5 декември, 12:06

17 години от смъртта на Михаил Лозанов: Танка бе капитан на “Байерн” (Мюнхен)

Някога биехме на футбол всички балкански съседи наред, а сега...
прочитания: 870 | коментари: 1

През 30-те години на миналия век той е един от най-добрите футболисти на България. Михаил Лозанов, или Танка, както е известен на всички заради своята мощ, пробивност и топовен шут, почти цяло десетилетие е ключова фигура в нападението на столичния “Левски”.

Роден е в Перник и 19-годишен облича синята фланелка. С “Левски” изиграва 79 мача за първенство, в които бележи 43 гола - едно завидно постижение за времето. Лозанов

има щастието да триумфира с първата шампионска титла за “сините”

през 1933 г., като я дублира четири години по-късно. Той е и носител на купата “Улпия Сердика” през 1930, 1931 и 1932 г. През 1935 г. Танка играе известно време в чехословашкия отбор “Моравска Славия”, а от 1937 до 1939 г. облича фланелката на мюнхенския “Байерн”. Освен това стига и до признанието да бъде капитан на тима, което само доказва какъв е бил авторитетът му сред останалите съотборници. За него в Германия се говори като за перлата в нападението на баварците. Разбира се, в онези години “Байерн” не е онова страшилище, в което се превръща от края на 60-те години, но въпреки това двете години на Лозанов в Германия издигат престижа на българския футбол, който се бори да заеме своето място под слънцето.

След завръщането си в България Михаил Лозанов отново играе в “Левски”, където приключва кариерата си през 1941 г. на 30-годишна възраст. През 30-те години

нападателното трио на “Левски” Пешев - Панчев - Лозанов всява смут сред съперниците

Именно тримата са и основните играчи на националния отбор в онези години. С националната фланелка Лозанов има 38 мача, в които бележи 10 гола. Той дебютира на 19 април 1931 г. срещу Югославия в Белград при загубата с 0:1 в мач от първия турнир за Балканската купа, а последния си двубой играе на 22 октомври 1939 г. срещу Германия 1:2 в София. Като национал през 1931 г. Танка печели Купата на Българския олимпийски комитет. В първия мач срещу Турция именно той отбелязва първия гол, дал началото на внушителната победа с 5:1. Срещу Югославия губим с 0:2 на почивката, но малко след подновяването на играта Лозанов с глава намалява разликата, за да се стигне впоследствие до пълния обрат - 3:2 за България.

Специален отзвук имат победите на България в турнира за Балканската купа през 1932 и 1935 г., който е най-авторитетното състезание по онова време. През 1932 г. турнирът е в Югославия и “плавите” не крият амбициите си да го спечелят на своя земя. Но българите надминават себе си и в решителния дуел с домакините печелят с 3:2, като автор на третия гол е Лозанов. А посрещането на победителите в София е най-импозантното събитие в годините преди Втората световна война. В края на същата година Турция, която не взима участие в турнира, ни кани за приятелски мач в Истанбул. Домакините искат да спечелят престиж с една победа над балканските шампиони, но сметките им се оказват криви. При резултат 2:2 десет минути преди края

става нещо невероятно - Мишо Лозанов запява химна “Шуми Марица”

Сякаш електрически ток преминава през телата на нашите играчи и на гребена на ентусиазма те стигат до победното 3:2, а “турците тръпнат, друг път не видели” подобно нещо.

През 1935 г. турнирът се провежда в София, а Лозанов бележи първия гол при победата над Румъния с 4:0. България и Югославия завършват с равен брой точки и равна голова разлика, но впоследствие Балканският комитет решава купата да бъде връчена на нашия отбор.

Михаил Лозанов участва и в първите световни квалификации за България. През 1934 г. той бележи единствения гол при загубата от Австрия във Виена с 1:6, като взима участие и при разгрома от Чехословакия с 0:6 през 1938 г. Той е и сред тези, които претърпяват най-съкрушителното поражение в цялата история на националния отбор - 0:13 срещу Испания на 21 май 1933 г. в Мадрид.

След края на сезона 1993-1994 г. “Левски” за пореден път стана шампион, а капитанът на тима Наско Сираков влезе в ложата на стадион “Васил Левски”, за да връчи трофея на Михаил Лозанов. А той

с носталгия си припомни позабравените триумфални мигове

от първата шампионска титла преди шест десетилетия. Лозанов почина на 3 декември 1994 г. на 83 години, но ще остане завинаги в историята на “Левски” и българския футбол.

Румен ПАЙТАШЕВ
Добави в Facebook



1 коментара

Напиши коментар