Тези силни думи изрича известният и много успешен български психиатър д-р Тодор Толев, управител на Държавната психиатрична болница “Д-р Георги Кисьов” в Раднево.
<strong>Изкуството в различните му форми е много полезно за психично болните. По този начин те заявяват не само за своите способности, но и за своите проблеми, изпращайки послание към обществото, че искат да бъдат приети<br /> </strong><br /> Оказа се, че психиатричната болница в Раднево има Постоянен терапевтичен театър, който съвсем наскоро гостува за пореден път в Стара Загора. Тази много интересна инициатива не е нова, тя има почти тригодишна история.<br /> <br /> И пак в този дух, съвсем наскоро се отбеляза Световният ден на психичното здраве, което стана повод за още едно културно събитие за хората, страдащи от психични заболявания. За първи път се организира изложба с произведения на психично болни. <br /> <br /> &ldquo;Такива инициативи са много полезни за самите пациенти, които показват, че имат творчество - споделя проф. д-р Вихра Миланова, ръководител на психиатричната клиника към Александровска болница в София. - От друга страна, обществото научава за тях. Използвахме случая - Деня на психичното здраве, за да покажем, че и те са хора, че и те имат способности, че искат да бъдат приети в обществото. За пръв път подобна експозиция се излага в изложбена зала. Изложбата включва 23 картини, нарисувани от хора по време на осъществяваната с тях арт-терапия в психиатричните клиники на УМБАЛ &ldquo;Александровска&rdquo; и Държавна психиатрична болница Раднево. Самият подбор стана с участието на експерта - доц.д-р Петър Цанев. Сред авторите има такива, които са създали големи колекции от картини и са готови да ги представят на самостоятелна изложба&rdquo;, каза още проф. Миланова. - Аз смятам, че изкуството много помага на болните с психични проблеми. От друга страна, ние искаме чрез тяхното изкуство да заявим техните проблеми, както и това, че и те са като всички останали&rdquo; - заяви проф. Вихра Миланова.<br /> <br /> <strong>Какво се цели с дейността на терапевтичния театър в болницата в Раднево?<br /> </strong><br /> Интересното е, че всеки актьор получава роля, която го кара да гради качества, които не притежава.<br /> <br /> &ldquo;Всяка година през май има театрален фестивал на психиатричните клиники, но не всички пациенти могат да вземат участие в това вълнуващо за тях събитие, - споделя преди известно време своя опит по темата управителят на психиатричната клиника в Раднево д-р Тодор Толев. - По тази причина преди повече от три години направихме постоянен театър. Той се наложи благодарение на старозагорската поетеса Мария Донева, която досега е написала 4-5 пиеси специално за нас. Творбите й са недовършени, затова тя кара пациентите да продължат фабулата. В пиесата &ldquo;Шум между етажите&rdquo; едно недоразумение между съседи завършва с хепиенд - две самотни двойки се събират заедно. Театралният текст не е толкова важен, той е поводът, алибито да се съберем заедно. И всеки от участниците казва своята версия за една или друга роля. Получават се приятни интриги - всеки дърпа чергата към него. В професионалния театър актьорът получава роля, която е проекция на неговите силни черти. В терапевтичния е точно обратното - ако някой от пациентите е хистеричен, егоистичен и му се даде да играе а&rsquo;ла Д,Артанян, дефектът му ще се засили. Затова получава роля, която го кара да гради качества, които не притежава. Ако например е свит, играе властелин, крал. Актьорските превъплъщения помагат на пациентите ни да се справят с някои от проблемите си, казва още д-р Толев. <br /> <strong><br /> Нашите артисти имат възможността да се изявят като творчески личности със способности и характер<br /> <br /> </strong>Това заяви пред репортер на в. &ldquo;Доктор&rdquo; самата Мария Донева, която работи в екипа на Постоянния театър към държавната психиатрична болница в Раднево. Нашата болница има дълголетна традиция в арт-терапията. Мисля, че още преди 40 години са започнали да се правят театрални постановки.<br /> <br /> В театъра работят арт-терапевти, които изпълняват ролята на помощник-режисьори, подготвят и музикални програми, вечеринки и други празненства за пациентите на болницата. Повечето актьори от трупата също така и пеят, понякога правят концерти по отделенията. <br /> <br /> Преди се е поставяла по една пиеса годишно, за фестивала. От пет години вече театърът е целогодишен, затова го наричаме Постоянен. Това поддържа артистите в кондиция, организира времето им, дава им възможност да се изявят като творчески личности със способност и характер. С пиесите, които правим, сме излизали извън пределите на болницата - ходили сме в София, Казанлък, Нова Загора, Любенова махала. Традиционно представяме спектаклите си в залата на Регионалната библиотека &ldquo;Захарий Княжески&rdquo; в Стара Загора. <br /> <br /> Идвали сме тук над десет пъти и вече имаме редовна публика. За нас това е просто работа, която вършим ден след ден. Аз съм свикнала с този ритъм, пътувам до Раднево, избираме пиеса, анализираме я, разпределят се ролите, репетираме, обсъждаме декорите, костюмите... после играем пред публика. Много се вълнувам от всяко наше представление. Театърът е живо изкуство и всяко представление е неповторимо и непредвидимо.