Никола Хаджиев на 71: Българите са богоизбран народ

<em>Никола Хаджиев е роден в Сливен, израсъл като сирак. Завършва Богословския факултет. От 1993 г. е директор на Националния църковно-археологически музей. Бил е преподавател в Духовната семинария. Бивш зам.-кмет по религията и културата на София. Семеен, с три деца и пет внуци.<br /> </em><hr /> <br /> <strong>Кой е Никола Хаджиев?<br /> </strong>- Роден съм в Сливен, но коренът ми не е от Сливенския край. Баща ми е от с. Голямо Крушево, а майка ми е от Стефан Караджово и от рода на Стефан Караджа. От много ранни години, 6-годишен, съм без баща, 10-годишен - без майка, останах кръгъл сирак. С помощта на една моя добра леля завърших прогимназия, след това Провидението ме изпрати в Бачковския манастир. Благодарение на едно благородно писмо до моята леля, която не ми съобщи кой е благодетелят, нито причината то да бъде изпратено с искане аз да отида в манастира. Оказа се, че авторът на писмото е тогавашният игумен епископ Симеон. И аз, след като на 13 години вече се подвизавах в строителството, принуден да си изкарвам прехраната, бях припечелил пари за един анцуг и да си плащам в стола, отидох в манастира навръх Великден 1953 г. За първи път тогава стъпих в църква. Останах там като послушник, да обслужвам гостите в игуменарницата. И тогава игуменът, който беше швейцарски възпитаник, ме предаде духовно в ръцете на един голям игумен, бивш на Рилския манастир, архимандрит Калистрат, изгонен от манастира за това, че не е разрешил да бъдат ексхумирани останките на цар Борис III. Той ме подготви за приемен изпит в Софийската духовна семинария. Явих се. Приеха ме и така започна моето поприще в Църквата. Завърших Семинария, след това Софийската духовна академия и отидох като общ работник по направление, дори бях началник склад в Бакърена фабрика. Станах преподавател в Духовната семинария. <br /> <br /> <strong>Били сте хумболтов стипендиант?<br /> </strong>- Бях изпратен в Хумболтовия университет със стипендия от Световния съвет на църквите, след което продължих моята преподавателска дейност. Станах завеждащ редакция в Синодалното издателство, редактор на сп. &ldquo;Духовна култура&rdquo;, най-старото списание в България. Постъпих в Националния църковен историко-археологически музей като уредник, след което бях назначен за директор. Като такъв Столичният общински съвет ме избра за зам.-кмет на София в ресора наука, образование, култура, вероизповедания и спорт и останах до края на мандата през 1995 г. След това се върнах в музея като директор.<br /> <br /> <strong>Какво е мястото на религията и Църквата в съвременното общество?<br /> </strong>- Не религията в съвременното общество, а религията изобщо в човешкото съществуване. Ние се раждаме със способността да вярваме. Щом имаме такава вяра, означава, че предметът на тази вяра е по-реален от самите нас. Бог непременно съществува. И прав е Блез Паскал, който казва в своите &ldquo;Мисли&rdquo;: &ldquo;Не бих Те търсил, ако не бих Те намерил&rdquo;. Това е вярата. Религията е значимост или незначимост не само за съвременното общество. Тази религиозност, тази комуникативност с Бога започва още при сътворението на първите човеци в Райската градина. Там те са имали всичко необходимо да израстват физически и да богатеят умствено. В духовен смисъл Раят е бил възможността първите хора да общуват директно с Твореца. А колкото във времето оскотяват нравите и основополагащите ценности губят стойността си, толкова по-голяма е необходимостта от религия. От верово търсене на Бога.<br /> <br /> <strong>Крие ли неразгадани тайни България?<br /> </strong>- Всяка година се откриват нови и нови доказателства за духовното съдържание на българската земя, която по мое скромно мнение е богоопределена точно за нас българите като богоизбран народ. В България има седем културни пласта, от които само частици са преоткрити и изследвани. Както къртицата прокарва подземните си пътечки, така с културни пътеки е бродирана българската земя. Неизследваните територии са големи и там се крият неразгаданите тайни, както и в много непроучени писмена.<br /> <br /> <strong>Разкажете за вашата битка с масонския храм във Велико Търново.<br /> </strong>- Преди време в кабинета ми дойде шефът на religia.bg и ме попита дали съм чул, че в Търновград, духовната столица на България, в обсега на Малката Света гора, се полагат основите на масонски храм. Бях поразен. И знаете ли, с когото и да съм споделил това, единствената реакция е &ldquo;Ужас!&rdquo;. Няма да говоря за моите действия. Важното е, че проектът не бе осъществен. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Станислава ГАВРИЛОВА</strong>