27 февруари, 13:57

Художникът летец Георги Тодоров на 80: За мен авиацията е любовта, а рисуването - пир за душата

Изгубиш ли пътеката на любовта, животът ти ще бъде много труден, твърди авиаторът ветеран
прочитания: 380 | коментари: 0

Години минаха, откакто се пенсионирах, остарях и побелях, но продължавам да сънувам, че летя. Каква е тази натрапчива и неотразима мисъл сам не зная. Като се замисля, започвам да разбирам, че това е магията на авиацията. Веднъж обсеби ли те, носиш я в сърцето си за цял живот.

При мен съдбата сама бе предопределила да съм в авиацията. Родната ми къща беше на 100 метра от пистата на летище Враждебна откъм Абисиния. Заспивах и се събуждах от шума на самолетите. Баща ми бе един от строителите на пистата и кантонер по Орханийското шосе. Използвах всяка свободна минута, за да съм сред строителите на сградите и пистата. Босоногото ми детство е съхранило толкова много спомени. Присъствах и на откриването на първата редовна въздушна линия на 27 юни 1947 г., което стана в Северния район. Там чак до края на 1950 г. бе първата софийска аерогара.

Влечението ми към самолетите бе толкова силно, че се представих с една година по-голям, за да ме запишат в курса за безмоторни летци в с. Априлово, Елинпелинско

Тук за пръв път усетих, че имам и друго призвание: да запечатвам на платното и белия лист своята обич - небето и самолетите. В бараката на летището бе подредена и първата ми самостоятелна изложба за пионерите в световното въздухоплаване - Ото Лилиентал, братя Райт, Александър Можайски, Луи Блерио.

За всеки пилот незабравим остава първият му самостоятелен полет. За мен това се случи през 1951 г. под ръководството на известния инструктор полк. Дончо Димитров. След полет в зона с двуплощника „Синигер” бай Дончо не даде знак да сляза от самолета. При работещ двигател постави ръцете си на козирката пред предната седалка, погледна ме усмихнат и каза: „Давай газ и излитай сам!”. Следват полети с ЛАЗ-7, Фоке Вулф („Врабче”) и др.

Така си спомня началото на пътя си като авиатор запасният полк. Георги Тодоров.

Укрепват крилата му по летищата в Баните, Казанлъшко, Кольо Ганчево, Старозагорско, Граф Игнатиево. Пътеката на дните му го води в Народното военновъздушно техническо училище (НВВТУ) в Ловеч, едно от елитните по онова време военни учебни заведения. Практиката се води в самолетната фабрика Ловеч. Тук курсантите пряко участват в построяването на новите български самолети ЛАЗ-7М.

Плахите и несигурни младежи постепенно се превръщат в бъдещи защитници на родното небе. Георги е разпределен в изтребителния авиополк в Доброславци в момента на превъоръжаването му с нова реактивна техника.

Късметът му помага да се включи в организирания от ВВС тримесечен курс, който се води от изтъкнати творци на четката като Дечко Узунов, Илия Петров, акварелиста Йордан Гешев и др.

Техните лекции по история на изобразителното изкуство, перспектива, технологии, композиция и други му вдъхват самоувереност да продължи по избрания път в изкуството.

На летището сюжети не липсват, романтичното и всекидневното вървят ръка за ръка, само трябва да имаш очи и сърце да ги видиш и пресъздадеш. Денем лейтенант Тодоров учи новата реактивна техника, а нощем до късно рисува в клуба. С много любов рисува картината “Панорама на София от птичи поглед със звено реактивни изтребители”. Тя е с маслени бои и внушителни размери - 2 на 4 метра. Окуражен от сполучливите си опити, той продължава да прави по-смели опити в живописта, приложната графика и металопластиката. Завидна е продуктивността му: стотици малки и големи платна на авиационна тематика. Автор е на безброй рисунки, пощенски марки, корици и илюстрации в наши и чуждестранни списания. Металопластиката на паметника на загиналите парашутисти Калъпчиев, Крумов и Джуров на Божурище е негово дело. От неръждаема стомана прави вимпела, който Христо Проданов носи в раницата си и го оставя на най-високия връх на планетата Еверест.

По негови проекти са изработени юбилейни медали за 25-годишнината на БГА “Балкан” и 50-годишнината на “Аерофлот”, много значки, календари и дипляни

В тия години Георги среща своята изгора парашутистката Надежда Занкова, с която създават семейство. От брака им се раждат две деца: дъщерята Елина и синът Камен, които ги даряват с четири внучета. С нескрита гордост запасният полковник Георги Тодоров говори за сина си Камен, който продължава бащиния път в небето. Той е командир на Ербъс А-320 и с инструкторски права да въвежда нови пилоти на А - 320.
Дълги години Георги работи като технолог в авиоремонтния завод „Мургаш”, по-късно „Летец”. Там съдбата го запознава с един забележителен и несправедливо забравен авиационен ас - Минчо Качулев. (Бел. на ред.: За сведение на нашите читатели подп. Минчо Качулев е автор на текста на първия химн на футболен клуб “Левски”.)

