27 януари, 19:13

Мария Русалиева: Майка полудя, след като сестра ми умря само на 10 г. от тежка болест

Не ме е страх от смъртта, спокойна съм, казва 82-годишната актриса
прочитания: | коментари: 3
Мария Русалиева с дъщеря си Елена

Известната актриса Мария Русалиева е едно голямо слънчево чудо на природата – висока е само 155 см и е на невероятните 82 години! Има четири брака зад гърба си и безброй невероятно изиграни роли в киното и театъра.

......................................
- Г-жо Русалиева, през изминалата година България изпрати много свои творци, сред които Андрей Баташов, Велко Кънев, Пламен Ставрев... Какви знаци са това?
- Това бяха силни, честни мъже. Но, знаете ли, те също са имали в живота си неща, които не са успели да направят или са направили не както трябва. Петър Дънов казва, че тогава смъртта се приема повече като наказание. Затова Бог си прибра Велко Кънев, Андрей Баташов...

Небето си ги взе, спасиха се!

Бяха честни и почтени хора, прекрасни хора, които изведнъж изчезнаха. А аз съм на цели 82 години, представяте ли си...?!

- Когато говорих с Коста Цонев, думите му бяха пропити с увереност и спокойствие, докато Георги Калоянчев твърди, че е „видял тунела на смъртта” и въпреки многобройните си опити да отрича, всъщност вътрешно изпитва страх от нея. Вие страхувате ли се от смъртта?
- Аз не се страхувам от смъртта, не съм виждала такъв тунел, за какъвто говори Георги Калоянчев. Усмихната съм, каквото е - това. Казвам само: "Господи, спаси ме" и край. За тези 82 години какво ли не съм видяла, какво ли не ми е минало през главата... А Калата - той много ми е помагал винаги. Много честен човек. Не е като другите, които се чудят как да се хвърлят да притесняват една жена. Имала съм и такива случаи. Георги Калоянчев е джентълмен. Коста Цонев също е такъв, макар че е по-сдържан като характер. Играли сме и с него много дълги години на една и съща сцена. Двамата не са от мъжете коцкари, бяха хора с талант, с държание.

- Ами Стоянка Мутафова? Татяна Лолова?
- О-о-о, сладурка! Стоянка си е Стоянка! С много плам, с много буря в душата. Няма как да й попречиш на тази жена да бъде това, което е. Тя ме харесваше. Казваше: "Миме, я ела тук, моето момиче", и дълго си приказвахме след това. Беше толкова приятно. Татяна Лолова също е едно голямо бижу.

- Играе ли ви се в театъра?
- Не, не ми се играе нищо, в никакъв случай! Почива ми се, искам да имам спокойствие, уют. Аз изиграх много роли, достатъчно. Сега се чувствам свободна, дъщеря ми Елена и моят внук Мартин са при мен, това ми е нужно единствено. Тя също е актриса - чудесна актриса, благодаря на Бог.

- Много пъти сте казвали, че сестра ви ви помага от отвъдното, че вие самата имате до такава степен развита сетивност, че можете да предусетите случващото се...
- Сестра ми... Няма я вече, тя почина, беше много мъничка. Само на 10 години! Имаше много тежка болест и си отиде. Казваш ми за нея и... нещо се обърна в мен, виждаш. Много ми е трудно, много тежко, но преживях и това. Майка ми обаче стигна до крайности заради мъката си. Тя полудя, след като сестра ми си отиде! Шокът до такава степен я удари, че влезе в лудница.

Мъката без малко не я погуби. Дори имаше един момент, когато в пристъп на лудост беше тръгнала към мен с думите:

"Сега ще те унищожа..." После се опомни, плака.

Беше страшно, но за щастие след време оздравя и излезе. Загубата на Ралица я съсипа. Тя не можа да приеме смъртта на своето дете. Аз устисках някак, бях длъжна. И днес мога да кажа - да, преживях го, защото това е толкова страшно, толкова ужасяващо! И тя искаше да стане актриса. Бях край нея непрекъснато, защото беше по-мъничка. Изобщо в моя живот има много страшни неща, от които аз съм успяла да се опазя. Не съм ги и разказвала, може би защото не вярвам достатъчно на хората - има много хора, които злоупотребяват с чуждата мъка, хващат се за нея и те съсипват.

Сестра ми няколко пъти ми е помагала, да - дава ми сила, много сила. Когато съм имала нужда от нея. Сънувала съм я също... няколко пъти. А също и баща ми - поетът Владимир Русалиев. Той беше страхотен човек! Не ме питайте как той преживя загубата на Ралица. Но като мъж - издържа, беше по-силен.

