ЗАБРАНЕНА ЗОНА
• 18 години съд и следствие ^самоубиват^ дъщеря ми въпреки следите от насилие по тялото й
• Таня се страхуваше от семейството на мъжа си, защото имаха връзки с Тодор Живков, Цола Драгойчева и ДС
• Зълва й Стефка Иванова си падаше по оргиите с хора от властта
• Ванга ми каза: ^Разровeте гроба, мъртвото ке проговори!^

Крася Титянова освен като майка на загиналата при мистериозни обстоятелства тв-говорителка Татяна Титянова е известна и като поетеса, журналист и кинопродуцент. Автор и редактор на повече от 200 филма в БНТ. Председател на журналистическо дружество “Меридиани” и зам.-председател на салона за литература, изкуство и наука към СБЖ. Учредител на Дамския литературен салон “Евгения Марс”.

- Какъв човек беше Татяна?
- Таня беше много нежна и същевременно - много смела. Страхуваше се единствено за децата си, като знаеше възможностите на семейство Иванови и близостта им с най-висшия ешелон на властта тогава - генерали от УБО и партийни лидери. Въпреки това беше готова да се изправи срещу тях. Заведе дело за развод, след като съпругът й - Георги Иванов, й беше счупил носа и я беше обезобразил. Първото дело води проф. Петър Корнажев. Даже след кървавия данък, който плати нашето семейство - смъртта на Таня, семейството на мъжа й не се укроти. Между другото, те не дойдоха на погребението. Бяха “заети” със скалъпването на дело, с което да обвинят в обир на апартамента си другата ми дъщеря - Антоанета, която два дни преди смъртта на сестра си роди. После зет ми взе децата от нас. Първо голямата, която беше на 6 години и половина. По грозен и насилствен начин, без да се интересува за психиката на детето. Съседите ни бяха свидетели. Мъката ни по Таня се превърна в борба за доказване на истината за жестоката й смърт и за спасяването на децата.
- Защо “спасяване”?
- Защото взимането им от бащата на онзи етап от неговия живот не беше най-доброто решение. Първо, той пиеше. Освен това работеше в чужбина - в Сирия, на място, откъснато от цивилизацията - без училище, без болница... След време сам разбра, че не може да се грижи за малката - Глория, и се отказа от нея - даде я за пълно осиновяване на сестра си Стефка Иванова. И пак без да ни попитат, без да се интересуват от това добре ли е двете сестрички да се разделят, уредиха въпроса за по-малко от седмица. Искаха да я откъснат от нас - вече и юридически. С фалшива характеристика от телевизията, дадена й по друг повод, дописана от нея лично за пред съда, и с лъжата, че е неомъжена и без деца, Стефка успя да осинови Глория. Успя да заблуди съда. По това време вече беше разведена и с две собствени деца. След две години борба в различни съдебни инстанции това осиновяване беше отменено. Въпреки измъчената ни победа над връзкарското семейство пак не можехме да виждаме внучките си. Когато ходех да ги видя, ми отговаряха, че спят или че ги няма.
- Но защо толкова много ви мразят?
- Предполагам, защото мразеха Таня. Отговорът е парадоксален: защото ние се опитваме да докажем убийството й - нещо, което незнайно защо не им харесва. 18 години аз се боря срещу версията “самоубийство” и пледирам за дело за убийство. Основанията ми не са измислица, а логични доводи на човек, който е проучил фактите и цени мнението на компетентни лица, произнесли се по казуса. Има дори книги - на съдебния медик проф. Георги Цеков например. Единственият съдебен медик, който не се уплаши и подписа деветорната съдебномедицинска експертиза с особено мнение, като се мотивира в три страници защо е убеден, че Татяна е убита и пренесена зад блока, като е инсинуирано падане от високо. В своята книга проф. Цеков съвсем безапелационно говори за грешки на следствието и изтъква, дори показва на снимка счупената подезична кост, която говори за удушаване. Доказа го и повторната експертиза след ексхумацията на тялото. Потърсихме и чуждестранни експерти. Разкриваха се нови и нови факти, свързани с грешки по време на първоначалните следствени действия и експертизи. Междувременно умираха свидетели и експерти, свидетели заминаваха за чужбина и все имаше нещо, което да пречи за разкриването на истината. Съпругът на Татяна и сестра му не желаеха ние с мъжа ми да продължаваме следствените действия. Но, слава Богу, това не беше само наша борба. В нея се включиха и специалисти-криминалисти, честни хора. Тук е мястото да благодаря на Богдан Кръстев, който изключително самоотвержено ни помагаше през цялото време. Той беше човекът, който ни посочи “ахилесовата пета” на следствието - счупената подезична кост. Делата обаче се спираха въпреки растящите доказателства. Проф. Вакарелски например направи графологична експертиза на писмата на Татяна до мъжа й, доказвайки по безспорен начин, че той си ги е писал сам.
