19 март, 16:37

Имала България и има едно ми чедо... Димитър

· Песните му са животът на композитора Димитър Янев · Те станали хит за Тато и той запял заедно с Митко
прочитания: 840 | коментари: 2
Митко Янев продължава да композира на прага на своите 82 години.

Роденият през 1928 г. в благоевградското село Градево композитор Димитър Янев е орисан да свири и пее. Единият му дядо бил най-добрият певец и танцьор в Горноджумайска околия, другият се славел като най-кадърния цигулар в региона. Затова отрано грабнал акордеона, който не изпуска и до днес. А зад гърба си има почти 100 авторски песни.

Но не спира да работи. Независимо къде е - дали при дъщеря си в Благоевград, или където го открихме преди три дни - в родното селище.


Как си със здравето, бай Димитре, как е настроението ти на тези години?
- Чудесно се чувствам, а всекидневието ми преминава във вдъхновение. Мъртвите са нещастни, защото не могат да работят. Щастлив съм, че мога да се трудя. А аз очаквам още вдъхновение за нови творби. Пиша поредната си песен. Всичко мога, всичко правя, само пари нямам. Но за мен са важни любовта и романтиката, а тези две неща помагат за правенето на добра музика.

Какво е за теб творчеството на песни, на музика на народна основа?
- Музиката пречиства от злоба, от завист, от всичко негативно. Затова ми е лесно да правя все нови и нови неща. Не мога да стоя със скръстени ръце. Моят най-голям вдъхновител и като живот, и като творчество е поетът Никола Вапцаров. Възхищавам се и на делата му, и на поезията му. Възрастта не е порок, нали? Най-голямото признание за всеки композитор е, когато негова авторска песен се възприема от хората като народна. Така повечето българи смятат "Имала майка едно ми чедо", "Стар мерак", “Пиринска младост” и други за народно творчество, но истината е, че текстът и музиката са мои.

В първите ти години като творец Пиринска Македония беше като политически парещ картоф за партийните големци. Как гледаха тогава на твоето творчество?
- Да, имаше такъв период, но нещата се промениха... Никога няма да забравя първата си среща с бившия държавен глава Тодор Живков през 1973 г. в Бояна. Изпях на Първия най-напред песента "Българин". "Разкошна е, ама имам една любима песен, казах - "Имала майка едно ми чедо". Можеш ли да я изкараш?", попитал Тодор Живков. "Само я запей и аз ще пея с теб", допълни той. След като двамата изпълнихме песента, казах му, че аз съм неин автор. Оттам насетне, където и да бях на веселба, Тато все питаше: "Къде е Митко?", а ако отсъствах, нареждаше: "Дайте ми Митко!”.

Е, тези факти говорят, че си получил голямо признание през годините?
- Най-голямото признание за всеки композитор е, когато негова авторска песен се възприема от хората като народна. Така повечето българи смятат "Имала майка едно ми чедо" и "Стар мерак" за народно творчество, но истината е, че текстът и музиката са мои", разкрива бай Митко. Горд съм, че по ресторанти, седенки, тържества, че и стадиони се носят моите "рожби" - "Стар мерак", "Пирин е голема планина", "Българи", "Пиринска младост". Списъкът няма да се побере на цяла вестникарска страница! От музиката няма отърване, няма пенсия...

Разбира се, не закъсняха и наградите от Първия. Най-напред станах "заслужил деятел на изкуството", а през 1984 г. заедно с поетесата Леда Милева получихме званието "Народен деятел на изкуството и културата". Много звания и ордени, ордените са голямо признание за всеки творец. Но който разчита те да го хранят, е обречен да си умре гладен. Пенсионирах се с 80 лева пенсия. Получавах едни 100 лева за званията, но демократите ме лишиха от тях. Сега получавам 151 лева и 30 стотинки.

Ето такива ги надробиха сегашните, с моите песни израснаха, без моите песни България не може, но ме лишиха.

Изпращах молби до Народното събрание, до Министерството на културата, до министър-председателя – отговориха ми, че сега разработват някакъв статут на какви условия трябва да отговаря един творец, за да му се отпусне персонална пенсия.

Има ли хора, които ти помагат през тези тежки времена?
- Добре, че имам приятели, страшни почитатели на моите песни, та ми помагат с по 10, по 20 или 50 лева на месец, за да оцелея. Ще ги спомена - Борис и Огнян Бирови, Марин Топузов, Васил Сотиров, в последно време и бившият депутат Емил Костадинов, когато закъсам за хляб и за лекарства, помага човекът.

Жив и здрав да си, бай Митко, очакваме твоите нови песни, с които да зарадваш истинските почитатели на българското народно творчество!


Михаил АХЧИЕВ

Добави в Facebook



2 коментара

Напиши коментар