<br /> <br /> <strong>Д-р толев не смята, че шизофрениците са опасни<br /> </strong><br /> Той смята, че това е един създаден мит. В едно свое интервю той изтъква, че колкото и странно да звучи, настоящата криза не променя съотношението болни-здрави, те все са около този един процент, за който споменахме. И разказва, че Хитлер например убива 300 000 шизофреници, но скоро след войната процентът на тези болни в Германия се възстановява. &ldquo;Като че ли Господ иска да има такава група - нейното съществуване действа облагородяващо и възпитаващо върху останалите. Кара ги да приемат различния, да бъдат по-алтруистични. Лудостта ражда гении. Замисляли ли сте се какво би била литературата без така наречените луди? Без Крал Лир, Офелия и Хамлет на Шекспир, без княз Мишкин на Достоевски, без Дон Кихот на Сервантес...&rdquo;<br /> <br /> <strong>По-опасни за околните са зависимите от наркотици и алкохол<br /> </strong><br /> Д-р Толев не може да сдържи огорчението и учудването си от факта, че близките на повечето психично болни се срамуват от тях, някои дори давали фалшив адрес. И след болницата няма къде да отиде изписаният болен, никой не идва да го вземе. И тук споменава за 4-те общежития към болницата в Раднево, където настаняват такива хора. &ldquo;Нямате представа колко е тягостно в навечерието на големи празници, на Нова година например, продължава с огорчение да разказва д-р Толев. - Персоналът, колкото и да е инструктиран, изпуска реплики - кой как ще празнува, каква баница ще приготвят вкъщи. Някои болни идват да ги вземат близките им - като куфари&rdquo;. <br /> <br /> Тук изказва своето категорично мнение, че зловещите психично болни са един от митовете в психиатрията. Защото, според него, личности с намален ресурс, каквито са неговите болни, не са в състояние да извършат например убийство. Реално доста по-опасни са зависимите от наркотици и алкохол, както и хората с личностни разстройства. <br /> <br /> Той все пак разказва случай от практиката си, когато се е наложило в критична ситуация да спрат тока в болницата - болните били обградили една сестра, за да я спасят от въображаем злосторник. Като един истински успял професионалист, д-р Толев смята, че психиатърът трябва да има много богата обща култура - да се интересува от поезия, история, литература, философия, защото това му помага в работата. <br /> <br /> <strong>Ако някой си мисли, че някъде живеят абсолютно нормални хора, той явно се заблуждава!<br /> </strong><br /> Всеки от нас, дори и само веднъж в живота си, все си е задавал въпроса: &ldquo;Дали съм наред?&rdquo;, &ldquo;Дали не полудявам?&rdquo; Има основания за такива въпроси. Всички ние имаме странности, само че в различна степен. Ако някой е убеден, че някъде живеят абсолютно нормални хора, значи се заблуждава. Един е прекалено срамежлив, друг - агресивен. Някой прекалено често плаче, друг си скубе косата, а понякога и на другите хора.<br /> <br /> Как да разберем къде минава границата на нормалността, къде приключва нормата и настъпва безумието? На тези въпроси могат да отговорят само специалистите. Нека видим с какви въпроси им се налага да се сблъскват. Да допуснем, че човек не обича да разговаря, обяснявайки, че е нелепо. Не иска да говори на обществено място по мобилния, защото му се струва, че привлича внимание. Лекарите твърдят, че това не е патология. Причината е в ниското самочувствие и срамежливостта. Явявайки се като една от формите на социофобиите, такова поведение, разбира се, изисква промяна, но не е болест.<br /> <br /> Друг момент: има хора, които използват дрехите и вещите си до такава степен, че ги превръщат във вехтории. Например не си купуват нови обувки, докато старите не се окъсат окончателно. Нормално ли е това? Ако подтекстът е леко мазохистичен, например &ldquo;Достоен ли съм за повече?&rdquo;, тогава вече психотерапевтът ви очаква. Но ако човекът по принцип мрази меркантилността и затова се държи по този начин, това дори може да предизвика уважение. <br /> <br /> Ако ние купуваме от супермаркетите пълни кошници с покупки и продукти, дори и да не са ни нужни, това е демонстрация на болезнена проява на шопинг-терапия. Тя често се използва за повишаване на лошото настроение. Можем ли да се спрем, или ще станем роби на тази страст? От отговора на този въпрос зависи дали имате нужда от психолог. Натрапчивите невроми се лекуват и при невролозите. <br /> <br /> Ако се усещате толкова нещастен, че да не виждате радост в нищо, и то години наред, това вече е опасно. Вярно, всеки от нас тъжи, изпада в лошо настроение, но другото е явен симптом на дълбока депресия.<br /> <br /> Няма и едва ли може да има някаква статистика за страдащите от депресия. Много хора не се обръщат към лекар, ако се появят проблеми в поведението им или емоционалната сфера. Обаче мозъкът, както и всеки друг човешки орган, също се нуждае от лечение.<br /> <br /> Често хората просто не знаят къде следва да се обърнат с такива проблеми. Преди всичко, първо се обърнете за съвет към близък приятел или роднина. По-нататък наистина се изисква медицинска помощ - личният лекар ще ви даде направление за когото трябва. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong></span>