Измама ли е таблетката хинин?

<strong>&ldquo;Съвременната медицина се ръководи от малка, но всемогъща група олигарси, стояща начело на големи химико-фармацевтични компании, които успяват, благодарение на колосални финансови средства, да подкупят нужното правителство, политици, управители на лечебни заведения. Финансовите магнати от химическата и фармакологичната промишленост, както и от агропромишлеността подготвят нещо като заговор, който може да се сравни с истински геноцид: колкото повече болни хора, толкова повече процъфтява бизнесът на олигарсите, ръководещи медицината в цяла Европа. И нито едно от правителствата, независимо от коя нация е, никога това правителство няма да рискува да постави на карта икономическото и политическото равновесие в държавата за сметка на запазване здравето на своите граждани&rdquo;. <br /> </strong><br /> <em>Цитат: Луи Броуър - известен френски учен, доктор на медицинските науки <br /> <br /> </em>Тези дни в медиите се появиха съобщения за това, че фармацевтичната компания &ldquo;Софарма&rdquo; е пуснала на пазара нов вариант на забранения преди години и толкова популярен аналгин-хинин. С ново наименование, разбира се. Когато се опитах да навляза в темата, се оказах в омагьосан кръг. Някои колеги наричат лекарството отровно, други определят &ldquo;Софарма&rdquo; като здравен октопод. И тогава попаднах на любопитен, да не кажа направо шокиращ материал, по-точно извадки от книгата на същия този френски учен, когото цитирам в началото. Някои от неговите зашеметяващи изводи ще ви предложа по-долу, но си дадох сметка, че след като в Западна Европа съществува &ldquo;фармацевтична и продоволствена мафия, а последствията от нейната дейност дискредитират медицината и създават сериозни проблеми на здравето на населението&rdquo;, то какво остава за нашата държава, която, между другото, тези дни пак беше поставена на първо място в един много негативен списък - най-корумпирана.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Октоподът в здравеопазването<br /> </strong></span><hr /> <strong>Той превръща в заложник не само обществото и пациентите, но и политиците ни.<br /> </strong><br /> В една публикация се твърди, че в цял свят вертикалната интеграция е забранена, защото води до монопол, но в България, в една от най-чувствителните сфери, каквато е здравеопазването, тя процъфтява. И се изреждат такива скандални схеми за това как, по какъв начин, чрез кого и за кого &ldquo;Софарма&rdquo; наистина се превръща в октопод. Шокира ме още нещо: от &ldquo;Софарма&rdquo; декларирали, и то няколко пъти, че няма да запорират сметки на длъжници, а ще се договарят при взаимноизгодни условия с болниците. Оказва се, че най-често &ldquo;взаимноизгодните&rdquo; условия означават разсрочване на дълговете. Но на каква цена? Забележете, здравните заведения се ангажират да пазаруват не само медикаменти, но и медицинска техника именно и само от тази фармацевтична компания. И още нещо: &ldquo;послушните&rdquo; здравни заведения, които сключват договори за доставка на медикаменти с правилната фирма, се награждават с увеличаване на делегирания бюджет, за да могат да се разплащат (тук се посочва болница &ldquo;Св.Георги&rdquo; в Пловдив). Респективно на опърничавите болници (като пример се посочва Български кардиологичен институт) - на тях се режат 60 % от бюджета без принципи и правила. А всичко това се свързва с по-високите нива на управление в нашето здравеопазване - Здравна каса, Министерство на здравеопазването... <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong><br /> &bdquo;Зеленото хапче е златно, но не за всички&rdquo;<br /> </strong></span><hr /> Така изразява своето мнение по въпроса ст. н.с. Румен Воденичаров - български химик и доскорошен политик. Ще цитирам части от това негово изявление (разбира се, с негово съгласие), защото то ми даде по-ясна представа за какво става дума. И защото усетих истинска загриженост за здравето на българина, освен, разбира се, искреното възмущение от наглото поведение на българските олигарси във фармацевтичната промишленост. <br /> <br /> &ldquo;Струва си човек да се вторачи в наименованието на лекарствения продукт, за да разбере, че става въпрос за познатия на всички ни илач аналгин-хинин, незнайно защо прекръстен на аналгинхин. Защо ли са изпуснати две буквички? Като специалист и квалифицирано лице липсата на тези две буквички породи у мен съмнения, които се опитах да разсея с помощта на интернет, но се получи следното: комбинираните български препарати срещу болка и треска темпалгин (темпидон+аналгин) и аналгин-хинин (аналгин+хинин) се наложиха през 60-те години, защото изпълняваха изискването да бъдат качествени и ефективни.... Оказа се, че допълнителните активни съставки темпидон и хинин усилват и удължават 2-3 пъти болкоуспокояващото действие. Що се касае до третото изискване, а именно препаратът да бъде безопасен, то също беше спазено с оптимално съотношение в съставките. Т.е. вредата беше сведена до минимума. Българите лекуваха състоянията си на треска и болка без рецепта, купувайки &ldquo;зелените хапчета&rdquo; за жълти стотинки. Тези, които имаха алергия към хинин, бяха по-внимателни, а махмурлиите не се разделяха с тях, изпълнени с благодарност към фармацевтите&rdquo;.<br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong><br /> Включваш телевизора... и ти &ldquo;предписват&rdquo; аналгетици с парацетамол<br /> </strong></span><hr /> <strong>А гласът на терапевти като д-р Иван Узунов, че нашият аналгин-хинин превъзхожда вносните препарати, остана като глас в пустиня<br /> </strong><br /> По-нататък в своето, нека го нарека, изявление г-н Воденичаров разказва как българските аналгетици вървели най-много на огромния пазар на бившия СССР, дори след 1989 г. 70 на сто от това производство пак продължило да отива за Русия и Украйна. &ldquo;Много търговци направиха първия си милион, купувайки от нашите заводи продукти на държавни цени и продавайки по европейски цени на бившите си партньори от СИВ. Докато &ldquo;сините&rdquo; се силеха да събарят Паметника на съветската армия, не усетиха как по-предприемчиви демократи като Стефан Софиянски, Любо Павлов и Огнян Донев, приватизирали ХФЗ-София, продължиха да изнасят продуктите на новата фирма &ldquo;Софарма&rdquo; (най-вече аналгетици) за мегаполиса Москва, сключвайки взаимноизгодни договори с кмета Лужков... Но в България зеленото хапче изчезна от аптеките. Хората недоумяваха. Мастити учени започнаха атака срещу препаратите на база аналгин и по-специално срещу комбинираните препарати като аналгин-хинина, седалгин-нео... Приписаха им множество странични ефекти, токсичност и дори канцерогенност. Да се чуди човек на моята възраст как е оцелял, като цял живот се е лекувал с наши лекарства. Паралелно по телевизиите започна агресивна реклама на аналгетици на базата на парацетамол. Включваш телевизора и сутрин - фервекс, на обяд - панадол, вечер - колдрекс. Фирмите вносителки започнаха първоначалното натрупване на капитала. От българския пазар изчезнаха последователно комбинираните препарати с добрия стар и евтин аналгин.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Разрешението за производство не е основание за освобождаване от отговорност<br /> </strong></span><hr /> &ldquo;....Препарат като аналгин-хинин просто не може да мине в САЩ без сериозни клинични изпитвания. Те обаче струват пари, много пари... След като има втори компонент (хинин) в зеленото хапче - значи има проблем, няма хинин - няма проблем (знаете кой го е казал това). Гениално просто! Предполагам, че го е предложил Павлов, който единствен, макар и доста формално, има нещо общо с медицината. А те записват хинина върху опаковката като... помощно вещество (?!) и му приписват действието не на мек антипиретик и аналгетик, а ... на подобрител на вкуса. Антихуманната приумица за сетен път показва, че в демократична България законът е &ldquo;врата у поле&rdquo;, защото веднага се прескача чл.30, ал. 2 на българския Закон за лекарствени продукти в хуманната медицина, който гласи: &ldquo;Лицето (в случая &ldquo;Софарма&rdquo;) представя резултати от необходимите предклинични и клинични изпитвания в случай на лекарствен продукт (в случая аналгинхин), съдържащ активни вещества (в случая аналгин и хинин хидрохлорид) с добре установена употреба, които не са били използвани в предлаганата комбинация за терапевтични цели.&rdquo; Вече споменах, че пълни клинични изпитвания струват няколко милиона и изискват поне 2 години време. Защо тези милиони да не се използват за нещо по-практично, например за купуване на някой тиражен вестник? Олигарх без медия е като оса без жило. Някой (няма кой друг освен Изпълнителната агенция по лекарствата) си е затворил очите, протягайки ръка. За първи път в историята на фармацевтичното производство силно действащ алкалоид като хинин, който може да причини до 10 странични ефекта (треска, глухота, отслабено зрение, диария, запек, повръщане, сърцебиене и др.), а при предозиране (стават грешки) може да доведе до смърт, се &ldquo;пробутва&rdquo; през държавен контролен орган като невинна помощна съставка... Тримата милионери просто са си платили... Няма да е лошо един разследващ журналист, или по-добре прокурор, да тръгне по горчивите дири на &ldquo;зеленото хапче&rdquo;, за да разкрие точната технология, по която фармацевтични олигарси със стари соцтехнологии печелят нови лесни милиони на гърба на объркания български потребител. Защото чл. 7 от ЗЛПХМ гласи: &ldquo;Притежанието на разрешение за производство не е основание за освобождаване от отговорност &rdquo;.<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно разследване на Яна ГРОЗЕВА</strong></span>