- Учудващо е обвинението на Иванови срещу другата ви дъщеря Антоанета, че ги е окрала в момент, в който ражда...
- Имаше още обвинения срещу нас. Аз например бях съдена от Георги за набедяване във вина във връзка с некролог на Таня, в който публикувах откъс от нейно писмо, в което тя му пише: “Проклинам деня, в който се запознах с тебе и станах Иванова, защото вие сте непочтени до мозъка на костите си!” Аз исках просто да се докажат с факти някои явни улики, че Татяна е убита. Имаше и несъответствия, които изискваха отговор. Едно от тях беше местонахождението на зет ми по време на убийството. Според самолетния билет, представен на следствието половин година след това и странно защо - закупен от България, той е пътувал насам ден след смъртта на Таня. По неговите думи е бил известен и е пътувал в пилотската кабина на свой приятел - пилот. Разбра се обаче, че въпросният летец не е имал полет в този ден. Същевременно се появиха свидетели, които твърдят, че са виждали Георги Иванов в София четири дни преди деня на полета. Самата Таня дни преди смъртта си сподели, че знае, че той е в София, и се страхуваше от срещата им. Вечерта преди убийството по думите на баща й е била разстроена от някакъв телефонен разговор. А след погребението при сестра й Антоанета се появиха някакви мъже, от които тя се беше изплашила, защото единият от тях я попитал: “Тук ли е живяла убитата жена”. Аз имах подобен инцидент на гробищата. Добре, че бях с майка си тогава. Намерих сили и почерпих един странен мъж за “Бог да прости”, въпреки че той явно беше дошъл с други намерения...
- Какво мислите, че е преживявала дъщеря ви в онези фатални дни?
- От кореспонденцията й и от нейни приятели разбрах колко нетърпими са били отношенията им с Георги. Страхувала се е от него, но не ни е казвала всичко, за да не ни тревожи. Беше подала за трети път молба за развод. Въпреки това мисля, че беше редно двамата да се поздравят за раждането на Глория. Той обаче изобщо не я потърси, когато детето се роди. Във фаталната вечер го е кърмила. Какво се е случило оттам нататък... много бих искала да знам! Георги, както ви казах, работеше по това време в чужбина. Семейството му беше ходило при него, което Татяна коментира пред мен с думите: “Семейният съвет отиде да ми реши съдбата!” И малко след връщането им тя беше убита.
- Каква беше версията на “семейния съвет” за смъртта й?
- Разбира се, самоубийство. Стефка Иванова дойде след смъртта на Таня с Янко Димов. От публикациите вече знаете как се е представил той по време на огледа на местопроизшествието. А в съда аз казах на техния адвокат - Комитов: “Вие сте добър адвокат и знаете, че дъщеря ми е убита!”, а той ми отговори: “Може и да е така, но не можете да го докажете!”
- Защо за вас самоубийството е категорично неправдоподобно?
- Първо, защото експерти доказаха следите от насилие по тялото й - кръвотоци от удари, следи по врата от душене и счупена подезична кост, каквито са били и заключенията на доктора от “Бърза помощ”, установил смъртта й. Първите заключения са за убийство. Едва по-късно произнеслите се експерти някак си разколебават тази версия и започват да се аргументират със смешни доводи като този, че синините от душене по врата й са от ...обиците й! Имаше и други недостатъчно прецизно проследени улики като счупената дясна челюст, избит зъб - улики за удари отвън навътре. Отделно “наклониха” блока, за да докажат, че се е хвърлила оттам. Въпреки че възстановките с кукла безпрекословно доказваха, че откъдето и да се е хвърлила, е щяла да падне на козирката на блока, а не там, на отстояние от 7 метра, където тялото изглежда буквално “аранжирано”. Отделно от това аз, като нейна майка, знам с колко планове за бъдещето бе изпълнен животът й. Въпреки притесненията за развода. Тя беше завършила Художествената академия и готвеше първата си самостоятелна изложба - дори плакатът за нея беше готов... Завършваше семестриално журналистика и се готвеше за дипломна работа. Същевременно мислеше за кръщене на Глория и дори беше поканила за кръстница Христина Христова (Кюркчийска - б.а.). Нима човек, който се кани да се самоубива, крои такива планове?!
