МИНАЛОТО
Горяни задигат трупа на царя, за да изнудват семейството

Добри Желев е роден през 1921 г. в с. Гълъбово, Старозагорско. Баща му Желю Куманов през Първата световна война подкрепя републиканското крило в армията. В началото на 1942 г. в 8-и дивизионен артилерийски полк е създадена силна антифашистка организация, завеждащ бойната дейност е Добри Желев.
През септември 1943 г. Желев е уволнен от казармата. Става председател на комитета на Отечествения фронт в Гълъбово. Установена е връзка с партизански отряд “Георги Димитров”, който действа в този район, и е създадена бойна група, която се снабдява с оръжие и е готова всеки момент да отиде при партизаните.

След края на войната е назначен за районен комисар по снабдяването. Партията го изпраща в Гранични войски, в щаба на Първи граничен отряд в Белоградчик. Междувременно завършва средно образование като частен ученик, а по-късно Военна академия.
През 1953 г. е произведен капитан, след това предсрочно за майор. Добри Желев служи цели 18 години в Гранични войски, но заради сблъсък с висшето командване е принуден в началото на 1967 г. да напусне. През ръцете му минава огромен документален материал от архива на МВР, Централния държавен и Централния партиен архив, Централния военен архив и архива на Външно министерство. След промяната на 10.ХI.1989 г. в Централния партиен архив са предоставени редица секретни изследвания, подготвяни лично за Тодор Живков. В това число и изследвания, извършени от ООН, които засягат и България. Те попадат при акад. Мито Исусов и д-р Добри Желев. От тях е видно, че когато става промяната в България, тя е една от страните със сравнително висок стандарт в Европа, а сега сме най-бедни.

Имате несъгласия с публикуваното във в. “Над 55” за смъртта и погребението на цар Борис III. За какво става дума?
- Няколко пъти съм подчертавал, че съм присъствал на разговор между владиката на Рилския манастир и тогавашния заместник-министър на вътрешните работи Мирчо Спасов. Цялата статия, публикувана във вашия вестник, за смъртта и погребението на цар Борис III, съдържа редица неточности, свързани с този разговор. Те двамата коментираха как е изваден от гроба и как след това е намерено тялото на цар Борис III. Ние с Мирчо Спасов през 1957 г. бяхме в командировка в Гоцеделчевско. Спасов държеше всички негови изказвания да бъдат записвани. По това време аз бях полковник от Гранични войски. Дадоха ми едно апаратче, придружавах го през цялото време. След мероприятието отидохме в Рилския манастир - той беше добър приятел с владиката. По време на почерпката започна разговор между двамата за това как е извадено тялото от гроба на цар Борис III. Имам целия разговор на запис. Гарантирам, че владиката е сътрудничил на Министерство на вътрешните работи и двамата си коментираха какво са направили.
Вие твърдите, че тленните останки на царя са изровени без знанието на властимащите по това време. Но ние всички знаем, че това е било почти невъзможно.
- На Георги Димитров му докладват, че гробът на цар Борис е разровен и костите са извадени и откраднати. Той нарежда да се състави разработка, която да се оглавява от Мирчо Спасов, по това време не беше зам.- министър, а областен началник. В цялото това издирване беше участвал и владиката. В разговора, на който присъствах, те коментираха именно тази акция.
Какво си говориха?
- Те свързваха случая с мародери, главно подозираха кюстендилската група горяни с командир Лешников. Данните бяха, че имало план да бъдат изнесени тленните останки на цар Борис III през Гърция. Като главната цел е била да бъде изнудвано семейството за пари. По това време близките на царя вече бяха в Египет.
Това ли е вашата версия?
- Не, това не е моя версия, това е, което чух.
Какво се е случило по-нататък?
- Когато ДС се заема със случая, е подаден анонимен сигнал къде се намира тялото. Останките са намерени захвърлени край манастира. Георги Димитров е имал принципно отношение да бъде запазена историята такава, каквато е. Той запазва мавзолея на Александър Батенберг. По времето на Батенберг има два преврата. Тогава са съдени офицери. Група от семействата на разстреляните отиват при Г. Димитров и настояват мавзолеят да се разруши. Така че инициативата да се запази тялото на цар Борис е на Георги Димитров.
Защо тогава тялото не е в Рилския манастир?
- След разработката решават, че вероятно без помощта на вътрешен човек от манастира не е било възможно да бъде извадено тялото.
През 1947 г. властта е била утвърдена. По това време в манастира е имало монаси, послушници, владиката и много граждани. През нощта църквата, в която е погребан царят, се заключва, портите на обителта също. Как си обяснявате, че властта не е участвала в този вандалски акт?
- Имам страшна документация, през моите ръце е минала цялата документация на МВР, Централния партиен архив, военния архив. На външно министерство и т.н. Такъв документ при мен не е попадал.
От днешна гледна точка не мислите ли, че това е могло да бъде добре подготвен план. Вие така категорично се възмущавате на твърдението, че службите са били замесени в унищожаването на гроба на цар Борис III. Историческите факти от близкото ни минало са доста изкривени и изопачени, не мислите ли? Особено като се има предвид тоталитарното управление!
- Истина е това, аз от години се занимавам с изследване на нашата история и ще ви кажа, че трудно чета исторически материали. Вижте, всички обвинения, хвърлени срещу Георги Димитров, са неверни. Той спасява България. Ако не беше той, Чърчил предвиждал до Бургас да се даде на Турция, Родопите на Гърция, България оставала малка и трябвало да стане седмата република на Югославия. Това ми го каза Стойчо Мушанов. Цялата документация за последните дни на цар Борис е събрана в шест тома. Според вашата публикация това станало още през 1942 г. Аз съм проследил целия живот на царя и не съм съгласен с думите на вашия автор.
Какво се случва, след като тялото е намерено край Рилския манастир?
- За да се запази тялото, се решава да се погребе цар Борис в резиденцията “Врана”. Натоварен е специален човек, който да се грижи за гроба, за да не се получи втори опит да бъде изнесено тялото от страната. “Резил ще бъде за България да се изнесе тялото на Борис III”, това са думите на Георги Димитров.
Как си обяснявате, че днес никой не знае къде са тленните останки, след като правителството е било загрижено?
- По-късно човекът, който се грижел за гроба, умира. Изникват редица други проблеми. Освен този човек никой друг не е знаел къде са костите. Това, че тялото е било изнесено в Москва по заповед на Сталин, е пълна глупост. Не е вярно, че Сталин е сравнявал Борис с Хитлер. Самият Борис е казвал “Винаги с Германия, никога против Русия”. Вярно, имало е много хора, които са били готови да го изровят, разкъсат, изгорят, защото от името на царя е имало издадени над 12 хил. смъртни присъди.
Откъде идва версията, че цар Борис е отровен?
- Това е замислена от западните служби умишлена заблуда. Груповият началник Коста Георгиев е докладвал пръв, че царят е бил в Германия и е бил отровен от Хитлер. Той го е чул това по Би Би Си.


