ЕХ, ЖИВОТ!
Вярвам на източната медицина, споделя солистката от “Мистерията на българските гласове”

Олга БОРИСОВА е солистка на Ансамбъла за народни песни към БНТ и БНР от 1964 година. Самостоятелно и с ансамбъла пее в Европа, Азия, Америка и Африка. Записва стотици песни от Кюстендилско в БНТ, БНР и в “Балкантон”. Пее в “Мистерията на българските гласове”. Има много дългосвирещи плочи, аудиокасети, компактдиск, продуцент и издател на които е Марсел Селие. Те са разпространени в цял свят. През 1985 г. е удостоена със званието заслужил артист на Република България.

- От какво страдате?
- Бях почти осакатяла, куцах, не можех да ходя. Имах невероятни болки. Двигателните ми функции бяха блокирани. Виждах се на инвалидна количка.
- На какво се дължи това?
- На патологично ошипяване и на дископатия.
- Кой ви помогна?
- Д-р Ван Пеидзю. Източната медицина е много по-различна от нашата. Класическата медицина е медикаментозна. Опитала съм всички традиционни средства, но никое от тях не ми действа. Д-р Ван прави диагостика по пулса. Мери го с палеца си и изброява какви заболявания има даден човек.
- Какво направи китайският лекар?
- Масажира енергийните чакри. Постави ми вендузи, направи ми магнитен резонанс и ме лекува с иглотерапия. Нито едно от тези неща не е болезнено.
- Какво ви болеше най-много?
- Десният крак. Не можех да го сгъна.
- Оплаквате ли се от друго?
- Почти не. Имам добър корен. Родителите ми бяха от село, аз също съм родена там. Страшно съм доволна от това. Някои хора казват селяния. Мисля, че селянията е манталитет, а не произход. Да си селянин е нещо прекрасно. Всичко хубаво, което нося у себе си - като отношение към живота, като светоусещане, съм наследила от своите родители. Те са ме научили да виждам природата, да не я подминавам, до обичам цветята, животните и всичко около себе си. У нас никой не сядаше да закусва преди да са нахранени животните. Винаги ще обичам селските хора. Безкрайно съм щастлива, когато пея за тези честни, трудови, непокварени хора.
- Пречи ли ви нещо в живота?
- Да. Пречи ми дисциплината.
- Дисциплината пречи?
- Да, особено в днешно време. Моето поколение беше дисциплинирано по друг начин. Часът е час. Не може репетицията да започва в 10 часа, а аз да дойда в 10 и десет минути. Човек, който уважава себе си, не може да си позволи да бъде недисциплиниран.
- Имала ли сте здравословен проблем на сцената?
- Много пъти. Случвало се е да ми се завие свят. Често ме е боляло гърлото от препяване. Но аз знам как да пазя гласа си. Не пуша, не пия, с нищо не прекалявам. Може би затова толкова дълго време пея.
- От какво получавахте световъртеж?
- Предполагам, че от силни емоции. Имахме 2-3 концерта в “Линкълн център” в САЩ. И след трите концерта плаках на сцената.
- Защо?
- Защото умирах от гордост, че съм българка. Защото нашият хор впечатляваше силно надменната публика. Зрителите стояха прави по 15-20 минути и ни аплодираха. Изпълнявали сме по 5 биса. Това са тържествени моменти за моята душа.
- Какъв човек сте?
- По природа съм много оптимистична. Искам да нося позитивни неща у себе си. Известна съм сред моите приятелки с това, че ходя да храня бездомните животни. Ако мога, бих нахранила целия свят. Оптимизмът е заложен у мен, но аз го развивам. Най-голямото ми желание е да излъчвам любов. Това ме укрепва. Ако всички се научим да бъдем добри (което не е много лесно), животът ни ще стане по-добър.
- Музиката може ли да лекува?
- Категорично да. В БНР записахме “Полегнала е Тодора”. Най-голямата телефонна компания в САЩ използва тази мелодия. Така хората от цял свят, които набират Америка, слушат българска народна песен. Това е нещо уникално. Питам се: защо ние не ценим това, което имаме? Защо го даваме на света? Мои приятелки в САЩ ми казват, че наша народна музика се използва за лечение на психиатрични заболявания. Неотдавна посетих един китайски лекар, който ми каза същото. Музиката определено лекува. Цветята, които миришат хубаво, също лекуват.
- На вас как ви се отразява музиката?
- Тя хармонизира душата ми. Когато съм много притеснена и напрегната, трябва да послушам музика. Веднага се успокоявам. По същия начин ми помага четенето на поезия.
- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Много са високи. Нашите доходи не отговарят на цените на лекарствата. Имам приятели, които могат да си позволят да си купят само аспирин. Това е много тъжно и много жалко.
- Какво мислите за лекарската професия?
- Прекланям се пред нея. Когато бях млада, мечтаех да стана лекарка, но съдбата бе решила друго. Някои от нашите болници навремето бяха еталон. У нас идваха чужденци да обменят опит. Сега положението е трагично. Може ли в една болница да няма бельо, консумативите да се носят от пациентите?! Не може животът на едно-две поколения да се жертва заради някакви реформи. Все реформи правим в България... А нашият народ заслужава да бъде лекуван добре, заслужава грижи.
- На кои лекари сте благодарна?
- На д-р Михаил Михайлов, акушер-гинеколог и на д-р Камелия Шошева, стоматолог - и двамата от Трета СБАЛ. Има един лекар, пред когото се прекланям - това е проф. Радослав Гайдарски, министър на здравеопазването. Винаги слушам неговите изказвания с голямо удоволствие. Неговата загриженост към болните е огромна. Познавам много негови колеги. Всички те казват, че това е човек, който никога не е взел и стотинка от пациент. Министър Гайдарски винаги предупреждава от екрана или от пресата: “Не давайте пари на лекарите!” Т.е. той се бори с корупцията. А ние мислим, че като платим, ще получим по-добро обслужване. Това не е така.
- Има ли стрес във вашата професия?
- Много. Всяка сцена взема по нещо от нас. Лично на мен ми трябваха доста години, за да се науча да стоя пред публика. С други думи - да владея себе си. Сега вече правя това спокойно, но в началото ми беше много трудно. Да излезеш пред огромна аудитория е абсолютен стрес.
- Как го преодоляхте?
- Имаше един момент, в който си казах: “Или ще бъда певица, или трябва да се откажа”. В началото изпитвах страх при всяко излизане пред публика. Трудно ми беше, докато се науча да се представям пред зрителите с добро намерение, да им показвам какво зная и мога и да им дам цялата си любов.
- Спортувате ли?
- Обожавам да вървя пеша. Ходенето е живот за мен. Това е здраве. Старая се да изминавам дневно по 3 - 4 километра.
- Спазвате ли диета?
- Почти съм вегетарианка. Ям много малко месо. От дете се храня главно със зеленчуци, плодове и постни ястия. Винаги съм плакала и бягала, когато вкъщи се коли някакво животно - кокошка или, не дай боже, агънце. Ние, европейците се храним много неправилно. Имах щастието да бъда четири пъти в Япония, където живее моя приятелка. С нея често си говорим, че европейците консумират прекалено много месо. Заболяванията, от които нашият народ страда в голям процент, в Япония не са проблем. Там се хранят предимно с риба и ориз. Това може би им помага да запазват до дълбоки старини радостта от живота. Японците са усмихнати и щастливи. А по нашите улици срещам само загрижени и изтормозени хорал Става ми жал като ги виждам, особено пенсионерите. Техният живот е най-труден.
- Какъв е гласът ви?
- Висок сопран. За мен е предизвикателство да взимам големите височини в пеенето. Обикновено народният глас няма много голям диапазон. В нашия хор гласовете на всички изпълнителки са подбрани и подредени. Именно те завладяха света.
- Трудни ли са за изпълнение народните песни?
- Много са трудни. Йовчо Караиванов, който вече не е между живите, беше прекрасн народен певец. Когато чествахме 50-годишнината му, един човек от публиката го попита: ”Вие сте юрист по образование, а се занимавате с тази проста народна музика?”. Отговорът бе: “Народната музика не е проста и не е за прости хора”.
- Имате ли предпочитания към определени песни?
- Обичам и бързите, и бавните песни. Но бавната е нещо много специално за мен. Не искам да се хваля, но съм записала едни от най-добрите жътварски песни. С една от тях “ Пладнина е братко” спечелих “Приз Братислава”. В нея се усеща маранята, горещината на жътвата.
- Как си почивате?
- Не съм се запознавала с почивката. Почивам, докато работя. Запънала съм крак да чествам 100-годишнина. Дотогава може и да се запозная с почивката.
- Здрав човек ли е българинът?
- Той е много болен. Около нас е пълно с хора с бастунчета и с патерици. Това говори за липса на медицинска грижа и трябва категорично да се промени. Българите не заслужават подобна участ.
- Какво е вашето пожелание за читателите на вестник “Доктор”?
- От днес и аз ставам редовна читателка на вашия прекрасен вестник, защото той дава чудесни съвети. Пожелавам на всички читатели да бъдат здрави и късметът да не им изневерява!

Едно интервю на
Здравка ИВАНОВА