27 февруари, 14:53

Цвета Михайлова: Едва не погубиха дъщеря ми в ортопедията в Горна Баня!

Тя постъпи за рутинна операция, получи сепсис - във ВМА й спасиха живота, обясни майката
прочитания: 7141 | коментари: 12

Цвета Михайлова е майка на чаровната Грета, която отскоро е пълнолетна и през май ще бъде абитуриентка. За щастие - ще бъде, тъй като замалко в края на миналата година да се прости с живота си. Причината - проявена лекарска некомпетентност и престъпна небрежност от иначе именити специалисти, работещи в уникалната и уважавана болница по ортопедия в Горна баня.

...
Момичето постъпило там за операция на доброкачествен тумор на костта, който бил на дясното коляно, но едва не умряло от получен сепсис и усложнения след интервенцията. Спасили я във ВМА като по чудо, след поредица операции. Въпреки прясната рана майката на Грета се съгласи да разкаже за преживения ужас по време на коледните и новогодишните празници, с надеждата, че така ще спаси от лапите на въпросните специалисти други хора.


- Г-жо Михайлова, бихте ли разказали историята отначало - от какво се оплакваше дъщеря ви?
- Дъщеря ми Грета е на 18 години, завършва гимназия и иска да следва в университет. За щастие мога да кажа, че това ще се случи, защото в края на миналата година едва не погубиха детето ми. В началото на 2011 г. Грета получи болки в дясното коляно, които постепенно се засилваха. Имаше лутане в диагнозите, ходихме при различни лекари. Поставяха някакви инжекции, имаше физиотерапия и дотам приключиха нещата. На втория магнитен резонанс, който направихме във ВМА, се видя, че туморът е остеоид-остеома, че расте и трябва да се извади с операция. Това бил много рядък вид тумор и в световната литература имало малко публикации за лечението му. Тя не можеше да спи нощем от болки, мускулатурата на крака й отслабна видимо. Насочиха ни към д-р Патриков от УСБАЛО “Б. Бойчев” Горна баня. Така на 9 декември м.г. постъпи за лечение в болницата. До деня на операцията - на 12 декември, тя се чувстваше отлично. Д-р Патриков, който я оперира, ни уверяваше, че това е лека и безобидна операция и че за Нова година ще се възстанови. Нещата за съжаление се развиха по съвсем друг начин.

- Как точно се развиха нещата?
- На 14 декември смениха превръзката на раната и махнаха дренажа. Грета имаше силни болки в коляното, но д-р Патриков каза, че “няма обяснение” за това.

Не се предприе нищо

Аз бях с нея през цялото време в болницата. На следващия ден имаше силни болки в коляното при легнало положение, както и повишена температура, появи се гадене, повърна няколко пъти. Беше силно отпаднала. Д-р Патриков пак каза, че “няма обяснение” и отново нищо не бе предприето. На 16 декември болките в коляното продължиха, както и повишената температура, гадене, повръщане, главоболие, отпадналост, ниско кръвно, учестен пулс. През нощта тя колабира. 1 час не можех да събудя дежурната сестра. Тя не знаеше какво да прави, даде й кока кола заради ниското кръвно! Още 1 час не можахме да събудим дежурния лекар. След като той дойде, единственото, което направиха, беше да й сложат обезболяващ препарат! Ниското кръвно е показател за инфекция, но ние тогава не знаехме това. Не й пуснаха и едно изследване. Сега разбрахме, че е трябвало да пуснат кръвен анализ на Грета на първия, третия, петия или седмия ден след операцията.

- Д-р Патриков не се ли зае с дъщеря ви, след като състоянието й се е влошило толкова?
- Той излезе в отпуск, 3 дни не се появи изобщо. Събраха се събота и неделя и въобще нямаше доктор, който да мине на визитация. Ходех да ги издирвам из болницата, тъй като имаше един дежурен лекар за цялото здравно заведение. Все пак след почивните дни той дойде при дъщеря ми, попита я как е, тя му обясни, че не се чувства добре. Той продължи да повтаря, че няма обяснение и причината за всичко била в главата й - едва ли не, че се глези с оплакванията си. Спря да се храни, гадеше й се, повръщаше. Докторите си прехвърляха топката един на друг и никой нищо не правеше.

Вече на 18 декември вечерта вдигнах скандал в болницата заради тяхното бездействие. Ако не го бях направила, тя сигурно нямаше да е жива сега. Вече

шести ден тя беше с нетърпими болки

в коляното, огромен оток около раната, температура, гадене, повръщане, силно главоболие, отпадналост, ниско кръвно, учестен пулс. Едва след обаждане на лекар от друга болница, който е наш семеен приятел, решиха най-сетне да предприемат нещо. Късно вечерта я преместиха в реанимацията на болницата в Горна баня. Включиха обезболяващи и оводняващи лекарства.

