29 февруари, 17:53

Иван Василев: Излекувах се, защото се вкопчих в живота!

Лекари ми казваха, че си отива онзи, който се предаде. Сега съм здрав и изобщо не се сещам за лекарства. А миналата година по това време бях болен от рак - семином
прочитания: 1838 | коментари: 7
Репортер на в. “Доктор” се свърза с един щастлив човек - казва се Иван Василев и е от София.

Щастлив не само защото се е излекувал от рак, а защото е намерил в себе си сили и воля да го пожелае, защото е повярвал в това, защото се е вкопчил в живота и е победил болестта.

Ще ви разкажем неговата история, по-точно той самият я разказва - простичко и поред - през какво е минал, как се е справял и как се е случило чудото.

Нещата започнаха горе-долу така. Миналата зима ми откриха злокачествен рак - семином, вече в напреднал стадий. Аз допуснах да се стигне до това състояние. Грешката беше моя, защото признаците, че нещо не е наред, се появиха още през лятото миналата година. През цялата есен отлагах да отида на лекар, до последния момент не го направих, докато болките станаха нетърпими. Чак тогава се обадих на един познат уролог, а той ме изпрати веднага в “Пирогов” - вероятно не искаше самият той да ми съобщи лошата новина. След това същият този уролог много ми помогна - осигуряваше ми добри обезболяващи.

Когато попаднах в Онкологията в Дървеница, лекарите буквално се възмутиха от моето невежество - питаха как така съм отлагал досега, защо съм чакал толкова време. Помислих си, че съм най-големият индианец (това е само лаф), но се оказа, че имало и по-големи от мен. Една от лекарките ми разказа за почти куриозен случай: “Ти не си най-големият куриоз, чакал си половин година. Тук при нас имаше един болен със семином, който беше чакал цели две години”.

Когато ме изпратиха на химиотерапия, тогава разбрах истината - целият ми корем беше пълен с разсейки, с много големи тумори

Отначало и докторите, и близките ми криеха от мен истината и аз си въобразявах, че като мине операцията, всичко ще бъде наред. Оперира ме, и то успешно, доц. Нейков. Д-р Цингилев ми беше лекуващият лекар, а д-р Табаков ме събуди след упойката. След операцията обаче тежките болки въобще не намаляха. Тогава от приятелския ми кръг изпратиха един приятел да ми помага след операцията, докато се движа трудно. Те са истински приятели, а този, който се грижеше за мен, идваше с желание и стоеше по цели нощи. Дори помагаше на другите болни в стаята - бяхме оперирани по едно и също време и те бяха трудно подвижни като мен. Когато ме изпратиха на химиотерапия, разбрах защо болките не спират. Там лекарката вече ми каза истината. Оказа се, че целият ми корем е пълен с разсейки и туморите са толкова големи, а тя се чудеше на размерите им и не разбираше как не мога да ги напипам с ръка. След това разбрах, че са притискали бъбреците и оттам се получавали силните болки. В цялата тази объркана ситуация все пропусках да питам на кои органи са туморите, метастазите. Може да ви звучи глупаво, но тогава направо бях зашеметен от случващото се. Доколкото след това разбрах, съм имал късмет, защото туморите са се разположили по стените на стомаха и на другите органи. Може би затова не се засегна пряко никой от коремните органи, освен лимфните възли над тестисите. Не съм сигурен дали е точно така, може и да са скрили информацията от мен.

Разбрах, че умирам, и ми се стори, че виждам черен тунел без никакъв изход

Но в един момент, не знам точно кога, бях убеден, че непременно ще оживея.

Оказа се, че съм закъснял и за химиотерапия, но все пак лекарите се заеха с процедурите. Макар и късно, те положиха всички усилия да помогнат. И наистина го направиха. Изключително съм благодарен на химиотерапевтката. Но да се върна на моето състояние. И без това бях станал кожа и кости, хапвах едва-едва - толкова можех, а това още повече отслаби организма ми. Лекари ми казаха, че оживява този, който се вкопчи в живота, а си отива онзи, който се предаде. И аз наистина се вкопчих. И по никое време, не знам точно кога, но вече бях убеден, че ще оживея.

