Управниците не мислят за хора като нас
<strong>София Янчева е родом от село Марикостиново, Петричко, в продължение на 32 години работи в местното ТКЗС и по-късно се пенсионира. Последните 7 години нерадостната й съдба я принуждава да прекара в Благоевград. Оттогава баба Софка, както всички в квартала я наричат, е без крака и се движи с инвалидна количка. <br /> </strong><br /> Преди няколко дни възрастната жена смени приспособената за обитаване гаражна постройка на улица &ldquo;Охрид&rdquo; 8 с Дома за възрастни хора с физически увреждания &ldquo;Свети Панталеймон&rdquo; в разложкото село Долно Драглище.<br /> <br /> Взела е това решение недоволна от Социалното подпомагане, защото само в началото й осигурили личен асистент само през първата година. В Благоевград живее с децата от улицата. Всеки ден малките тимуровци пазарували и й помагали с каквото могат.<br /> <br /> Не ще забрави и помощта на 15 от бабите в махалата. Водели я на театър, лъскали количката й. Четири години организирали тържество за рождения й ден. <br /> <br /> Синът й Иван също помагал колкото могъл. Но на никой млад човек не му се занимава с възрастни хора. Сред хората, които са били до нея през тези години, споменава учителите и директорите във II ОУ &ldquo;Д. Благоев&rdquo;, както и учениците, с които се виждала почти всеки ден. И подкрепата на отец Павел от квартал &ldquo;Струмско&rdquo;, при когото била на квартира 6 месеца. <br /> <br /> А защо не е с протези? - пита човекът на югозападния вестник.<br /> <br /> - Преди време ме настигна един човек и се учуди, че от толкова години нямам протези. Заговорихме се... бил в друга държава. ... Там лекарите, които режат крака, лекуват човека 3 месеца, после му слагат протези и му осигуряват асистент, който да го научи да ходи. А тука какво, в повечето случаи никой за нищо не мисли и на никого не помага.