Владо Даверов: Страдам от цироза и диабет!

<strong>Владо ДАВЕРОВ е известен български сценарист и писател. Роден е в Плевен на 27 август 1948 г. Завършва средно образование в елитната немска гимназия в Ловеч през 1972 г. и Софийския университет &ldquo;Св. Кл. Охридски&rdquo; със специалност немска филология. Носител е на наградите &ldquo;Южна пролет&rdquo;, &ldquo;Златен ланец на в. &ldquo;Труд&rdquo;, първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при - Сан Ремо, награда на публиката на фестивала &ldquo;Златната роза&rdquo;, награда за най-добър сценарий на СФД. <br /> <br /> </strong><em>Сценарист е на филмите: &ldquo;Двама мъже извън града&rdquo;(1988 г.), &ldquo;Суламит&rdquo;(1997 г.), &ldquo;Нощта на самодивите&rdquo;(1995 г.), &ldquo;Трафик&rdquo;(1995 г.), &ldquo;Полицаи и престъпници: Голямата ченгеджийница&rdquo;(1993 г.), &ldquo;Вчера&rdquo;(1988 г.), &ldquo;Живот до поискване&rdquo;(1987 г.), &ldquo;Царска пиеса&rdquo;(1982 г.). Сред най-интересните му разкази и новели са: &ldquo;Което е било&rdquo;, &ldquo;Много дни до есента&rdquo;, &ldquo;Живи картини&rdquo;, &ldquo;Игри на папагали&rdquo; и др. Емблематични са романите му: &ldquo;Вчера&rdquo;, &ldquo;Кенеди&rdquo;, &ldquo;Възторжен и див&rdquo;, &ldquo;Ангели небесни&rdquo;, &ldquo;Животът на другите&rdquo;, &ldquo;Господин директорът на пристанището&rdquo; и &ldquo;Праймтайм&rdquo;.<br /> </em><br /> <br /> <strong>- Г-н Даверов, как сте със здравето?</strong><br /> - Няколко пъти се разболявах почти безнадеждно.<br /> <br /> <strong>- От какво?<br /> </strong>- От много неща. Последното беше емболия.<br /> <br /> <strong>- Тръгнал е тромб отнякъде?<br /> </strong>- Да, беше тръгнал. Ако не ме бяха оперирали навреме, сега нямаше да съм между живите!<br /> <strong><br /> - Какво точно стана?<br /> </strong>- Четях си вестник на дивана. Изведнъж непоносимо силно ме заболя левият крак. Тромбът запуши проходимостта на съдовете в крака.<br /> <strong><br /> - Къде ви закараха?<br /> </strong>- В болница &ldquo;Св. Екатерина&rdquo;. Веднага ме оперираха. После обаче получих кръвоизлив. Наложи се да ме оперират втори път.<br /> <br /> <strong>- Това ли е основното ви страдание?<br /> </strong>- Не. Имам много здравословни проблеми, но не им обръщам внимание. Живея като здрав човек. При всичките ми болести беше логично да си замина от този свят първи. Но си заминаха всичките ми приятели. Починаха Христо Калчев, Георги Трифонов, Виктор Пасков, Васа Ганчева, Георги Богданов и много др.<br /> <br /> <strong>- Какви са другите ви страдания?<br /> </strong>- Имам цироза.<br /> <br /> <strong>- От колко време?<br /> </strong>- От 30 години.<br /> <br /> <strong>- Какво още ви мъчи?<br /> </strong>- Диабет тип 1.<br /> <br /> <strong>- От колко години?<br /> </strong>- От 20.<br /> <strong><br /> - От началото на диабетното заболяване ли сте на инсулин?<br /> </strong>- Да, от самото начало. По едно време спрях инсулина. Известно време бях на перорални лекарства. Но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>хипогликемията продължаваше <br /> </strong></span><br /> Спрях и хапчетата.<br /> <br /> <strong>- Надниквали ли сте зад смъртта?<br /> </strong>- Да. После започнах да гледам на живота по друг начин. Два пъти бях във Виетнам. След престоя си там получих асцит. Вкараха ме във ВМА с показатели като за умрял човек. Съпругата ми отиде за резултатите от изследванията. Лаборантката, която й ги дала, попитала: &ldquo;Извинявайте, ама този човек жив ли е?&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Колко време лежахте във ВМА?<br /> </strong>- Един месец. Изписаха ме здрав като момченце!<br /> <br /> <strong>- Кой ви лекуваше?<br /> </strong>- Покойният проф. Григор Мечков, невероятен гастроентеролог.<br /> <br /> <strong>- Какво стана после?<br /> </strong>- Няколко дни след изписването ми от ВМА повърнах вкъщи половин литър кръв!<br /> <strong><br /> - Каква бе причината?