Получиха се усложнения заради някакви тръби до бъбреците - поставиха ми ги между бъбреците и пикочния мехур и те стояха там над три месеца. Минах и през други мъки - месец-два с катетър - на два пъти ми го поставяха. Наложи се между курсовете по химиотерапия на два пъти да лежа в болница. Нямаше подобрение и решиха да ме изпишат, за да не умра при тях. Тогава пак моите приятели се обадиха на инспектор от здравното министерство, който се застъпи за мен и така не ме изписаха. Назначиха ми нови лекарства, преливаха ми кръв и накрая наистина ме закрепиха. Голям кураж ми даде моя позната, също болна от рак. Казваше ми да не се предавам, нейният личен пример много ми подейства - жизнерадостен човек. Доживот е на химиотерапия, ходи с бастун, но продължава да работи, гледа си семейството, а събота и неделя ходи и на вилата да копае. Винаги весела и в добро настроение, не знам как го постига, но като поговори човек с нея, наистина се чувства ободрен.

Много пъти през зимата посещавах манастира "св. Мина" и... Болките ми спираха напълно!...

Наричат го още Обрадовския манастир, край София. Приятели ме караха там сутрин с кола. На отиване едва се движех, едва вървях, правех десет крачки и кляках да си почина, болките се усилваха при ходенето, болеше ме от друсането в колата. Но... на връщане болките изчезваха напълно. Появяваха се пак чак на другия ден. Дори вечерта не се налагаше да ми бият опиати. Иначе ги вземах вече два пъти по-често от необходимото, а болките само намаляваха, трудно се издържаше. Цяла зима много пъти моите приятели ме откарваха до този манастир.

Не се преспиваше, защото хората нямаше да си тръгнат. Такова облекчение даваше това свято място. Ако не беше зима и студ, щях да стоя там денонощно, за да не ме боли. На мен химиотерапията ми понасяше по-тежко, отколкото на повечето хора, а и много бях отслабнал. Направо ми се струваше, че това ще ме довърши, дори по едно време мислех да се откажа, обаче приятелите и близките не ми позволиха.

Лекувах пораженията от химиотерапията и с други методи, те също много ми помогнаха

Познати ми препоръчаха един лекар, който практикува ирисодиагностика, след което предписва лечение с билки. Казва се д-р Ташко Генов. Лекуваше пораженията от химиотерапията и радиацията. Наистина ми помогна. Оказа се, че е първият оператор на нов апарат от Австрия, който поставя пълна диагноза, лекува с лъчи и сам предписва билки и лекарства. Посещавах сеанси и по озонотерапия в Центъра по интегративна медицина в кв. “Дружба”. Там ми прилагаха и електромагнитна терапия с един специален апарат. Тези сеанси наистина ми помогнаха. Бях толкова изнемощял, вземах такси и със зор стигах до мястото, но след час-два вливане на озон и електромагнитна терапия ме съживяваха и се прибирах обратно с градския транспорт. И други средства опитах - лечебни гъби, арабски билки. Тях ми ги предостави един възрастен иракски лечител в София. Ако някой желае, мога да му предоставя телефона на този човек.

Отначало туморите взеха да се стопяват.

Така и не довърших химиотерапията, просто по средата туморите внезапно изчезнаха

Аз вътре в себе си съм убеден, че това е Божие чудо.

Просто поредните туморни маркери показаха, че рака изобщо го няма и показателите са съвсем в нормата като на здрав човек. Лекарката се удиви и в първия момент не вярваше на очите си. После го прие - те са свикнали на какво ли не, в т.ч. и на такива обрати. Затова решиха, че вече е излишно да се подлагам на химиотерапия. Доколкото помня, изкарах три или четири непълни курса, а по предписание трябваше да са общо шест. След това за всеки случай ме изпратиха на лъчетерапия - такава е системата. Аз вече знаех, че съм здрав и това е излишно, но се подложих и на това - за да се успокоят близките ми. След това туморните маркери - през септември - показаха, че нямам рак. В себе си съм убеден, че това е Божие чудо. И преди съм бил убеден християнин, това най-много ми помогна да запазя волята си за живот.

Абсолютно съм убеден, че най-много ми помогна ходенето до манастира. Разбира се, благодарен съм на всички лекари, които ме лекуваха, но този манастир е лечебно място, много хора ходят там да се помолят пред иконата на Св. Мина. Там е хубаво да се ходи рано сутрин - отварят към 7,30 ч. - на първия, който отиде, му дават ключовете да отключи параклисите - за здраве.

Приятели ме посъветваха да разкажа всичко за моята болест и излекуване.

Искам да кажа и това, че моя приятелка също се спаси от тази коварна болест. И това, че всички онези болни, с които лежахме в Онкологията, и те оздравяха. Дори с някои още поддържаме връзка. Скъпи приятели, моят разказ, моята история може да ви се стори невероятна. Но, повярвайте, това е самата истина, дори мога да предоставя всичките си епикризи.

Пожелавам успех, здраве и живот на всички!

Иван Василев, София

Подготви Яна ГРОЗЕВА
Добави в Facebook



7 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара