Стоян Орманджиев - и великият Херера призна класата му

Най-нещастните му мигове са, когато на два пъти губи от СССР с по 1:2 на олимпиади

28 Март 2012, 17:43 3416 прочита 0 коментара

Стоян Орманджиев - и великият Херера призна класата му

Бразилия, 1970 г. С прочутия Пеле и Христо Младенов

Най-нещастните му мигове са, когато на два пъти губи от СССР с по 1:2 на олимпиади

Неговият рекорд начело на българския национален отбор по футбол едва ли скоро ще бъде подобрен. Като треньор на “трикольорите” Стоян Орманджиев има 76 мача в своя актив в периода от 1950 до 1977 г. с няколко прекъсвания. Роден на 10 януари 1920 г. във Варна, той започва кариерата си като защитник в местния тим “Радецки”. После играе три години във “Владислав”, преди да облече фланелката на столичния “Локомотив”, която носи цяло десетилетие. През 1945 г. става шампион на България, както и носител на Купата на Съветската армия три години по-късно. На 2 октомври 1938 г. Стоян Орманджиев дебютира с националната фланелка в приятелски мач срещу Германия в София, загубен с 1:3, но въпреки това с играта си оставя добро впечатление сред специалистите Той е и сред тези, които на 7 ноември 1948 г. побеждават големия тим на Унгария с 1:0 в София, както и Чехословакия с 3:1 в Прага година по-късно. За последен път извежда националите с капитанската лента на 17 ноември 1949 г. срещу Албания - 0:0 в София. Така той записва 20 мача в първия отбор на страната, като в пет от тях е и капитан. Орманджиев завършва треньорска школа в СССР и година по-късно дебютира начело на националния отбор на 30 октомври 1950 г. срещу Полша при загубата с 0:1 в София. Така започва неговата 27-годишна епопея като национален треньор. Безспорно под негово ръководство най-силен отпечатък имат участията на националите на олимпийските футболни турнири през 1952 г. във финландския град Котка, както и четири години по-късно в Мелбърн. Във Финландия играем със СССР, като в редовното време резултатът е 0:0. В първото продължение Иван Колев извежда България напред, но още преди неговия край Бобров и Трофимов правят пълен обрат и в крайна сметка СССР печели с 2:1. През 1956 г. в Мелбърн сценарият се повтаря по ужасяващ начин. На полуфинала отново се срещаме със СССР. И пак в редовното време резултатът е 0:0. И пак през първото продължение Иван Колев бележи гол за България. Този път удържаме минималната преднина до 112-ата минута, когато след наглед безобиден удар на Стрелцов топката спира в мрежата. А четири минути по-късно Татушин отбелязва втория гол - 2:1 за СССР. Години по-късно Орманджиев сподели с мен: Не, не бих искал да преживея отново тези жестоки 120 минути! Това бе върхът в цялата ми кариера като треньор на националния отбор на България! Проиграхме рядката възможност да спечелим световна слава. В съблекалнята след мача обстановката бе тягостна и тежка. Всички плачеха като деца и въобще не правеха усилия да сдържат сълзите си. Това бяха мъжки сълзи на играчи, на които Фортуна бе обърнала гръб. Като треньор никога няма да забравя тази мъка! И въпреки че все пак печелим бронзовите медали като трети на Олимпиадата, горчилката от тази загуба остава. Стоян Орманджиев води националите и в двата мача срещу бъдещия световен шампион Бразилия през май 1958 г. в Рио и Сан Пауло. Две години след това той отново е с тях на олимпийския турнир в Рим, но отпадането там не е толкова драматично. А след загубата от Франция в световна квалификация през 1960 г. с 0:3 в Париж той е сменен. За последен път е начело на националите на 23 януари 1977 г., когато губим от Бразилия в Сан Пауло с 0:1. През есента на 1965 г. Стоян Орманджиев застана начело на ЦСКА и в следващия четиригодишен период “армейците” стигнаха до подножието на европейския връх. През 1966 г. отборът стана шампион и в турнира за Купата на европейските шампиони, отстрани последователно “Слиема Уондърърс” (Малта), “Олимпиакос” (Гърция), “Гурник” (Полша) и “Линфийлд” (Северна Ирландия). За да стигне до полуфинала с прочутия “Интер” на “Магьосника” Хеленио Херера. А там в три незабравими мача “армейците” бяха съвсем близо до европейския финал. Те завършиха по 1:1 в Милано и в София и загубиха третия допълнителен мач в Болоня с 0:1. След първия двубой Орманджиев казва: “Нашите играчи много добре знаеха, че няма какво да губят, а могат само да спечелят. Тактическото разузнаване на съперника се оказа решаващо за благоприятния изход. Фактически ние накарахме “Интер” да играе така, както на него не му се харесва”. А след втория мач в София Херера споделя: Отново съм изненадан от много добрата игра на нашия противник. Това е тим с големи възможности, в който личи почеркът на колегата Орманджиев А дежурният делегат на УЕФА Крае добавя: “Пролича, че треньорът на българите Орманджиев много добре е вникнал в играта на “Интер”. Той даде един достоен отговор на своя колега Херера”. Освен тези успехи през 1969 г. под ръководството на Орманджиев ЦСКА постигна дубъл, печелейки и титлата, и купата. На 17 ноември 1968 г. “Левски” срази ЦСКА със 7:2 и това е най-голямото поражение в треньорската кариера на Стоян Орманджиев. Но на следващата година той на два пъти победи “сините” - с 2:1 на финала за купата и с 3:1 за първенство, след което стана шампион. По този повод той обичаше да казва: “Знам го от моя голям предшественик Сеп Хербергер, който с ФРГ загуби от Унгария с 3:8 в групата, за да победи с 3:2 на финала на световното първенство през 1954 г. Той казваше: Загубих битката, но спечелих войната Така направих и аз тогава”. През 1979 г. той бе треньор на австрийския “Алпине” (Донавиц). По-късно беше в редица ръководства и съюзен треньор във футболната федерация, както и председател на футболен клуб “Локомотив” (София). Бе удостоен със званието “Заслужил треньор”. Стоян Орманджиев почина на 10 октомври 2006 г. на 86 години, но ще остане в историята като един от най-авторитетните треньори в българския футбол, като опитен стратег и педагог. Румен ПАЙТАШЕВ