69-годишният арменец Сероп Шалджиян, недоволен от цените на зелето и лука, решил да го стресне, белким се промени
<strong>На 28 ноември 1981 г., в Шумен е открит паметникът &ldquo;Създатели на българската държава&rdquo;. Денят е определен за откриване и на други обекти, което е кулминацията на честванията на 1300-годишнината на България.<br /> </strong><br /> Месеци наред Шуменски окръг е на крак за голямото събитие. За церемонията е поканено цялото Политбюро на ЦК на БКП, а лентите ще реже лично първият човек в държавата Тодор Живков. По предварителния план той ще открие големия паметник и новопостроения алуминиев комбинат, а Пенчо Кубадински - новия музей във Велики Преслав. Ден преди това обаче се случва нещо, което едва не преобръща цялата организация наопаки. По време на поредното заседание на тогавашния първи секретар на ОК на партията Георги Начев, при секретарката на шефа на окръжното управление на МВР звъни телефонът. Обадил се мъжки глас, без да се представя: Меверето ли е? <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Предайте на началника, че утре в 10 часа Живков ще бъде убит <br /> </strong></span><br /> И затворил телефона.<br /> <br /> След 10 минути обаждането се повторило, този път на телефона при секретаря на Начев. Там успели да запишат обаждането на магнетофон. Всички настръхват. Такава открита заплаха към Тодор Живков се случвала за първи път. Веднага е уведомен лично шефът на УБО ген. Илия Кашев. Партийното ръководство е на нокти. Под въпрос е дори идването на Живков в Шумен, а това означава много. Със случая се заема тогавашният шеф на Шесто управление в Шумен подп. Атанас Цанков. Събира сътрудниците си, слушат записа около 50 пъти. Първият извод е, че гласът не е на българин поради лекия акцент. В това време звъни шефът на Оперативния отдел на УБО полк. Бончо Бончев и пита какво става. Цанков обявил, че всичко е наред.<br /> <br /> Нещо в гласа по телефона му се сторило познато. Според тогавашната практика ДС работи &ldquo;профилактично&rdquo; с всички малцинствени групи в града. Цанков отговарял и за арменската група. По това време в Шумен живеят 397 арменци. &ldquo;Бях говорил с всеки от тях и изведнъж гласът ми напомни на бай Сероп Шалджиян. Бивш директор на пазара, член на БКП&rdquo;. Моментално е организирано наблюдение над дома му, довеждат начаса арменеца в МВР. Отначало не признава. Цанков нарежда да подготвят кола и да го карат в София. По пътя между Търговище и Антоново спират да пият вода. Бай Сероп не иска да излезе от колата, мислел, че ще го гръмнат в гърба. Накрая не издържал и казал:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Цанков, аз я направих тая глупост<br /> </strong></span><br /> По това време Сероп Шалджиян е на 69 г. Вече пенсионер, но преди това бил директор на шуменската печатница, на кооперативния пазар и на предприятие &ldquo;Столове&rdquo; в града. Сериозен и уважаван човек, с добро семейство, член на БКП. Оказало се, че бил недоволен от политиката на партията по отношение на цените.<br /> <br /> &ldquo;Отивам на пазара - зелето скъпо, лукът и картофите - също. В магазините няма нищо. Затова се и обадих. Не че ще убивам Живков. Пък и исках да видя как ще реагирате&rdquo;, разказал бай Сероп. За него случката няма последици - само го изключили от партията. Смята се, че това е първият опит за политически телефонен тероризъм у нас.<br /> <br /> Сероп Шалджиян изживява спокойни старини, почина на 31 август т.г. на 99 г. при децата си във Варна.