Днес правим обобщение на темата
<strong>Изминалата година беше белязана от протести срещу лекарски грешки, отнели живота на много български родилки. Ще намери ли отдушник протестът чрез съда и колко от обвинените лекари ще бъдат осъдени, предстои да разберем през тази година. Какво показват съдебните дела през изминалите години? Има ли издадени ефективни присъди? Репортер на &ldquo;Доктор&rdquo; се зае с нелеката задача да се порови в съдебните архиви на най-големите съдилища в страната, за да види има ли възмездие за сторените лекарски грешки.<br /> </strong><br /> Лекарски грешки причиняват смъртта на около 3000 пациенти годишно. Това сочи национално представително проучване, представено от социолога Тихомир Безлов на кръгла маса с експерти от здравната и съдебната система. Изследването е проведено в рамките на проект за подобряване на сътрудничеството между здравната и съдебната система в случаите на лекарски грешки.<br /> <br /> Д-р Христо Спасов от Кюстендил е осъден за смъртта на пациент. Той обаче е убеден в своята невинност и 11 години по-късно е решил да заведе дело в Страсбург, за да изчисти името си.<br /> <br /> През 2007 г. д-р Спасов е осъден на осем месеца затвор с три години изпитателен срок и забрана да упражнява професията си за шест месеца. Той е трябвало да заплати и обезщетение от 80 хиляди лева на родителите на починалия пациент. Продължава да живее в Кюстендил, но вместо в хирургията е в Спешна помощ. През 2000 г. д-р Спасов оперира 24-годишен младеж, постъпил с остра форма на перитонит. На 11-тия ден момчето напуска болницата в добро състояние. Няколко дни по-късно след усложнения е приет в софийска болница.<br /> <br /> Днес д-р Спасов смята, че е изкупителна жертва на свои колеги медици - вещи лица по делото, които са обвинили него за грешката на екипа от софийската болница.<br /> <br /> На първа инстанция лекарят е признат за невинен. Втората инстанция обаче решава, че причината е забавянето на операцията в кюстендилската болница.<br /> <br /> Д-р Спасов е информирал прокуратурата за допуснати грешки в досъдебното производство, но от прокуратурата не са реагирали.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Подсъдими доктори продължават да работят<br /> </strong></span><hr /> <strong>Нов скандал с трима от петимата медици от варненската МБАЛ &ldquo;Св. Марина&rdquo;, които бяха осъдени от Варненския окръжен съд заради шокиращо лекарско невежество, станал причина за смъртта на 2-годишния Дани Донев, беше на път да взриви напрежението в морската столица. <br /> </strong><br /> Тримата осъдени лекари Петър Костадинов, Николай Неделчев и Анна Гочева се разминаха с леки присъди и административно наказание. Първите двама получиха 8-месечни условни присъди, отложени с 3 години изпитателен срок, за престъпна немарливост и незаинтересованост, довела до смъртта на момченцето, а третата - глоба от 1000 лв. за подправка на подписа на Радостина - майката на Дани, върху документ за отказ от определено изследване. Скандалното в случая е, че същите тези осъдени медици ще продължат да лекуват по същия начин и други хора, като с това животът им е застрашен, коментираха близки на почерненото семейство. Според наблюдаващия делото прокурор Радослав Лазаров всеки от осъдените лекари ще продължи да упражнява професията си, тъй като съдът не е уважил искането му за отнемане на правата им. В съдебната зала медиците дори пледираха, че са невинни и вероятно ще обжалват присъдите си, коментира тогава прокурорът. Той обеща, че ще протестира, тъй като е категоричен във виновността на всеки един.<br /> <br /> Съдът оправда другите двама лекари Пламен Кокински и Мехмед Алиев, които бяха обвинени, че са разтакавали родителите на детето от една болница в друга, докато накрая за Дани станало прекалено късно. След трагедията, от МБАЛ &ldquo;Св. Марина&rdquo; излизат със становище, че причината за смъртта на детето е вродена аномалия &ldquo;Мекелов дивертикул&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Специалист по УНГ от Пазарджик е с присъда<br /> </strong></span><hr /> Междувременно Окръжният съд в Пазарджик осъди доктор и болнично заведение за лекарска грешка. Ушният лекар Георги Антонов и МБАЛ &ldquo;Хигия&rdquo; трябва да платят на Красимира Попова обезщетение от 33 502 лв. Студентката е постъпила в болницата през юни 2006 г. за операция за премахване на полипи в носа. След интервенцията състоянието й се влошило, последвали още няколко операции и рехабилитация през следващите 2 години. Установено е, че черепът на пациентката е пробит след първата операция. Сега Красимира Попова е с ограничена трудоспособност и е инвалид. Тя е с частична парализа, епилепсия, нарушени умствени възможности.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Думата на социолозите<br /> </strong></span><hr /> Според същото национално представително проучване годишно у нас се случват около 43 000 грешки на медици, като 30% от тях са причинили смъртта на пациента. Това означава, че заради неправилно или немарливо лечение средно на ден у нас умират по 7-8 българи. Според данните 60% от близките на починали заради лекарска грешка прибягват до съда. Проучването сочи, че над 8% от гражданите се възприемат като жертва на лекарска грешка.<br /> <br /> Между 500 и 1500 души годишно завеждат дела за лошо лечение. Безлов обаче подчерта, че голяма част от пациентите, които търсят правата си в съда, са или близки на служители в съдебната система, или самите те работят там. Поради това се получава и обратна тенденция, според която правата на докторите са нарушени, тъй като издаващото присъдата лице е заинтересувано лекарят да бъде санкциониран.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Наказан анестезиолог за смъртта на родилка в Свиленград<br /> </strong></span><hr /> В Хасково преди време беше осъден още един лекар, анестезиологът от Свиленград д-р Добри Маргаритов. На първа инстанция лекарят бе наказан с една година лишаване от свобода ефективно, с мотива, че на 11 юли 2001 г. е причинил по немарливост смъртта на родилка в Свиленград. Освен това лекарят беше лишен от право да упражнява професията си за една година и да изплати на съпруга на починалата обезщетение в размер на 50 000 лв. Съдът в Хасково реши, че д-р Маргаритов е нарушил правилата на медицинската практика и не е направил всичко възможно, за да спаси живота на младата жена. Бременността на Дамяна протичала нормално, а в медицинския картон на бъдещата майка не е записано нито едно отклонение от нормата при клиничните изследвания. Жената получава силни болки, обилно кървене и около 8 ч. е приета в свиленградската болница. Единайсет часа и половина по-късно започват контракции, а два часа след това родилката е прегледана от завеждащия отделението д-р Недялко Апостолов. Той й поставя диагнозата &ldquo;отлепване на плацентата, обилно кървене и започващо задушаване на плода&rdquo;. Шефът на родилното отделение веднага взема решение за израждане на бебето със секцио, за да спаси живота на майката и на плода. В 22.30 часа родилката попада в ръцете на дежурния анестезиолог д-р Добри Маргаритов, който започва лекарствената подготовка за операцията чрез интубация с помощта на ларингоскоп и интубационна тръба. <br /> <br /> Анестезиологът обаче не успява да се справи и затова започва да подава кислород на жената през маска. Когато и този опит се проваля, д-р Маргаритов пробва с интубационна тръба с по-малък номер, а накрая прави трахеотомия - срязва трахеята и вкарва в нея обдишваща тръба. По време на тези манипулации анестезиологът наранява Дамяна в областта на ларинкса. Тази &ldquo;интервенция&ldquo; въздейства негативно върху сърдечносъдовата система на жената, но въпреки това д-р Маргаритов, според показанията, подава сигнал за началото на операцията. Няколко минути по-късно шефът на родилното отделение д-р Апостолов отмята чаршафа и вижда, че родилката е в състояние на силна цианоза (посиняване). Той обаче се доверява на анестезиолога и в 22.45 часа започва операцията за израждането на бебето. След десетина минути д-р Апостолов и дежурният ординатор отбелязват една нетипична за нормалното секцио особеност - бебето е извадено полузадушено, но в крайна сметка успяват да спасят живота му. Борбата на лекарския екип за живота на Дамяна приключва в 23.40 часа с констатация за смъртта на младата жена. Пред съда наблюдаващият прокурор по делото Дарина Славова успява да защити обвинителната теза, че смъртта на Дамяна Димитрова е настъпила по вина на анестезиолога д-р Добри Маргаритов. Противно на опасенията за лоялност към човек от гилдията, медиците, призовани като свидетели по делото, подкрепят тезата, че д-р Добри Маргаритов е нарушил не само правилата, но и лекарската етика. Според тях анестезиологът не е направил добър избор на интубационна тръба и не е инжектирал на родилката доза атропин. Освен това, след като не е успял да направи успешно интубацията, той не е предупредил лекарския екип, а го е подвел да започне операцията. Анестезиологът не се призна за виновен до края. На следващите инстанции той бе оправдан. Отнемането на лекарските му права за срок от 1 година обаче остана в сила.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Осъдиха болница &ldquo;Св. Анна&rdquo; във Варна<br /> </strong></span><hr /> <strong>110 000 лв. за емоционални и психически травми трябва да плати МБАЛ &ldquo;Св. Анна&rdquo; във Варна на родителите на 14-годишния Румен Стоянов, който почина в болницата през януари 2009 г., реши Окръжният съд в града.<br /> </strong><br /> Румен постъпил в болницата на 16 януари с остър кръвоизлив в носа, зачервено гърло, кашлица и хрема. Седмица преди това бил лекуван от семейния лекар заради остра инфекция на горните дихателни пътища.<br /> <br /> По време на процеса е назначена и изслушана тройна съдебномедицинска експертиза. Според нея при постъпването на Румен в болничното заведение диагнозата е била поставена правилно, но при дете с вроден сърдечен порок е било задължително да се направи консултация с детски ревмокардиолог. Пак според експертите заради силния кръвоизлив от носа детето е трябвало да бъде консултирано и от специалист УНГ. Четири дни след постъпването в болницата 14-годишният пациент умира, след като е вдишал кръв в белите дробове. Вината на лекуващите е, че не са предприели адекватни действия за продължаващото с дни обилно кръвотечение от носа, отсъдиха магистратите.<br /> <br /> Съдът отхвърли иска на родителите за 220 000 лв. обезщетение, след като се съобрази с експертите, че обилното кръвотечение, предизвикало аспирацията на кръв в белите дробове, се е дължало и на вродените разширени кръвоносни съдове на носа на детето.<br /> <br /> МБАЛ &ldquo;Св. Анна&rdquo; ще плати 4400 лв. държавна такса, както и 1000 лв., които са част от разноските на родителите по делото.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Център за защита на правата в здравеопазването<br /> </strong></span><hr /> Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването обаче пациентите са неоправданата страна в такива дела. По неговите думи голяма част от пострадалите от лекарска грешка са възрастни и болни хора. За тях е непосилно например да платят исканата 4-процентна съдебна такса от размера на иска. Поради това малко граждани търсят правата си в съда. Той подчерта, че съществува сериозен проблем и при изпълнението на решенията на съдилищата. В голяма степен санкциите са насочени към Министерството на здравеопазването и Здравната каса. В ролята си на държавни институции те си позволяват да не се съобразят с волята на съда. Кацаров информира, че най-много заведени дела има срещу общинските и университетските болници. Според проучването обаче хората най-често се оплакват от джипитата си за лошо лечение. Данните показват, че хората най-често са жертва на грешна диагноза. 46% от българите са посочили именно лошото диагностициране като най-често срещаната грешка през миналата година.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Медиците трудно свидетелстват срещу колега<br /> </strong></span><hr /> <strong>Най-голямата трудност да се докаже пропуск е, че самите лекари трудно свидетелстват срещу колега, а освен това никой не води статистика за пропуските и проблемите в лечението и съответно не се учи от опита на другите.<br /> </strong><br /> По 1000 души средно на година стават жертва на лекарска грешка, съобщи шефът на Асоциацията за закрила на пациентите Пламен Таушанов. По думите му пострадалите често са бедни хора, които не могат да се защитят. От сдружението настояват да се приеме закон за правата на пациентите и с него да се създаде специален фонд за обезщетяване при доказана лекарска грешка.<br /> <br /> Таушанов цитира статистика, според която само на 5 на сто от починалите са правени аутопсии. Той изрази опасенията си, че над 50 на сто от операциите се правят без предоперативна диагноза, а на принципа: &ldquo;Отваряме, пък ще видим&rdquo;. Да бъде създаден и регистър на лекарските грешки, както и електронни досиета на пациентите, настояват от асоциацията. Имало нужда и от обществен съвет, който да разглежда професионалните и етичните проблеми сред лекарската гилдия.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Малка част от пострадалите подават жалба в съда<br /> <hr /> </strong></span><strong>Няма как да се гледа и говори спокойно, когато умират деца, родилки, бебета и когато според анкета на Центъра за изследване на демокрацията всяка година около 45 хиляди българи или членове на техните семейства се чувстват жертва на лекарски грешки. <br /> </strong><br /> Проблемите около всичко това обаче са, че малка част от пострадалите подават жалби, още по-малка част от тях стигат до някакво възмездие и едва под 1% са истински осъдените. От подадените близо 531 жалби за неудовлетвореност от оказаната медицинска помощ до агенция &ldquo;Медицински одит&rdquo; само седем доказват безспорна грешка, която е довела до смърт на пациента. Най-пресният случай е с пациент от Ивайловград. Преди няколко дни окръжната прокуратура удължи с 2 месеца разследването за смъртта на 50-годишен мъж от Ивайловград. Починалият бил пристрастен към алкохола. Прибирайки се вкъщи след употреба на спиртни напитки, той на няколко пъти падал на земята и се наранил. Засега разследващите смятат, че медиците не са обърнали достатъчно внимание на здравословното състояние на пациента, което е довело до смъртта му. Събраните данни сочат, че лекарите само са обработвали раните, предизвикани от падането. Дни след инцидента пациентът починал от сърдечна недостатъчност. Макар че са изминали 2 месеца от разследването, няма персонално заподозрени лекари. С разрешение на Главна прокуратура срокът на досъдебното производство е удължен.