Актьорът приет в болницата с остро възпаление на белите дробове, интоксикиран и почти напълно обезводнен
<em>Джоко Росич едва оцелял от острата пневмония, която го вкара в болница в началото на месеца, сподели самият той за &ldquo;ШОУ&rdquo; по телефона. &ldquo;Докторите направиха чудо за мен. Безкрайно съм благодарен на моите лекари Веселин Христов и Георги Петров от МВР болница, които ме вдигнаха на крака&rdquo;, каза най-самобитният български актьор.<br /> <br /> </em><br /> Двуметровият актьор бил приет в болницата с остро възпаление на белите дробове, интоксикиран и почти напълно обезводнен. Не можел не само да ходи, но дори и до стои на краката си. Няколко дена преди да го видят лекарите, <br /> <br /> <strong>не бил слагал нито храна, нито вода в уста.<br /> </strong><br /> Наложило се да го държат два дни на системи, за да се стабилизира, преди да започнат да лекуват пневмонията му. <br /> <br /> &ldquo;Действително, когато дойде, не можеше да си стои на краката, но е силно преувеличено, че сме направили чудо&rdquo;, каза за &ldquo;ШОУ&rdquo; пулмологът Георги Петров. Сега на Джоко Росич щял да му бъде необходим месец, за да се възстанови напълно, коментира още той. <br /> <br /> &ldquo;Всичко е наред. Изписан съм, оправям се. Гледам сега да заякна, ако мога. Изпълнявам всичко, което са ми предписали. Диетата нищо особено не е. Трябва да си укрепя физиката, защото поотслабнах. Все пак това е пневмония - човек отслабва&rdquo;, обясни актьорът, който според очевидци се е стопил от тежката болест. Диетата му включвала предимно месо, мляко, сирене, кашкавал и яйца, а целта й е да заякчи и мускулите. <br /> <br /> След изписването му от болницата на Джоко не са назначени специални лекарства заради пневмонията. Актьорът обаче пие хапове за сърцето и очите. От 2010 г. зрението му прогресивно отслабва и, както сподели пред &ldquo;ШОУ&rdquo; миналата седмица самият той &ndash; <br /> <br /> <strong>вече е почти сляп!!!<br /> </strong><br /> Същата година той е претърпял втора сърдечна операция, когато му поставили трети стент заради запушени кръвоносни съдове. <br /> <br /> Краят на първото десетилетие от новия век е жесток за актьора. Здравето му се влошава внезапно най-вече заради нелепата смърт на доведения му син. Работещият като журналист в БНР Стоян Колев се задавил с баничка в подлеза на &ldquo;Орлов мост&rdquo; и въпреки усилията на хората около него не можал да бъде спасен. &ldquo;2010-а беше тежка, защото с жена ми Лияна загубихме сина си. Той ми е доведено дете, но въпреки това го обичах като роден - отгледал съм го от тригодишен и не крия, че много страдаме от загубата му. Когато виждах маниерите му, начина му на живот, слушах разсъжденията му, все едно гледах себе си. Времето не ми е направило услугата да преодолея загубата му. <br /> <br /> <strong>Всеки ден Стоян ми е пред очите<br /> <br /> </strong>и няма начин. Кутията, от която си вземам сутрешния чай, той ми я донесе от Англия. Трудно ще е. Огромно нещастие за мен и Лиляна&rdquo;, признава Росич в интервю.<br /> <br /> По ирония на съдбата в новия тв сериал &ldquo;Отплата&rdquo; той играе баща, който се отрича от сина си, защото е повярвал във вината му. &ldquo;Не можах да отида на премиерата, защото още бях в болницата. Съжалявам, че не бях. Ролята ми в първия сезон е малка, играя бащата на главния герой, но сценаристите ми казаха, че тя става съществена във втория. Вече тръгна първият сезон по телевизията и аз чакам да започнат снимките на втория сезон&rdquo;, каза за &ldquo;ШОУ&rdquo; 80-годишният Джоко. <br /> Не е ли вече уморен да снима филми и да влиза в роли, попита го наш репортер. &ldquo;Как да съм уморен? - Нали това ми е работата! Този, който е уморен от живота, просто си отива, но човек, докато е жив, трябва да поддържа тонуса и да продължава. Така е, ако съдя по себе си. Това е единственият начин да се чувстваш пълноценен. Иначе за чий му е на човека да прави каквото и да е?!&rdquo;, възкликна той. <br /> <br /> Мъжкар №1 на българското кино е категоричен, че <br /> <br /> <strong>смъртта не го плаши. Виждал я е в очите <br /> </strong><br /> през Втората световна война, когато никой не умирал от естествена смърт. &ldquo;Спомням си, през 1942 година по нашата улица мина погребално шествие &ndash; колега на баща ми, учител, беше починал от туберкулоза. Всички бяха излезли на улицата и гледаха страшно учудено, че някой си е позволил &ldquo;лукса&rdquo; да умре от естествена смърт&rdquo;, разказва Росич. На екран пък е умирал 30 пъти. Дори още иска да направи пълнометражен документален филм &ldquo;30-те смърти на Джоко&rdquo;. &ldquo;Всичките ми смърти са били различни. Един уважаващ себе си актьор не може да си позволи да умре на екран по начин, по който вече е умирал в някой друг филм. Първата си смърт на екран съм &bdquo;направил&ldquo; през 1963 година. <br /> <br /> Последната &ndash; през 2009-а. А през този отрязък от време исторически се случиха и други смърти &ndash; падаха империи, падаха държави, падна Берлинската стена. Светът се промени радикално. Много неща умряха през това време. И ако се направи филм, в който това да се покаже, бих участвал с моите 30 смърти в него. Иска ми се да направя тия 30 различни смърти, докато върви един текст от първо лице. Може да стане страхотен филм... Но всичко опира до мангизи...&rdquo;, споделя той.<br /> <br /> <strong>Надежда НЕНОВА<br /> </strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>..........................................................................<br /> ДОСИЕ<br /> <br /> </strong></span>Рецептата на Джоко Росич за добро здраве, която неотклонно спазва, е... домашна ракия, с мярка. И с нищо да не се прекалява - човек не трябва нито да е вегетарианец, нито да преяжда с месо. Не да бъде пияница, ама не и хич да не пие. &ldquo;Аз съм за &quot;Гинес&quot; - никога в живота си не съм се напивал. Пия нормално, да тече разговорът&rdquo;, споделя вечният каубой. <br />