От симбиозата на двамата творци се ражда експерименталната работилница за серийно производство на навигационни разчетни прибори, които стават част от задължителната екипировка на пилотите и щурманите от ВВС и БГА. Двамата подобряват графичния дизайн на приборите, конструират и други важни съоръжения за стартовите командни пунктове и ръководство на полетите. Големият рационализатор и математик, аерофотоспециалист непрекъснато внушава на хората, които работят по темата за обзавеждане на Главния команден пункт на ВВС с визуална система за полетната обстановка в небето на България, че те участват в едно голямо и патриотично дело.

За съжаление, тоталитарната система не допусна автора на тази реализирана идея в Главния команден пункт да види своето творение, защото е „царски офицер”

Дългогодишната му работа в правителственото звено (Авиоотряд 28) дава на Гошето възможност да посети много страни по света и да види много престижни музеи и галерии. Техните шедьоври го вдъхновяват да продължи смело изорания път в изкуството. Като гледам с какво настървение започва всяка нова картина, си мисля, че художникът е останал едно голямо непораснало момче. Може би това е една от тайните в изкуството - да гледаш на света с детски очи. Жилището на овдовелия Г. Тодоров е една малка изложбена зала: картини по стените, по лавиците на библиотеката, по пода, повечето акварел. Предпочита го, защото с него може да пресъздаде по-добре небето с неговата дълбочина и загадъчност, такова, каквото го чувства. Прозрачността на тоновете му помага да вдъхне и на самолетите емоция и красота. За мен авиацията е любовта, а рисуването (изкуството) пир за душата. Изгубиш ли пътеката на любовта, животът ти ще бъде много труден. Ако трябваше сега да избирам отново житейски си път, бих избрал същия.

Днес времето е сякаш спряло да тече, то има вече други измерения, пенсионерски. Всеки вторник се събираме под крилата на МиГ-19 в клуба на авиацията и ВВС.

Само тука може да видиш как редникът и генералът, сержантът и полковникът са седнали един до друг и си разказват спомени. Ех, небе, небе, късче обич, късче жал...

Жалко само, че таблото за съобщения е почти запълнено с „Ин мемориам”, показващи кой за последен път е излетял. Нали летците не умират, те отлитат!

До късно през нощта един прозорец на улица „Хемус” свети. В стаята са само двама - художникът и неговата неостаряваща любов - картините с авиационна тематика. Почти всяка нощ художникът летец сяда пред статива и рисува... Облаци, небе и самолети. Палитрата и четката - споделя той, - на които посветих душата си, сега осмислят дните ми и отдалечават края. Като рисувам, продължавам да летя! Мисля, че физически ще издържа и сега на 80 години съм готов да полетя отново...

Синът на Георги Камен Тодоров със своя Ербъс А-320 денонощно прекосява меридианите и паралелите на Европа и Азия, а бащата всеки ден рисува облаци, небе и самолети! Не е ли това атавистичната, неотменима всекидневна връзка?
Винаги заедно двама в небето!

Александър КОЖУХАРОВ


Комична слава

Паднал от самолета

На 21 януари 1972 г. над град Сръбска Митровица се взривява югославски лайнер. Стюардесата Весна Вулович пада от 10 хиляди метра височина на земята и по чудо остава жива. Този уникален случай влиза веднага в книгата на Гинес.

Без да има подобни претенции към Гинес, нашият колега Георги Тодоров се оказа в центъра на една подобна тъжно-смешна житейска ситуация.

Чистейки от сняг крилото на правителствения самолет Ту-154, той се подхлъзва и пада на земята. Без да чакат Бърза помощ, веднага с „Волгата” на генералния директор е откаран в “Пирогов”. След спешните действия на докторите е настанен в 8-а стая. Една сестра набързо разпространява слуха, че в стаята има един мъж, „който е паднал от самолета”. Новината светкавично обикаля етажа и след малко цялото лечебно заведение. Образува се върволица от хора, които искат да видят този човек.

„Макар да обяснявах, че съм паднал от крилото на самолет, което е на 7-8 метра от земята, върволицата продължаваше да разпространява слуха. Белким всеки ден може да се види човек, паднал от самолет!”
Добави в Facebook



0 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара