"Оставих жена ми с бебе на два дни", споделя легендарният гимнастик
Шесткратният участник в олимпийски игри и многократен световен шампион по гимнастика Йордан Йовчев съжалява, че не е успял да накара сина си Джордан да се занимава с неговия спорт, въпреки че от малък го води в тренировъчните зали, а после го записва при същия треньор, който навремето го е подготвял в Пловдив. Хлапакът, който вече е на 11 години, предпочел тениса и според Данчо повече има страх и уважение към треньорите си, отколкото към своите родители. Майка му Боряна обаче е отговорна за успеха в училище на наследника си и прекарва цял следобед с него над уроците му. <br /> <br /> ...<br /> Според Йордан половинката му е много по-силен човек от него и непрестанно търпи лишения, за да се занимава той само с гимнастика. Два дни след като се родил Джордан, Йовчев заминал на състезание и оставил Боряна сама. Тя обаче се справила, без да мрънка и капризничи. <br /> &quot;Тя е човекът за мен. Зад всеки преуспял мъж стои една жена. <br /> <br /> <strong>Без нея никога нямаше да стигна дотук <br /> </strong><br /> Усилията, които тя полага и остава в сянка, са повече от моите. Нейното по не се вижда, а за да мога да се реализирам, съм освободен от домашни задължения. Тя се занимава с детето, води го на училище, на тенис, решават задачи&quot;, разказва с признателност Йовчев. И допълва: &quot;Аз пък правех всичко двойно, за да мога да се грижа за семейството си.&quot; Той всяка година води семейството си в Америка, където живее брат му, а в моментите, когато синът и съпругата му са в Пловдив, където живеят, а той в София, тримата ужасно си липсват.<br /> <br /> Йордан се запознал с Боряна благодарение на &quot;най-щастливата му контузия&quot;. През 1992-ра 18-годишният младок току-що се е завърнал от Олимпиадата в Барселона и се втурва да играе футбол. Тогава се случва и белята. Няма къде да обикаля с патериците и скучаейки сам вкъщи, започва често да слиза в кафенето под блока, където работи хубавата Боряна. Познава я отдавна, защото живеят в една махала в Пловдив, тя е само две години по-малка и са се засичали по купони. В капанчето идват клиенти, но той не пречи на работата и не бърза да си ходи. От дума на дума, сутрешното кафе се превръща в следобедно и месецът, докато свалят гипса, се търкулва неусетно. Така инцидентът по ирония на съдбата се оказва щастлив, защото Данчо я опознава и разбира, че Боряна е жената на живота му.<br /> <strong><br /> Сватбата е 5 години по-късно, <br /> </strong><br /> защото след Олимпиадата през 1996-а Данчо остава в Америка с Краси Дунев и Иван Иванов от отбора да учат в колеж. Идва си следващата година през август и бърза да си вземе булката обратно. Тя вече работи в ресторанта под обредния дом. Събира се целият отбор и близките им. <br /> Явно жена му много го цени и обича, тъй като кръщава сина им на него - Джордан, защото се е родил в Оклахома. Таткото присъства в сакралния миг. И за разлика от повечето мъже, не припада.