- Казвали сте също и че сте родена с късмет, че Бог ви пази и от нищо не ви е страх. А защо сте сменили името си преди години – казвали сте се Деница?
- Винаги съм била Мария! Като бебе за малко съм била с името Деница, но след това всичко си е дошло на мястото. Чувствам се прекрасно с името Мария, това е моето име. Кръстницата ми се казва Деница - това е дъщерята на Стилиян Чилингиров, председател на Съюза на българските писатели. Историята, както са ми разказвали, е била много интересна. Малко преди кръщенето ми в черквата "Св. Параскева", в която баща ми е отишъл, за да ме запише, се случва нещо много странно. Когато се прибира у дома, вижда майка ми, която в този момент ми е пеела приспивни песнички. Погледнала ме и казала: "Най-после утре ще ми бъдеш истинската Деничка!" Баща ми дълго пристъпвал от крак на крак и накрая решил да й каже, че ме е записал не като Деница, а като Мария. Майка ми побесняла, попитала го как е посмял да направи това и в този момент аз съм се изхлузила от коленете й, паднала съм на пода и очите ми са побелели. Затворила съм ги и съм престанала да дишам. Майка ми изпаднала в ужас, грабнала ме и започнала да се опитва да ме свести. Повтаряла:

"Господи, върни я, върни я, нека бъде Мария, само да е жива!"

В този момент аз съм отвори очи отново, усмихнала съм се широко по бебешки и така до днес. Ти виждаш как се усмихвам непрекъснато - нося си винаги тази усмивка.

- Ако позволите да надникна още малко в душата ви, връщайки лентата назад, какво ви е разочаровало най-силно? Знам, че имате четири брака зад гърба си, както и безкрайно много спомени и от сцената, и извън нея...
- Нямам разочарования. Никакви! Странно за тези 82 години, но нямам. Имала съм четири брака, но сега всичко е наред. Приключих с тях.

Не ми харесваха мъжете, оказаха се нечисти за мен.

Аз сега не искам да ги омаскарявам пред хората, защото мъжете не са от тези, които лесно преглъщат. Няма да говоря за тях, разделила съм се с всичките, защото без тях ми е по-добре. Сега съм добре.

- А имали ли сте голяма любов?
- Не, не съм имала. Винаги съм знаела какъв е моят път и съм го вървяла. И не съм съжалявала за нищо.

- Имате ли някакви страхове?
- Вече не, никакви. Имах някога, когато са ми завиждали, мразели. Сега съм прекрасно свободен и щастлив човек. От нищо и от никого не ме е страх!

- Какво става с книгата, която обичате да казвате, че пишете от половин век? В тези ваши мемоари е пълно с мистика - твърдите, че целият живот е едно постоянно прераждане...
- Тя още не е готова. Готвя я от дълго време, но искам да е нещо специално. И има наистина много мистика. Ние всички се прераждаме, никой не е дошъл на тази земя просто така. Когато навремето баща ми ме заведе при Петър Дънов, той му каза следното: "Г-н Русалиев, обърнете внимание на това дете, тя много знае", а той отвърнал

"Мани, мани, тя е по-умна от нас с майка й".

Аз лично до момента съм се прераждала два пъти. Знаела съм в моментите, когато нещо е трябвало да ми се случи, че не е добре, и не съм го правила.

- Малко хора знаят, но освен прекрасна актриса сте и нумеролог! Правили сте дори прогноза за премиера Бойко Борисов – сега какво виждате за него, за новия президент Росен Плевнелиев?
- Казвала съм за Бойко Борисов, че е много приятен човек, който печели със своята доброта. Новият президент не го познавам за съжаление, но той е приветлив човек. Познавах Георги Първанов и неговата жена Зорка. Много пъти сме се събирали, смеели заедно. Съпругата му е чудесен човек, много слънчев. А той има голям респект от мен, възхищава ми се (смее се).

- А за Лили Иванова какво ще ми кажете? Атаките, които примата на родната естрада понася непрекъснато, как й се отразяват според вас?
- Лили Иванова не спира да пее, няма и да спре. Атаките са много, но тя не им се дава. Тя издържа. Много здрав характер е, опитна е и няма как да позволи нещо да я сломи. Ако някой се надява на това, не е познал!

Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Добави в Facebook



3 коментара

Напиши коментар