- Допитвали ли сте се до ясновидци?
- Да. Бях и при баба Ванга, и при Вера Кочовска. И двете бяха категорични, че е била убита. Между впрочем по съвет на Ванга поискахме ексхумацията. Още в ушите ми е гласът й: “Разровете гроба, мъртвото ке проговори!”, ми каза тя и го повтори няколко пъти.
- Къде бяхте по време на инцидента?
- В дома на другата си дъщеря. Но баща й си беше вкъщи. И нищо не е чул, нито видял. И до ден-днешен не може да проумее какво се е случило с Татяна и това го измъчва. Как така е спял, а по свидетелски показания целият апартамент е светел. Асансьорът е спирал на етажа в полунощ, а той нищо не е чул. Понякога си мисля, че е бил упоен. На сутринта, като тръгва за работа, минава от другия вход и не вижда трупа. Намира го една съседка...
- Четох показанията на други телевизионни говорителки, които се отнасят с видима неприязън към зълвата на покойната ви дъщеря - Стефка Иванова. На какво според вас се дължаха лошите отношения между нея и Татяна?
- Предполагам, че както обикновено се случва, причината никога не е една. Вероятно има по малко женска и професионална завист, защото Таня беше красива и интелигентна млада жена. Възможно е също така това да е “зълвенската” неприязън към снахата, която “откъсва” брата от семейния кръг и по някакъв начин “пречи” на отношенията помежду им. По характер Стефка Иванова е свръхамбициозна жена. Таня пък се дразнеше от благоговението на Георги пред сестра му. Веднъж ми показа картичка, в която той се възхищава от сините очи на Стефка по доста поетичен начин. Така че ако човек не знае, че кореспонденцията е между брат и сестра, би си помислил друго...
- По време на брака между Татяна и Георги имало ли е изневери от страна на някой от двамата, за които да се е разчуло?
- Ако питате за тези намеци за любовна връзка на Таня с Владо Живков, това са пълни измислици - те не само не са били любовници, но изобщо не се познаваха. Тя дори мислеше да търси по време на развода си закрила от Тодор Живков, имайки предвид, че познава семейство Иванови и че би могъл да им повлияе. Но сега, като ме питате за изневери, се сещам за един случай, който Таня ни разказа, за да ни увери, че вече нищо не може да я трогне по отношение на съпруга й. Бяха заедно на море със Светлозара Иванова ( по-късно - Казасян, третата съпруга на Вили Казасян - б.а.), близка приятелка на Стефка Иванова. Това се случва много преди брака й с Вили. И Таня тръгва на плаж с Краси, голямата ми внучка, а те двамата остават в стаята. Но по пътя се сеща, че е забравила едно костюмче на детето, което му бяхме купили от Франция. И се връща. По думите й ги заварила в “неудобно положение”, но изобщо не направила скандал. Върна се в София, а беше седяла едва три-четири дни...
- Как преживяхте ексхумацията?
- Ужасно бе разкритието, че почти цялата долна половина от пеньоара на Таня - веществено доказателство по делото, бе натъпкан в главата и шията й. Защо? Проява на докторска мърлявщина или нарочно укриване - трябвало е да се “погребе” завинаги дрехата, по която са открити следи от кола?! Вече твърде много събития превръщат случая във филм на ужасите. Продължават и вандалствата на гроба. Цяла 200-килограмова бронзова фигура отмъкнаха оттам - беше изваяна в памет на Таня от близък неин приятел - художника Живко Седларски. Може да е случайно, а може и да не е... Но продължавам да вярвам в думите на Ванга, че един ден “мъртвото ке проговори”... Дано да доживеем този ден.

Едно интервю на
Еми МАРИЯНСКА

ДОСИЕ
• В ранната утрин на 24 септември 1988 г. тялото на Татяна Титянова е открито под 17-етажния блок 57 в столичния квартал “Дианабад”, където е живеела. Дипломирана художничка, подготвяща първата си самостоятелна изложба едновременно с дипломната си работа по журналистика, известна и харесвана тв-товорителка, току-що родила второто си дете - в очите на всички тя е просперираща млада жена. Ето защо версията за самоубийство изглежда немотивирана и събужда недоумение. Съмненията се засилват и от множество очевадни факти от мястото на произшествието: Татяна е намерена по нощница и пеньоар, грижливо разстлан под нея, а на няколко метра оттам са обувките й и част от колана на робата. По шията й личат синини от душене. По китката на дясната ръка - също. А по пеньоара откриват пресни следи от гуми на кола.
