликата в отношението, че емигрират и остават да живеят там, където са излекувани децата им. Защото знаят, че като влязат в болница, няма да попаднат в джунгла, а отиват на място, където ще им помогнат. Намирам за нетърпимо онези, които трябва да се грижат за слабите, без значение дали са лекари или социални работници, да възпроизвеждат чисто марксистки манталитет &ndash; аз съм силният, ти си слабият &ndash; ще те смачкам, аз съм ти господар. <br /> <br /> Лекарите са се конституирали като господари и освен това се правят на жреци на някаква много възвишена секта, които единствени знаят едни много важни неща, които обаче няма да ни кажат, защото сме пълни тъпанари и не можем да ги разберем. Това го няма никъде, в нито една цивилизована страна, но го има в Узбекистан. Правил съм паралелно изследване &ndash; в Узбекистан е същото. <br /> <strong><br /> - Все пак има и лекари, които внимават с пациентите си и им обясняват какво трябва да се направи.<br /> </strong>- Има изключения на всичко, но правилото е бруталност на нравите, високомерие и алчност. За професионализъм не знам. Слава Богу, <br /> <br /> <u>здрав съм, не опирам до тях<br /> </u><br /> Последното, което много ме разяри, когато ги разкритикувах публично, е, че освен че имат поведението на господари и върховни жреци, се изправиха срещу мен на принципа на мафията. Започнаха да ме заплашват, че ще им падна в ръцете, че все някога ще се разболея и тогава ще видя. Защитаваха се един друг. Само един лекар ми се обади и ми каза: &ldquo;Прав си, това е нетърпима система и аз се чувствам унизен&rdquo;. Помолих го да го каже, но той каза: &ldquo;Страх ме е&rdquo;. Не може система, основана върху жестокост, всяването на страх и мачкането на човешкото достойнство, да бъде уважавана. <br /> <br /> Най-непростимото е, че убиват пациентите си, като им смачкват достойнството, защото като ти е отнето, вече не си човек. <br /> <u><br /> Ти си нещо, което иска да умре<br /> </u><br /> Без достойнство хората не умеят да съществуват, каквито и да са те. <br /> <br /> <strong>- Вие завършвате скандалния си текст: &ldquo;Край! Няма да им легна на лекарите&rdquo; с думите: &ldquo;Неотдавна в такава статистика превърнаха и баща ми&rdquo;. В каква статистика са го превърнали?<br /> </strong>- Този текст се развива на три нива. Първото ниво беше обичайното &ndash; аз им казах на лекарите, че знам какво правят. Това го знаят всички, които имат какъвто и да било досег с болнична помощ. На второто ниво, на което се развива материалът, им казвам: &ldquo;Знам как го правите&rdquo;. Това ги взриви и са решили, че аз някой ден ще им извадя схемата на системата &ndash; кой как краде по веригата. И третото ниво, което вече е лично &ndash; съобщих на въпросната болница, в която той лежеше, че знам какво са направили с баща ми. <br /> <strong><br /> - Какво бяха направили?<br /> </strong>- Той беше в интензивно, не ме допускаха изобщо при него. След като обаче си <br /> <u><br /> го взех с взлом, имах 24 часа да го наблюдавам, преди да почине в ръцете ми<br /> </u><br /> Аз съм достатъчно интелигентен човек, за да разбера по белезите по тялото и разума му какво точно са направили с него. Това, че им го казах, ги вбеси ужасно и последваха някакви смешни опити за заплахи и смешни обяснения, че това, което са направили, е било единственото правилно в случая. Обиден съм, че се събраха около мен като глутница бездомни кучета, които няма да ме разкъсат, но ръмжат и показват зъби. Смаян съм, това са хора, положили Хипократовата клетва. От някакъв уличен бандит мога да очаквам подобно поведение, но не и от хора, които твърдят, че трябва да поверя живота си в техните ръце.<br /> <br /> <strong>- В един форум попаднах на жена, която се представяше за медицински работник и твърдеше, че за инвалидите и аутистите не трябва да се полагат никакви усилия. Това били хора, които са губещи при естествения подбор. Дали обаче тези думи не са били просто провокация към останалите хора във форума?<br /> </strong>- Това, което цитирахте, е представително за лекарите в България. Лично съм чувал подобни съждения за болни. Включително и един здравен министър си позволи да говори така за раковоболните: &ldquo;Защо да ги лекуваме като те така или иначе ще си умрат.&rdquo; А такива неща съм чувал от представители на Лекарския съюз, че просто не можех да повярвам на ушите си. Райчинов ми постави диагноза по телевизията. Изявявайки се като психиатър, той без да се е срещнал с мен, след като прочита статията ми, казва, че имам тежки психически проблеми и трябва да се направи нещо по този повод. И когато водещата Люба Кулезич му припомни, че не може да поставя такива диагнози и мога да го съдя, той невъзмутимо каза: &ldquo;Статията, аз имах предвид, че <br /> <br /> <u>статията има тежки психически проблеми<br /> </u><br /> и трябва да бъде лекувана!&rdquo; До такава степен фашистко поведение, че не разбирам този човек как живее в обществото. Та тази, която е говорила така, наистина звучи като медицински работник. Много добре знам какво правя в момента &ndash; навличам си още глутници, които ще ме заплашват. Но те се дезавоалират по този начин. <br /> <strong><br /> - Как и кой ви заплашва?<br /> </strong>- Заплахите са изречени от лекари - че ще ме убият, ще им падна, ще видя каква операция ще ми направят или обратно &ndash; няма да ме допуснат да им вляза в кабинета. Или ме кълнат. Знаете ли как кълнат лекарите?<br /> <br /> <strong>- Не</strong>.<br /> - Да ти видим увиснал сопола пред кабинета по химиотерапия. Такива са им клетвите. Напълно съзнателно отново се подлагам на това, защото така се разкриват. Правих го години наред със съдебната система. Колкото повече те се разкриват като това, което са &ndash; хора, загубили човешкия си образ, толкова повече знаем какви са и кой ни лекува. И толкова повече нормалните хора започват да добиват смелост и да казват: Тази система ни унижава! След дългогодишен страх в съдебната система, все пак Съюзът на съдиите се организираха и се възпротивиха на наложените практики. Очаква се същото да стане и в лекарската система. <br /> <u><br /> Аз си жертвам живота в момента<br /> </u><br /> Нямам достъп до медицинска помощ. Чакам двама лекари поне да се изправят и да си жертват заплатките. И да кажат: &ldquo;Това е недопустимо!&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Вярвам, че скоро и това ще стане. Ще се намерят...<br /> </strong>- Ама аз ги знам. Има разкошни като човечност лекари. Има разкошни отделения на болници, в които по нищо не личи, че се намират в България. Но те са изключение и съществуват само чрез пълната жертвоготовност на своите ръководства. А те трябва да са правилото. Повечето болници са мръсни и кални, все едно са в Бангладеш. Една метла няма кой да хване и да измете валмата от мръсотия от коридорите и стълбите.