<br /> </strong>- Варици. Хайде в &ldquo;Пирогов&rdquo;! Поставиха ми балон-катетър и ме разпънаха отвътре като Христос. Балон-катетърът е нещо като маркуч. В края му има по-мека гума, която може да се надуе. След като се вкара този уред в тялото, вътре го разпъват, за да затисне участъците от спуканите кръвоносни съдове. Това е единственият начин за спиране на тежък кръвоизлив. Бях на ръба. Бяха предупредили съпругата ми, че ще умра в пълно съзнание. Но не умрях. Така че надникнах от другата страна на тунела.<br /> <br /> <strong>- Какво видяхте?<br /> </strong>- Че има тунел. Но не ми се ходеше нататък. В интерес на истината бях в полусъзнание.<br /> <br /> <strong>- След колко време в &ldquo;Пирогов&rdquo; спряха кръвоизлива?<br /> </strong>- След една седмица. Опитаха се да вкарат сонда, за да разберат откъде точно е кръвоизливът (от стомаха или от хранопровода), но нищо не успяха да видят. Всичко беше само кръв! И със сондата продължавах да бълвам кръв и слуз! В крайна сметка - като прескочиш баира, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>животът вече изглежда съвсем друг <br /> </strong></span><br /> Смисълът му е в подробностите - сутрин да направиш кафе на жена си, да запалиш камината, да видиш слънцето. Това е животът! А иначе той е опасно приключение.<br /> <br /> <strong>- Какво е отношението ви към хората, които злоупотребяват с цигари, алкохол и дрога?<br /> </strong>- Доброжелателно.<br /> <br /> <strong>- Защо?<br /> </strong>- Защото самият аз злоупотребявам.<br /> <br /> <strong>- С какво?<br /> </strong>- С алкохол, при това най-редовно. Правя го с голямо удоволствие. Това е обществена тайна.<br /> <br /> <strong>- Какъв алкохол?<br /> </strong>- Всякакъв, за който се сетите. Не пия само мастило.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за нашите болници?<br /> </strong>- Впечатленията ми са добри. Доста от здравните заведения придобиха европейски вид.<br /> <br /> <strong>- Какви специалисти са лекарите ни?<br /> </strong>- Повечето са отлични професионалисти. Никога лекар не ми е поискал пари за нещо.<br /> <br /> <strong>- На какво ниво е здравеопазването ни?<br /> </strong>- На прилично. Но трябва да се оправи въпросът с плащането. Сега никой не знае точно колко би струвало едно лечение. Не може ли това да се уреди най-сетне? Не знаеш за какво се осигуряваш, не знаеш на кого трябва да плащаш. И се получава дявол на магаре! Най-лошото е, че при лекарите се настани лоша тенденция за претупване на нещата. Това е недопустимо!<br /> <br /> <strong>- Спазвате ли диета?<br /> </strong>- Само когато отслабвам. Тогава ям главно плодове. С тях отслабвам по 20 кг за 20-30 дни.<br /> <br /> <strong>- Какво трябва да прави българинът, за да бъде по-здрав?<br /> </strong>- Да не си трови живота за неща, които не може да реши.<br /> <br /> <strong>- Кои са основните фактори, които увреждат здравето?<br /> </strong>- Стресът, завистта. Великият Петър Димков е казал, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>завистта води до рак <br /> </strong></span><br /> Мисля, че е по-добре да си даваме парите за спорт, а не за лекарства.<br /> <br /> <strong>- Здрав ли е българинът?<br /> </strong>- Не. Ние сме много болна нация. В основата на всички болести е усещането на българина, че е дълбоко нещастен и пренебрегнат.<br /> <br /> <strong>- Какво е привлекателното във вашата професия?<br /> </strong>- Коя професия?<br /> <br /> <strong>- На сценарист и на писател.<br /> </strong>- Аз нямам никаква професия. Не умея да правя абсолютно нищо. Е, ако приемем, че имам някаква професия, да кажем, че съм журналист. Работил съм в много вестници, бил съм шеф на телевизията.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за съвременната българска журналистика?<br /> </strong>- Нищо добро. През последните години качеството на българската журналистика драстично падна. Изискванията към младите журналисти са силно занижени. Не четат. Разчитат повече на жълтите новини. В повечето случаи се интересуват от несъществени неща. Търсят само пикантната информация. Не владеят добре езика. А това е изключително важно.<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Здравка ИВАНОВА</strong></span>