• Смъртта на Титянова събужда множество слухове, някои от които я свързват с висшата партийна номенклатура и лично с Владимир Живков, но времето доказва пълната им неправдоподобност. По коридорите на ^Сан Стефано^29 още се говори, че не Татяна, а по-скоро нейната зълва - колежката й по екран Стефка Иванова, е била по компаниите и оргиите с хора от бившия партиен елит. Дамата по това време била разведена, с две деца и притежавала апартамент, отпуснат й от УБО, а живеела в друг - на отсрещната страна на улицата. Често нарушавала служебната дисциплина поради “свободомислещото” си поведение, закриляно от яки връзки. Бащата на Стефка и Георги Иванови бил висш служител на ДС, а лелята - близка приятелка на Цола Драгойчева и Тодор Живков. По сведения на Анахид Тачева и Инна Симеонова - телевизионни говорителки по същото време, Татяна се страхувала от зълва си. Стефка Иванова често я заплашвала с някаква си Ани от УБО. Дали пък това не е известната ни вече сестра-майор Младенова, която “кърпеше” чорапите на Живков?!
• Всички в БНТ знаели, че и Стефка, и брат й - Георги Иванов, имат агресивно пиянство. Титянова често се нуждаела от повече грим, когато излизала пред камерата, за да се прикрият следите от юмруците му. Известно е също така, че на два пъти е подавала молби за развод, които след това оттегляла под натиска на заплахи от страна на семейство Иванови. Животът й през последните години минавал в непрестанен стрес. Ето защо звучат толкова жестоко някои по-късни признания на съдебни медици и експерти-криминалисти, че в следствието и експертизите по смъртта й има много пропуски, направени по времето на горещата следа.
• Първият човек, който посочва на родителите на Татяна ахилесовата пета на следствието, е криминалистът-журналист Богдан Кръстев. В публикации като “Разследването наклони блока” той пише, че дори огледът на местопроизшествието е извършен антипрофесионално и набеждава в мърлявщина аутопсиращата лекарка - д-р Виолета Щерева, която не описва в доклада си подковообразната подезична кост, която при душене се чупи. Лекарката “пропуска” също така да я приложи в епруветка към протокола, какъвто е официалният ред. Заключението на следствието самохвално се поздравява с “прецизната” работа през април 1989-а, като заключава, че смъртта е следствие на самоубийство.
• На 1 септември следващата година Главна прокуратура възбужда следствено дело срещу неизвестен убиец, отнел насилствено живота на Татяна Титянова, но оставя същия следствен екип, произнесъл се с първото “прецизно” заключение. Разследването за пореден път “накланя” блока, за да докаже първоначалната си хипотеза. Въпреки това през декември 1990 г. Главна прокуратура отменя следственото заключение за самоубийство и делото за убийство отново се възстановява. Този път родителите поканват и експерти от руска детективска фирма. Разрешена е ексхумация на тялото. Повторната аутопсия открива множество костни счупвания, които доказват че тялото е било душено, но допускат и хвърляне отвисоко. И отново започва играта с етажите. Този път нагоре - към най-високите. Компрометират професионализма си съдебни експерти като проф. Стойчо Раданов. Патоанатомът проф. Георги Цеков открито го нарича в книгата си “Професорът по съдебна медицина разказва” “специалист-обущар”, защото светилото Раданов се занимавал с повредите по обувките на мъртвата, без да има данни, че те са били на краката й. Същевременно вниманието на професора някак разсеяно пропуска изследването на редица органи, които биха разкрили имало ли е насилие, или не. Авторът на монографии проф. Раданов премълчава също така или пък нарочно не коментира счупената подезична кост. През 1990 г. адвокатът на семейство Титянови - Иван Китанов, случайно се натъква на сведение от италиански гражданин, негов задграничен клиент - Франческо Граци, че съществува видеокасета със запис на убийството на Татяна. Срещу предаването й той поисква 100 000 лева. Това е непосилна сума за семейството. Чужденецът се съгласява да даде срещу по-малко пари само откъс от касетата. След като това е обявено от адвоката в Главно следствено управление, изведнъж Граци изчезва и повече не потърсва Китанов. Юристът не след дълго научава, че дълг на Граци от 300 000 лв., за който го разследват, е амнистиран. Предал ли е някому тайнствената касета, остава въпрос с много неизвестни. Другият адвокат на семейството - покойният Петър Корнажев, казва в последното си интервю: ^Твърдя, че ставаше въпрос за убийство. Но лоша игра изигра слухът, че я е убил Владимир Живков. Нито аз, нито майка й сме казвали това.”