- Какво направиха след това в реанимацията на болницата?
- На седмия ден след началото на оплакванията направиха изследвания и пункция на оточното коляно. Извадиха мътна течност, която казаха, че дават за посявка, защото недвусмислено показвала, че има инфекция. Там се грижеха добре за нея. Беше на няколко антибиотика, 24 часа на системи. По наше настояване беше извикан за консултация септичен хирург от “Пирогов” - доц. Поромански. Той препоръча коляното да се отвори веднага, раната беше почистена от гнойта и оставена отворена. Целият й крак беше станал двойно по-дебел от другия, изглеждаше страшно. Ако не беше дошъл доц. Поромански, тя щеше да остане още дни наред с антибиотиците и инфекцията в тялото, която можеше да стигне до костта. Включиха й широкоспектърен антибиотик по предписание на доц. Поромански. Изследванията й бяха обезпокоителни.

- Не се ли овладя инфекцията?
- На 20 декември след получения първоначален резултат от посявката се установи стафилококова инфекция. Състоянието на дъщеря ми беше без промяна, кръвните изследвания показваха високи левкоцити, ускорена утайка, високи чернодробни ензими, нисък хемоглобин и др. На следващия ден след получения окончателен резултат от посявката, смениха и антибиотика с такъв, на който инфекцията отговаря. На 22 декември състоянието й оставаше непроменено, но въпреки това д-р Патриков, доц. Стоков и доц. Медникаров

взеха решение раната да се затвори

на следващия ден, защото наближаваше Коледа. Ние бяхме единствени в цялата болница. Искаха да я изпишат и да си празнуват спокойно.

На 23 декември след проведена консултация, отново по искане на семейството ни, с д-р Антонов (септичен хирург от “Пирогов”), раната беше ревизирана от него спешно и за втори път извадиха гной. Появиха се болки в черния дроб и бъбреците, общото й състояние се влоши, изследванията показаха втори тласък на инфекцията. Доц. Иванова - началник на реанимацията, ни посъветва да я преместим в многопрофилна болница, тъй като не могат да овладеят инфекцията. Явно вече се уплашиха. Пак с познати уговорихме да я преместят във ВМА, защото от Ортопедията им бяха звънели с такава молба, но са отказали, тъй като Клиниката по гнойно-септична хирургия била затворена. Ако нямахме такива познанства, с детето ми можеше да стане най-лошото.

- Във ВМА как успяха да я спасят?
- Там изцяло смениха лечението, защото вече поставиха диагноза сепсис. Последваха 5 дни интензивно лечение и 4-та, последна операция на 27 декември. Имам чувството, че в болницата в Горна баня четяха от справочници, за да решат какви антибиотици да й дадат. Реално във ВМА й спасиха живота, веднага започна да се подобрява. Тя преживя всичко това много тежко. Ако й бяха обърнали по-рано внимание в Ортопедията, нямаше да се стигне до всичко това. 10 дни не се изправи на краката си, през цялото време на легло. Смениха 10 антибиотика за 20 дни. Изписаха я на 30 декември м.г.

- Сега възстанови ли се кракът?
- Ходи на рехабилитация и така ще бъде още дълго време. Стъпва на крака си, той е поставен в подвижна ортеза, която се регулира под различен ъгъл, за да се свива лека-полека кракът. Вече не ползва патерици. Все още има силни болки в коляното. На мястото на тумора бяха инжектирали костно вещество, което трябваше да се резорбира там и струваше 600 лв. Но след като раната се инфектира, извадиха костното вещество, така че в момента в костта има дупка, която трябва да зарасне сама. В крайна сметка тя пак не може да спи вечер от болки, както и преди операцията. Не може да отиде на училище, а сега завършва гимназия. Чакаме един лекар от Германия да дойде в България за консултация и вероятно ще пътуваме до там по-нататък. Така от нищо можеше да загубиме детето си. Болничното лечение у нас е под всякаква критика - до този извод стигнахме. То е по-скоро геноцид към хората, отколкото медицинска помощ. Изключително безхаберие има, човешкият живот явно не струва нищо.

- Ще съдите ли въпросния д-р Патриков и болницата?
- Засега не мислим да водим дела, тъй като не ни се иска да й причиняваме още неприятни емоции. Това, което искаме, е да се разбере за случилото се, за да не пострадат други хора. Това е единствената цел, не търсим възмездие или обезщетение. Изпратили сме сигнал до Агенция «Медицински одит» и се надяваме, че ще направят проверка по нашия случай.

Едно интервю на Маргарита Благоева
Добави в Facebook



12 коментара

Напиши коментар