ИЗВАДКА ОТ ПРОТОКОЛ НА 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

171 заседание
София, петък, 11 септември 1998 г.
Открито в 9,05 ч.
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев

...Има думата народният представител Лъчезар Тошев да развие своето питане относно местонахождението и съдбата на тленните останки на Цар Борис III.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин министре, както Ви е известно, след преврата на 9 септември 1944 г., а и с помощта на Съветската армия, в България беше установен комунистически режим. През времето на този режим тоталитарната репресивна машина извърши много престъпления и позорни деяния. Едно от тях е поругаването на гроба на Цар Борис III. Комунистите смятаха, че като унищожат гроба на царя, ще го потопят в забрава и ще унищожат и неговата популярност сред народа, от която явно се страхуваха.
Както е известно, първоначално тялото на царя е пренесено от Рилския манастир в парка на двореца “Враня”, където е построен специален параклис. След заминаването на царското семейство в изгнание, по заповед на генерал Гръбчев тялото е извадено и най-вероятно заровено някъде в околностите на Враня, а параклисът е бил взривен.
Трябва да отбележим, че поругаването на гроба на царя е извършено и по внушение от Москва, но това не намалява позора на извършителите...
След началото на демократичните промени беше създаден комитет, който се занимава известно време с въпроса за издирването на тленните останки на Цар Борис. Беше открито само сърцето на царя, което през 1993 г. погребахме в Светата Рилска обител и днес е единственото място, където в преклонение пред делото му може да се сложи цвете и да се запали свещ. Тогавашните ръководители на МВР не пожелаха да хвърлят светлина върху въпроса за съдбата на тленните останки на Цар Борис. Но българският народ има право да погребе по християнски своя владетел, а семейството му също има това право, което не се отказва на всеки човек.
Моля да отговорите пред Народното събрание: каква е съдбата и къде е местонахождението на тленните останки на обозепочившия ни Цар Борис III според данните, съхранявани в МВР?
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители... Ако знаех каква е съдбата на тленните останки, отдавна да съм я казал. Просто проверката, която направихме във всички информационни фондове, в служба “Информация и архив” на МВР, и то след като прегледахме наличните архивни документи за царската фамилия. Информация, свързана с местонахождението и съдбата на тленните останки, не беше намерена. След това изпратихме писмо до Националната служба за охрана евентуално в техния архив дали не се съхранява нещо. С писмо от 3.09. НСО ни уведомява, че такава информация не е открита.
Това е съдържанието на фондовете в момента. И това е съдържанието всъщност и на питането на въпроса Ви, защото, ако трябва да се прави разследване, това е вече съвсем друга материя, съвсем друга тема. Но вътре в архивите няма нищо.

ИЗВЪН АРХИВИТЕ НА ДС
По спомени на участници в събитията, тленните останки на монарха са препогребани през 1946 г. в резиденцията “Врана”. През март 1954 г. отново са изровени. Решението е било взето от Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков. Задачата била поверена на тогавашния началник на УБО ген. Димитър Гръбчев. Гробарската рота се предвождала от зам.- началника на III отделение на УБО Петър Колев.
Говорил съм с Югов, изследвал съм изцяло живота на Червенков, казва Добри Желев. Това са инсинуации и няма нищо вярно.
Сърцето на Борис било съхранявано в стъкленица от проф. Иван Москов (извършил балсамацията на тялото). След смъртта му тя била поверена на проф. Ружа Василева. След кончината й ДС иззела сърцето на царя и го погребала в самостоятелен гроб.